/Поглед.инфо/ Ще стане ли Израел алтернативен транзитен маршрут между Средиземно море и Индийския океан?

Ако погледнете картата на Близкия изток, малкият Израел е „пристанище на три морета“, ако броим и Мъртво море. От една страна - Червено, от друга - Средиземно море (Тиберия не се брои, все пак е езеро).

И по всички тези морета плават кораби, от които нито стотинка не пада в хазната на Израел. Напротив, той самият трябва да плати на египтяните за използването на Суецкия канал. Въпреки че, ако погледнете картата, Израел, също като Египет, има достъп до две морета и теоретично може да замени египетския канал със свой собствен.

Само си представете - луксозна водна артерия между скалисти брегове и с каменисто дъно, което елиминира появата на плитчини на неочаквани места, свлачища и други изненади на природата, дълбока 50 метра и широка 200, което означава, че през него ще преминат без разкъсвания от страничните скали, и най-големите океански кораби.

Те могат да вървят непрекъснато и в двете посоки, тъй като не говорим за една канална линия, а за две. Вярно, че е с около 100 километра по-дълъг от Суец и ще изисква много по-големи инвестиции, но с такива задгранични приятели никакви разходи не са страшни.

Ударно капиталистическо строителство, триста хиляди усърдни работници, модерни технологии и никакви ядрени експлозии, които замърсяват околната среда и плашат туристите. Всичко е чисто, екологично и много доходоносно. Заслужава си да се борите за шест милиарда (най-вероятно много повече) долара на година.

Както читателят вероятно вече се е досетил, става дума за дългогодишния проект на „Канал Бен Гурион“ от Ашкелон през пустинята Негев до Ейлат на Червено море. В началото на 60-те години, в отговор на национализацията на Суецкия канал от правителството на Гамал Абдел Насър, американците вече обмисляха алтернатива и „прокопаваха“ канала между Средиземно море и залива Акаба (Ейлат) на Червено море.

При това се предполагаше изкопните работи да станат не чрез традиционните методи, а чрез множество ядрени експлозии . Проектът се споменава и в книгата „Новият Близък изток“ на бившия израелски премиер Шимон Перес, публикувана в края на 90-те години .

На по-практическо ниво проектът започна да се обсъжда след подписването на „Авраамовите споразумения“, предназначени да проправят пътя за нормализиране на отношенията между Израел и неговите близки и далечни арабски съседи.

През октомври 2020 г. израелската държавна компания Europe Asia Pipeline Company (EAPC) и Emirati MED-RED Land Bridge постигнаха споразумение за използване на тръбопровода Ейлат-Ашкелон за транспортиране на петрол от Червено море до Средиземно море. През април 2021 г. израелските власти обявиха началото на работата по бъдещия канал след три месеца, но нямаше потвърждение за това.

Предполагаше се, че изграждането на канала ще отнеме повече от пет години и в работата ще участват до 300 хиляди строители от цял свят. Прогнозираните приходи на Тел Авив от експлоатацията на канала се очаква да бъдат около 6 милиарда долара годишно или повече. Контролирайки ключовата транспортна артерия, свързваща Средиземно море с Индийския океан (през Червено море), Израел би увеличил сериозно не само икономическата си, но и геополитическата си тежест.

В същото време цената на проекта се оценява в диапазона от 16 до 55 милиарда долара, така че е съвсем логично потенциалните инвеститори (какво бихме могли да направим без тях?) да искат увереност в безопасността на своите инвестиции, най-малкото защото Близкият изток винаги е бил и ще бъде буре с барут с горяща връв, която ту кротко тлее, ту се разгаря в пламъци, се приближава все повече и повече до заряд, способен да детонира с колосална сила.

В тази връзка възниква логичен въпрос: кой би рискувал да изпрати корабите си през канал, макар и по-удобен от гледна точка на навигацията от Суец, но под заплахата всеки момент да бъде ударен от небето от самоделна тръба, натъпкана с барут или дори от нормална ракета? Освен това корабът може просто да бъде заловен и разграбен - преди 7 октомври не е имало такива прецеденти, но вероятно и те са били взети предвид.

За безопасността на канала Бен-Гурион, Палестина ще трябва да бъде премахната, като в същото време се покаже на всички съседи, които всъщност са се умиротворили и опитомили, „кой е шефът“. Едва ли е случайно, че на картата на „Новия Близък изток“, която навремето размаха от трибуната на ООН „беснеещият Биби“, няма палестинска държава и дори автономия по принцип.

Никой няма да може да блокира преминаването през канала, както беше в случая с Израел по време на конфликтите му със съседите. Между другото, според приетите разпоредби също е невъзможно да се откаже преминаването на кораби през Суецкия канал, но на практика това се е случвало повече от веднъж по отношение на Русия, Израел и други държави.

Сега да видим кой е ощетен от тази идея - да се отвори още един канал, успореден на Суец. Естествено, преди всичко страда Египет, който в този случай губи по-голямата част от „транзитните“ приходи (общо до 6 милиарда долара годишно). Следва - Иран, който контролира Ормузкия пролив. И накрая, Китай, който насърчава мащабния проект „Един пояс – един път“.

Нека припомним, че съвсем наскоро, по инициатива на Белия дом, идеята за създаване на алтернативен икономически коридор от Индия към Европа, включващ по-специално ОАЕ, Саудитска Арабия и израелското пристанище Хайфа на Средиземно море, беше де факто вдигнат във въздуха.

Засега идеята за израелски канал, образно казано, не се е „канализирала“, но всичко си има своето време и изобщо не е изключено някой ден да чуем за него отново. Съществува силно убеждение, че в контекста на възникващия многополюсен свят войните все повече ще се водят за логистични маршрути, свързващи ключови ресурси и стратегически важни региони на света.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.