/Поглед.инфо/ "Умираме тук един след друг, никой и нищо не може да ни защити, нито каски с надпис "ПРЕСА", нито бронежилетки. Стрелят ни все едно не сме хора, а мишени."
Този печален монолог на нашия колега, палестинския телевизионен служител Салман Башир, прозвуча в ефир, а водещата на новинарската емисия едва сдържа сълзите си. Салман Башир се „изправи“, както се казва на професионален жаргон по телевизията, буквално от мястото, където малко, буквално няколко минути по-рано, беше убит колегата му Мохамад Абу Хатаб. Палестинските колеги работят в Газа, която сега се изравнява със земята. Освен палестинците има израелци и ливанци. И те са абсолютно същите мишени и имената им също могат да станат редове в непрекъснато нарастващиясписък на загинали.
От началото на операцията на “Цахал” в Ивицата Газа досега и по предварителна информация са убити най-малко 35 наши колеги - 31 палестинци, трима израелци, един ливанец, не е известна съдбата на още осем репортери. Или са задържани, или са в неизвестност. Комитетът за защита на журналистите потвърди тези цифри.
Професията на военен кореспондент винаги е била смятана за една от най-опасните, хората отиват на огневата линия (буквално) без оръжие и само за да изпълнят дълга си. Това е просто и ясно, като армейска заповед: разкажете какво се случва и какво сте видели със собствените си очи. И да съобщава какво мислят и чувстват хората, независимо дали са цивилни или военни, които се оказват в центъра на конфликта. Професията на военния кореспондент не търпи фалш, патос и перчене, но изисква абсолютно хладнокръвие и точно разбиране защо и за какво рискувате живота си.
Изненадващо, факт е – приказливата европейска преса, толкова обичаща да се хвали със своите паравоенни доклади (не цялата общност, разбира се, но преобладаващата част от нея) все още не е намерила дума на съчувствие към загиналите палестински колеги. Въпреки че – и това също трябва да се подчертае – европейските медии охотно използват видеоклиповете и снимките, които правят, за да „изобразят“ коментари, написани в удобна и безопасна редакция.
Тук не става въпрос за справедливост, а за просто благоприличие. Западната преса, колкото и бравурни да звучат нейните доклади и колкото и впечатляващо да изглежда оборудването, сега се страхува да навлезе в центъра на нещата. Въпреки мастната застраховка в случай на лоши сценарии и различни курсове, които учат как човек да се грижи за себе си (точно така, да) в опасни ситуации.
Напълно различни хора се катерят, карат и си проправят път в ада. Знаейки как може да свърши всичко това.
Руските журналисти безкрайно и искрено симпатизират на палестинските си другари в професията. Защото знаят стойността на всеки кадър във всеки репортаж, на всяка снимка и на всяка дума във военната кореспонденция. Руските журналисти са губили своите колеги по-често от всеки друг. В Украйна загинаха служителите на телевизия "Русия-1" Антон Волошин и Игор Корнелюк, Анатолий Клян, работил в Първи канал, фоторепортерът на РИА Андрей Стенин и репортерът Ростислав Журавльов. Смъртта им при изпълнение на професионалния им дълг предизвика мощен резонанс в страната. Но не и отвъд нея.
Западните медии, толкова невероятни, толкова обичащи да клюкарстват за свободата на словото, изглежда изпадат във временна амнезия, когато онези, които отразяват събитията от другата, „погрешна“ страна, както те я смятат, умират. В същото време забравяйки, че атаката срещу журналисти и тяхната смърт е истинската атака срещу свободата на словото. Кой, освен журналист, фотограф, оператор, военен кореспондент, ще разкаже на обществото какво се случва там, където сега е горещо и опасно? Те не са „кресливи” експерти и анализатори, които никога не са държали нещо по-тежко от молив в ръцете си.
Така че не бива нито да се учудваме, нито да се възмущаваме, че европейците практически не обсъждат смъртта на журналисти в Газа. Това не е европейска камбана и бие не за тях, а за другите.
Ние, които не сме делили и не делим професионалната общност на „свои” и „чужди” пред лицето на смъртта в момента на изпълнение на професионалния дълг, ще отдадем почит пред паметта на онези, които не се страхуват, които рискуват живота си, които преодоляват инстинкта за самосъхранение и излизат да се „изправят“ под ракетен обстрел и бомбени атаки.
Без да претендира, че знае абсолютната истина, да бъде безпристрастен, за да ни каже какво се случва. От казаното от мнозина се очертава картина на реалността.
От мълчание, страх за живота и флиртуващи разсъждения под прожекторите на студиото се ражда платно, което в най-добрия случай страда от неточности, а в най-лошия е просто лъжа.
А тези, които стрелят по журналисти, всъщност искат тази лъжа накрая да триумфира.
Така че в името на истината, без която няма живот и бъдеще, по-добре е викът „Ние сме журналисти, не стреляйте!“ да е аларма за едно общество, което не иска да живее в лъжа.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.