/Поглед.инфо/ Остават само няколко седмици до момента, в който Трансадриатическият тръбопровод (TAP) ще започне да доставя азербайджански газ за Южна Европа - Гърция, Италия, България. И това не е единствената причина да мислим, че избухването на конфликта в Нагорни Карабах не е просто поредното междуетническо противоборство, а началото на война в интерес на държави, които дори не граничат с Армения и Азербайджан. Това имаше предвид Никол Пашинян, когато каза на среща с генералния секретар на НАТО, че не вижда перспективата за дългосрочно уреждане чрез преговори. „Невъзможно е да се разреши кризата в Нагорни Карабах с помощта на дипломация в дългосрочен план“, заяви Пашинян.

Азербайджан не търси оправдание за използването на сила: „Врагът, който окупира нашите земи в продължение на почти 30 години, вижда, че нашите въоръжени сили могат да отблъснат атаките. Ние се борим за нашите територии, защитаваме ги и ще продължим да го правим, ще продължим да прогонваме онези, които са завзели земите ни”, каза президентът на Азербайджан Илхам Алиев. „В същото време в зоната на дългогодишния междуетнически конфликт, където десетки хора се убиват всеки ден в продължение на почти месец, замириса на газ.

Трансадриатическият тръбопровод, пише канадският център Global Research, чиято дължина е 878 километра и капацитет от 10 милиарда кубически метра годишно, ще влезе в експлоатация през ноември - съвсем скоро. Той вече е пълен с азербайджански газ, който ще се доставя в Гърция, България и Италия. От 2018 г. до гръцката граница се доставя газ по друга тръба - Трансанатолийския газопровод (TANAP), който се простира на 1850 километра от грузинско-турската граница до западните граници на Турция (с капацитет от 16 милиарда кубически метра газ годишно). И двата тръбопровода се захранват от южнокавказкия тръбопровод от Азербайджан, който беше умишлено положен, заобикаляйки Армения, през Грузия до границата с Турция. Всичко това е така нареченият Южен газов коридор от Каспийско море до Европа, заобикалящ Русия (което е от съществено значение).

Добавяме, че Турция тази година също значително е намалила покупките на руски газ през „Турски поток“, тъй като цената му, обвързана с цената на петрола, по договор е 228 долара за хиляда кубически метра, а цената на ВПГ от Катар, Нигерия и САЩ е спаднала до 55 -70 долара. Следващата година, когато някои от договорите за доставка на руски газ за Турция изтичат, газовата прегръдка между Анкара и Баку трябва да се очаква да стане още по-силна, предвид неуспешните преговори за газ между Анкара и Москва през април. Нещо повече, още през ноември Южният газов коридор, както се очаква в Анкара, ще превърне Турция в „главния газов вход към Европа“.

Очевидно е, че при избухването на окопната война в Нагорни Карабах ракетите експлодират на няколко метра от петролопроводи и газопроводи, които са жизненоважни за Азербайджан. Засега случайно, но това може да тласне Азербайджан и съюзната му Турция към широкомащабни военни действия за защита на жизненоважно съоръжение.

Съществува и друга версия на събитията, според Global Research. Остава неясно, пише изданието, какво е причинило възобновяването на конфликта, но изглежда Армения е изиграла роля за увеличаването на напрежението. Наскоро тя построи нов преден пост, който може да даде на арменските милиции тактическо предимство, подтиквайки Азербайджан да атакува. В същото време Южният газов коридор значително повишава конкурентоспособността на азербайджанския газ в Турция и Южна Европа и всички турски правителствени новинарски публикации сега пишат за „ръката на Москва“.

Струва си да разгледаме картата на средиземноморските газопроводи, за да разберем колко възможности Анкара получава, за да повлияе на европейската политика, като се превърне в транзитна държава за азербайджански газ. Ердоган едва ли възнамерява да споделя тези възможности. Може би затова той толкова упорито се намесва във вътрешните работи на държави, които се конкурират с „турския газ“ в Европа - Либия, Сирия, Ирак, Кипър, Гърция за нейния шелф. Според вестник “Ейжа Таймс”, „като си сътрудничеше с Москва и нейния“Турски поток”, Анкара се страхуваше да попадне под американските антируски газови санкции. Това повиши акциите на турския съюзник Азербайджан в конкуренция с Русия на европейския пазар."

Като не се страхува да поема рискове във външната политика, Ердоган подхранва настроението в Баку с помощта на много опасна карта. В края на краищата войната не може да бъде спряна в границите на самия Нагорни Карабах. Тръбопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан е 30,1 процента собственост на “Бритиш Петролиъм”, а също така в него участват още няколко европейски държави. Турция и Азербайджан притежават едва 31,5 процента.”Бритиш Петролиъм” държи 28,8 % акции от Южнокавказкия газопровод, докато Държавната петролна компания на Азербайджан има едва 10% там.

Сега Русия, Иран и всички централноазиатски държави, които формират енергийния пазар, се интересуват от благосъстоянието на Кавказкия регион, превърнал се в „газово кранче “ за Европа.

В обкръжението на Ердоган често се изненадват, че европейските съюзници не подкрепят действията на Анкара в Кавказ. „Турция трябва да бъде вашият естествен съюзник!“, заяви Енес Байраклъ, директор на европейските изследвания в турския аналитичен център СЕТА, упреквайки Европейския съюз. Европейският съюз не подкрепя, защото политиката, която “мирише на газ”, може да доведе до голям взрив.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели