/Поглед.инфо/ Преди около година привлякох вниманието на читателите ни към публикувания в вачалото на 2020 година доклад на Центъра за нова американска сигурност (ЦНАС): “Отговор на предизвикателствата на Китай: обновяване на американската конкурентоспособност в Индийско-Тихоокеанския регион”. Отбелязвайки значителното влияние на ЦНАС върху либерално-интервенционистичното крило на Вашингтонския естаблишмънт, предположих, че при победа на президентските избори на Джо Байдън, влиянието на Центъра върху практическата външна и отбранителна политика на САЩ ще се повиши значително. Това предсказание се сбъдна: директорът на програмата на трансатлантическа стабилност на ЦНАС Андреа Кендъл-Тейлър се разглежда за висока позиция в администрацията на Байдън - тя трябва да оглави отново създадения отдел на Съвета за национална сигурност на САЩ, отговарящ за Русия и Централна Азия.

Трябва да се отбележи, че във вашингтонските коридори на властта Андрей Кендъл-Тейлър не е новак. Преди работата си в ЦНАС тя достига до ролята на старши офицер от разузнаването, едновременно заемайки длъжността заместник-сътрудник по националната сигурност по Русия и Евразия в Националния разузнавателен съвет при Управлението за национално разузнаване и старши анализатор в ЦРУ.

Нейният последен принос в дейността на ЦНАС става написаният в съавторство с колегата ѝ по Центъра и старши съветник на Международния републикански институт Дейвид Шулман доклад “Управляването на задълбочаващото се руско-китайско партньорство”, публикуван през януари т.г. Няма съмнения, че идеите, изказани в новия доклад на ЦНАС ще окажат непосредствено влияние върху стратегията на администрацията в отношенията както с Русия, така и с Китай. Затова съдържанието на доклада, без съмнение, заслужава внимание от руска страна.

Докладът на ЦНАС свидетелства не само за ръста на интерес на САЩ към руско-китайските отношения, но и повишеното качество на аналитичната работа в тази сфера. Може да се спори с много идеи в доклада, някои препоръки не издържат критики, но не може да не се отбележи опитът да се излезе извън рамките на привичните изчистени линии, които и досега са характерни за американския външнополитически дискурс. В този смисъл някои изводи на доклада са особено ценни.

На първо място руско-китайското партньорство е сериозно. Отношенията между Пекин и Москва носят не тактически и ситуационен, а стратегически характер. Интересите на двете страни не са тъждествени, но съвпадат или с близки по много широк кръг въпроси, а за по-нататъшно задълбочаване и разширяване на партньорството съществуват много сериозни основания.

Второ, предизвикателството, което сътрудничеството между Русия и Китай поставя пред САЩ, е сложно. Това предизвикателство не се ограничава до отделни действия на Москва в украинско или сирийско направление, не се ограничава до неочаквания успех на “Хуавей” в областта на изкуствения интелект. Говорим за фундаментални различия в американските и руско-китайските възгледи за света, системата на международните отношения, глобалните тенденции и бъдещето на световния ред. Тези разлики е малко вероятно да бъдат преодолени не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план.

Трето, САЩ разполагат с много ограничен набор от инструменти за влияние върху отношенията между Москва и Пекин. Администрацията на Байдън не е в състояние да извърши поредното „нулиране“ нито в китайска, нито в руска посока. Въпреки че индивидуалните компромиси и споразумения са напълно възможни, е невъзможно значително да се забави, камо ли да се обърне руско-китайското сближаване.

Заключението подсказва, че бъдещето на отношенията в триъгълника САЩ-Китай-Русия не се определя от дипломатическите победи и поражения на тази или онази държава. И дори не от конкретния баланс на силите в определени области. А от перспективите за социално-икономическите и политическите системи на всяка от трите сили, способността им да се адаптират и развиват в нови условия. Резултатът от историческия спор ще бъде определен в царевичните полета в Кентъки и Тенеси, в монтажните цехове на Шенжен и Жухай, в университетските лаборатории на Урал и Сибир.

Както всъщност винаги е ставало в историята.

Превод: В. Сергеев