/Поглед.инфо/ Веднага след получаването на независимост африканските държави бяха изправени пред задачата да се интегрират в системата на международните отношения като равноправни участници. Ръководството на африканските страни до голяма степен свързваше решението на този проблем с активна индустриализация, за да се изравни с водещите световни сили по отношение на социално-икономическото развитие след десет до петнадесет години.

Въпреки това, без силна финансова и технологична база, африканските държави станаха зависими от външната помощ за развитие и с годините тази зависимост само се увеличи. Докторът на политическите науки, професор в Санкт Петербургския държавен университет Константин Панцерев пише за значението на напредналите информационни технологии за развитието на континента в статия за клуб „Валдай“.

В появата на първите напреднали информационни технологии (ИКТ) африканските страни видяха реален шанс да преминат към по-иновативна икономика и най-накрая да осигурят устойчив социално-икономически растеж. Този подход е отразен в много стратегически документи.

По този начин, по-специално, всички стратегически насоки, изброени във „Визия 2030“ (Kenya Vision 2030) – общ политически документ, приет в Кения през 2008 г., който представлява програмата за развитие на страната до 2030 г. – в една или друга степен се основават на върху приложението на най-новите информационни технологии.

Подобен документ беше приет в Нигерия ( Визия 2020 ). Според стратегията на Нигерия до 2020 г. икономиката на страната трябва да влезе в двайсетте водещи икономики в света, да придобие способността да играе ключова роля в социално-икономическото развитие на целия африкански континент и да стане виден играч на икономическа и политическа арена на глобалния свят.. За решаването на тази амбициозна задача бяха призовани да допринесат съвременните информационни и телекомуникационни технологии, които се разглеждат като ефективен инструмент за осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие на страната.

Всъщност този подход, основан на решаващата роля на ИКТ в живота на обществото, се оказа доминиращ в повечето африкански страни. В резултат на това много африкански държави приеха голям брой специализирани национални стратегии и планове за действие, посветени на по-нататъшното развитие на информационните технологии, чийто основен фокус бяха следните ключови области:

  • обща либерализация на ИКТ сектора и създаване на благоприятни условия за частни инвеститори (предимно неафрикански);

  • развитие на публично-частното партньорство в ИКТ сектора;

  • развитие на оптични кабелни линии и търсене на технологично решение за „последната миля”;

  • осигуряване на универсален достъп;

  • популяризиране на ИКТ възможностите сред местното население;

  • информатизация на публичните органи;

  • предоставяне на широк спектър от обществени услуги на населението по електронен път с помощта на информационните технологии.

  • широкото използване на цифрови технологии в образованието и обучението;

  • насърчаване и развитие на местно цифрово съдържание;

  • развитие на електронната търговия.

Като цяло, давайки обща оценка, трябва да се признае, че през последните 25 години страните от Субсахарска Африка са постигнали значителен напредък в развитието на информационните технологии в сравнение с „абсолютната нула“, наблюдавана за този показател в края на 1990-те - началото на 2000-те.

Основният катализатор на този процес беше изграждането през първата половина на 2000-те години по крайбрежието на Западна и Източна Африка на мрежата от подводни опорни оптични кабелни системи, които бяха предназначени да свържат Африка с глобалния комуникационен гръбнак. Изпълнението на този проект направи възможно значително намаляване на цената на интернет връзката, което я направи по-достъпна за населението.

Въпреки това, полагането на подводни оптични комуникационни линии с обща дължина над 30 хиляди километра успя да реши проблема с достъпа на африканските страни до интернет само частично, тъй като комуникационните линии бяха свързани само с големи индустриални центрове, докато отдалечените, особено селските населени места останаха без високоскоростен интернет.

Поради това в Африка започнаха активно да се развиват мобилните комуникационни услуги, които предоставят на жителите на отделните населени места възможност за достъп до интернет с помощта на мобилни устройства.

Бързото развитие на мобилните комуникации в африканските страни се нарича „мобилна революция“.

Друг важен аспект на проблема с развитието на информационните технологии в Африка, на който африканските страни се опитват да обърнат повишено внимание, е създаването на технологични паркове, чиято основна задача ще бъде разработването на софтуер, който максимално да задоволява нуждите на местното население. . Към днешна дата има проекти за създаване на технологични паркове в Кения, Гана, Сенегал, Руанда, Етиопия и Гамбия.

Тяхната цел е появата на собствени високотехнологични ИТ центрове в Африка , в които да се помещават компании за разработка на софтуер, центрове за обработка на данни, както и образователни институции, специализирани в обучението на кадри за ИТ индустрията. Окончателното изпълнение на тези важни за континента проекти обаче е ограничено от проблем, характерен за повечето африкански страни – липсата на средства.

И тук, по мнението на ред африканските страни, на помощ трябва да дойдат публично-частните партньорства, чийто общ смисъл се свежда до следното. Държавата поема само около 5-10% от всички разходи, необходими за изграждането на подходящи иновационни центрове. Основните надежди за успешното завършване на тези амбициозни проекти се възлагат на частния бизнес, за чиято дейност се предвижда да се създаде максимално благоприятна среда.

Наивно е да се вярва, че африканските страни ще имат достатъчен брой местни инвеститори, готови да инвестират в ИТ индустрията на своите страни. Очевидно това ще бъдат същите предимно западни IT гиганти, които отдавна участват в създаването на информационната и телекомуникационна инфраструктура на африканските държави - и те правят това не само финансово, но и изнасят самите технологии.

В резултат на това, основното предизвикателство пред африканските страни днес е, че всичките им информационни системи работят предимно със западен софтуер. И изглежда съмнително, че африканските страни ще могат да разработят свой собствен софтуер в обозримо бъдеще. Очевидно те ще продължат да използват предимно вносни технологии, като по този начин ще засилят своята финансова и технологична зависимост от водещите световни западни сили.

Превод: ЕС