Какво е хубавото тук? На първо място, този съюз, за разлика от НАТО, което се създава срещу СССР и последните десетилетия е съюз срещу Русия, е създаден срещу Китай. Съответно фокусът на англосаксонската агресия, очевидно, ще се премести от РФ на КНР. На второ място създаването на този нов съюз внася разкол в НАТО. Дори вече внесе.
Първото пряко последствие от създаването на АУКУС стана отказа на Австралия от поръчката на 12 дизелови подводници от Франция. Поръчката беше на обща сума от около 56 милиарда евро, което е съществено дори за такава голяма икономика като френската. Това са договори на подизпълнители, това са данъци, това са десетки хиляди работни места. В условията на настоящата нестабилност във Франция, задълбочаването на пандемията и кризата с мигрантите, подобен удар става особено чувствителен.
Вместо това САЩ и Великобритания уж обещават, че ще построят за Австралия дори не дизелови, а атомни подводници. В отговор Франция реагира с резки заявления от редица свои влиятелни политици и чиновници, а след това отзова посланиците си от САЩ и Австралия.
Френският външен министър реши да обясни защо Париж не отзова посланика си от Лондон: “Отзовахме ги от САЩ и Австралия, за да оценим ситуацията. Това не е нужно за Великобритания. Познаваме постоянния им опортюнизъм. Затова и няма нужда да връщаме нашия посланик за обяснения”. Той също така заяви: “Това изключително решение е предизвикано от крайно сериозното решение, обявено на 15 септември от Австралия и САЩ. По молба на президента на нашата страна се разпоредих незабавно да отзовем в Париж за консултации нашите посланици в САЩ и Австралия. Отказът от проекта с подводниците океански клас, над който Австралия и Франция работят от 2016 година, и обявяването на новото партньорство със САЩ, насочено към изучаване на възможностите за бъдещото сътрудничество по атомните подводници, представляват неприемливо поведение сред съюзници и партньори. Последиците може да повлияят на самото разбиране на нашия съюз, нашето партньорство и важността на Индийско-тихоокеанския регион за Европа”.
В отговор представителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Емили Хорн заяви: “Ние бяхме в тесен контакт с нашите френски партньори във връзка с тяхното решение да отзоват посланик Етиен в Париж за консултации. Разбираме тяхната позиция и ще продължим в близките дни да разрешаваме нашите разногласия, както го правим и в други моменти на нашия продължителен съюз. Франция е най-старият ни съюзник и един от нашите най-силни партньори и ние споделяме дълга история на общи демократически ценности и привързаност към съвместната работа за решаване на нашите глобални проблеми”.
С аналогично заявление излязоха и редица други американски политици. Но никой няма намерение да компенсира французите за финансовите им загуби. Както се казва, “Разговорите не са пари”. Ситуацията всъщност пределно точно се описва от друг цитат: “Боливар няма да понесе двама”. И съответно “Франция не е нужна, миличък. Тя си има само гориво”.
Можем да предскажем как ще се развива ситуацията с построяването на подводниците в САЩ. Първоначално цената на проекта ще скочи, при това още на стадий проектиране. След това няколко години ще говорят колко пробивно и суперсъвременно ще бъде това въоръжение. И накрая ще получим дървени подводници без двигател и въоръжение (както се случи с плачевно известния “Зумвалт”). Това в най-добрия случай. Защото в най-лошия просто ще рекат “Не успях”, със задължителното допълване: “Затова пък сега пристъпваме към разработването на нови подводници, още по-суперсъвременни, със закръглени ръбове”.
Така в крайна сметка Франция ще остане без пари, а Австралия без подводници. Можем да заложим.
На нас не ни е жал на французите, защото преди няколко години в угода на своите американски партньори (които сега ги изоставиха) извършиха подобен финт с “Мистралите”, отказвайки се да ни доставят два вече построени хеликоптероносачи, поръчани от Русия. Може също да се каже, че това е карма за нарушаване на собствените договори (Мен са ме учили, че договорът е нещо свещено, което не трябва да се нарушава).
Но на нас не това ни е интересното, а наблюдаването фактическо разделени в рамките на НАТО. Тъй като на фона на създаването на новия англосаксонски военен съюз, който не включва нито Франция, нито Германия, разговорите за автономна европейска система за сигурност достигнаха ново ниво. Първоначално Макрон обяви това, а след това шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „ЕС планира да създаде своя собствена армия, за да не зависи от САЩ по въпросите на отбраната“.
Вярно е, че не е напълно ясно срещу кого ще се защитава ЕС - защото на хоризонта не се вижда кой би го атакувал.
Подобна е ситуацията и с новия отбранителен съюз, АУКУС. Има такъв сериал - "Утопия". Има сцена като тази за австралийското правителство (съкращавам, за да предам смисъла):
“- Ще похарчим 400 милиарда долара за отбрана.
- От кого?
- От Китай.
- Какво ще защитаваме?
- Нашите стратегически интереси.
- По-специално?
- Нашите търговски пътища.
- Кой е нашият основен партньор?
- Китай”.
Значи ще похарчим 400 милиарда, за да защитим търговията си с Китай от Китай? Това никого ли не смущава?
Всъщност единствената разлика между двата "отбранителни" съюза е, че стария съществува, за да продава американски оръжия на европейските страни, а новият ще печели от Австралия. Просто Вашингтон се нуждае от пари много спешно и няма време да обяснява всичко това.
Послепис: И след това САЩ прецакаха Франция втори път, този път със самолети за Швейцария.
Превод: В. Сергеев
