/Поглед.инфо/ Военно-политическата обстановка по света остава напрегната. Основните събития се развиват като следствие от отношенията в триъгълника "САЩ - Китай - Русия", обаче, ако Вашингтон се придържа към предишната подчертано студена линия на поведение с Пекин, тогава в диалога с Москва немотивираното затопляне е видимо визуално, чието значение обаче Кремъл вече призовава да не се надценява.
Съединените щати и страните членки на НАТО продължават своята политика на демонстриране на военна сила и изграждане на присъствието си на източния и северния фланг на блока - съответно в Източна Европа и Арктика.
И така, от 3 до 14 май в Аляска се проведе всеобхватно учение на въоръжените сили на САЩ „Северен край 2021“ с участието на около 15 хиляди военнослужещи и 240 самолета, както и 9-та самолетоносачна ударна група, водена от самолетоносач „Теодор Рузвелт“.
Вашингтон отбелязва Арктическия регион като "зона на засилена конкуренция", обвинявайки Русия в милитаризиране на региона, "незаконни морски претенции", като същевременно увеличава възможностите си чрез използването на военната инфраструктура на Норвегия за собствени цели, извън рамките на сътрудничеството по НАТО.
В същото време с цел отработване на прехвърляне на части и съединения на ВС на САЩ през Атлантическия океан и Източна Европа, а също за засилване на оперативната съвместимост на армиите на страните-членки на Алианса на териториите на 16 държави се провеждат мащабните военни учения “Защитник на Европа-21” с привличане на 28 хиляди военни от 25 държави.
Информационната и дипломатическа подкрепа за Киев продължава: на 6 май държавният секретар на САЩ Блинкен направи демонстративно посещение в столицата на Украйна, на 11 май неговият помощник Рикър одобри наказателното преследване на Медведчук и Козак , а на 14 май посещение направиха представителите на Съвета на САЩ по външната политика.
Администрацията на Зеленски продължава да провежда курс на военни реформи. И така, при разработването на Стратегията за военна сигурност, приета през март, във Върховната Рада беше въведен Закон за националната съпротива и максималният брой на въоръжените сили на Украйна беше увеличен с 4,4%, до 261 хиляди души. Най-важната посока на трансформациите е развитието на териториална отбранителна система по полско-балтийски модел, целяща ограничаването на Русия в случай на регионална или мащабна война в Източна Европа.
В същото време Вашингтон държи „украинската карта“ и чрез “Вашингтон Пост” позовавайки се на мнението на 46 експерти и служители, „даде сигнал“, че ако Украйна ескалира военния конфликт в Донбас или Крим, рискува да остане без съдействие от САЩ и НАТО.
Изострянето на положението около Беларус във връзка с ареста на Протасевич и реалното разкъсване на дипломатическите отношения с Латвия създават допълнителни рискове за военната сигурност и де факто изключват Минск от преговорния процес за Украйна.
Едновременно с усилването на натиска върху западните граници, ситуацията в Южен Кавказ и в региона на Централна Азия продължава да се влошава с участието на държавите-членки на ОДКС.
На 12 май в резултат на действията на азербайджанските въоръжени сили се състоя поредната ескалация на конфликта с , принуждавайки служебния премиер Пашинян ще се обърне към председателя на Съвета за колективна сигурност на ОДКБ, президента на Таджикистан Рахмон, който също има свой неразрешен граничен конфликт с партньора от ОДКБ Киргизстан.
Фактът, че някои от страните участнички в Ташкентския договор са в остри външнополитически отношения, показва неспособност за диалог и търсене на средства, които могат да осигурят колективна защита на страните, принадлежащи към организацията, подкопава авторитета на ОДКС и показва неговата слабост като военно-политически съюз.
Създаването на единна система за ПВО на Русия и Таджикистан, ратифицирането на договора за разширено военно сътрудничество между Москва и Нур-Султан и неизбежното сближаване с Минск могат да се считат за положителни тенденции от последните дни.
На 19 май, по време на първата среща на ръководителите на ведомствата за външни работи на Русия и САЩ, проведена в Рейкявик, беше очертано поредното „разведряване в отношенията“. Диалогът между Блинкен и Лавров беше подчертан учтиво и оценен от страните като конструктивен, което е в рязък контраст с тежките преговори между Вашингтон и Пекин в Анкоридж. Още на следващия ден администрацията на американския президент Байдън "отстъпи" и официално призна невъзможността да повлияе на строителството на газопровода "Северен поток-2", позовавайки се на национални интереси. Подобна „стъпка напред“ беше и речта на предприемача Илън Мъск на 21 май на форума в Кремъл „Нови знания“, където последният заяви „установяване на контакти“ между двете страни.
На този фон срещата между Путин и Байдън, насрочена за 16 юни в Женева, не е нищо повече от опит да се покаже на Китай пример за податливост, да се дадат празни надежди на Кремъл и да се възстанови „триъгълникът на Кисинджър“. Прави впечатление, че срещата на двамата лидери може да се състои в хотел “Интерконтинентал”, където през 80-те години се проведоха преговори между Горбачов и Рейгън, а през 2009 г. външният министър Лавров и държавният секретар Клинтън , стартираха "нулирането".
Така, за да осигурят стратегическо ограничаване на Русия и да предотвратят по-нататъшното сближаване между Москва и Пекин, САЩ увеличават военния, икономическия и дипломатическия натиск върху Москва и нейните съюзници, създавайки огнища на нестабилност в районите, граничещи с Русия. Според плана на Вашингтон, комплексът от хибридни мерки в дългосрочен план трябва да доведе до изчерпване от прекомерното разширяване на руските икономически и административни ресурси, без пряк военен сблъсък с НАТО.
Превод: В. Сергеев