/Поглед.инфо/ В Деня на дипломатическия работник започваме серия публикации, основани на разсекретените архиви на Министерството на външните работи на Русия. Предметът на материалите е дейността на съветската дипломация в предвоенния период. Ще разкажем какви шифровки е изпращал още през 1937 година в Москва съветският посланик в Лондон Иван Майски и как той описва отношението на британския елит към Хитлер и като цяло към опасната ситуация в Европа.

Съветът на младите дипломати на МВнР на Русия в рамките на проекта „Дипломация на Победата“ и подготовката за Форума на младите дипломати „Дипломация на победата“, инициирани по случай 75-тата годишнина от Победата във Великата отечествена война, предлага на вниманието на читателите уникални документи от Архива за външна политика (АВП) на Руската Федерация, посветени на активната дейност на съветската дипломация в предвоенния период и в годините на Великата отечествена война. Убедени са, че обръщането към първоизточниците и истинските свидетелства от тази епоха ще неутрализират опитите за фалшификация и манипулация на историческите факти и ще има принос за утвърждаването на историческата истина, като се помогне за пресъздаването на обективната картина от миналото.

Архивът на руската външна политика е структурно подразделение на Историко-документалния отдел (ИДД) на руското МВнР. Огромният масив от документи (повече от един милион съхранявани единици) обхваща периода от 1917 г. и продължава да се допълва с материали, отразяващи развитието на руската външна политика след 1991 г. Архивът служи като официално хранилище на многостранни и двустранни договори, сключени от името на Съветския съюз и Руската федерация.

Първият материал от специалния проект „Дипломацията на победата” е посветен на шифрованите телеграми на пълномощния министър (посланик) на СССР във Великобритания Иван Майски, изпратени в Москва през есента на 1937г.

Иван Михайлович Майски (Ян Ляховецки) пристига в Лондон като съветски пълномощен министър през 1932 г. и остава на този пост до 1943 г., тоест именно на него са пада да защитава интересите на СССР във Великобритания през най-трудния исторически период на ХХ век. Той заменя Григорий Соколников, бивш народен комисар по финансите и вечна опозиция на Сталин. В критичен момент за външната политика на страната съветското правителство не може да си позволи да има посланик в Лондон, който открито проявява враждебност към държавния курс и лично към Сталин. Това може да има тежки последици, независимо от това как сега  се разглеждат вътрешнопартийните дискусии в КПСС(б) от 20-те години на XX век.

Майски също далеч не е безупречен от идеологическа гледна тока. Син на доктор с полски благороднически произход, първо е есер, а след това – меншевик, а освен това е и министър в правителството на Колчак в Омск (той всъщност не е работил и един ден с Колчак, а веднага заминава на „научна експедиция в Монголия“, но все пак е бил назначен) – всичко това не съответства на идеалната характеристика на съветския държавник и при равни условия би гарантирало няколко тежки присъди в лагери. Но Майски говори добре английски, живял е там преди революцията в емиграция, има добри връзки с левите кръгове на британския елит. В характеристиката на Майски, написана в ЦК на КПСС преди изпращането му в чужбина е казано, че „това е и плюс, и минус за него“.

Образът на съветския дипломат – спретнат до скованост и стоящ на прием като статуя, демонстрирайки военно отношение, идва от малко по-късен период. Тогава стилът е малко по-свободен, а посланик Майски се стреми да се държи колкото се може по-естествено в рамките на сложния британски етикет. Това се харесва на англичаните, макар че донякъде ги изненадва. Майски се старае да бъде „свой“ в британския елит, за което самите англичани по-късно го обвиняват със задна дата. Според преобладаващото мнение в Лондон поведението на Майски не придава на неговата позиция необходимата категоричност, за да защити напълно позициите на СССР. Това не означава, че той прави неоправдани отстъпки, но може би е изглеждало така от британска страна. От друга страна, няма значение как, но той успява да предразположи към себе си много ключови фигури и да постигне положително обществено мнение, което е просто подвиг за „болшевика“.

В Москва до средата на 30-те години постепенно се налага мнението, че служителите на съветските мисии трябва да водят образцов съветски начин на живот и затова свободното поведение на Майски непрекъснато предизвиква глухо раздразнение както у тогавашния министър на външните работи Вячеслав Молотов, така и у самия Сталин. Това чисто стилистично разногласие обаче не се отразява върху работата на посланика, тъй като той наистина успява да установи добри отношения със значителна част от политическия елит на Великобритания. Сталин бързо оценява това и използва позицията на Майски в Лондон, за да установи конфиденциални отношения с представители на британския елит. В този контекст Майски получава и безпрецедентна независимост при вземането на решения. Но човек трябва да разбере, че в съветската йерархична система самостоятелно взетите решения, дори правилни, могат да имат болезнени последствия. Показателно в този план е подписаното от Майски в Лондон на 30 юли 1941 година Споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения с Полската република – т.нар. пакт “Майски-Сикорски”. Той фактически означава, че СССР признава правителството в емиграция на Полша, което заседава в Лондон, което впоследствие създава някои дипломатически затруднения.

Една от основните заслуги на Майски в описвания предвоенен период е, че той вярно и точно оценява разположението на силите в британския елит и се съсредоточава върху Уинстън Чърчил като най-перспективна за Съветския съюз фигура. При това до 1939 година балансът на силите в Лондон далеч не е очевиден. Тогава Чърчил изглежда като опозиционен критикар, живеещ в порутен замък, свален пилот, смешен дебелак с вечната си пура. С други думи, всеки друг, но не и бъдещият най-добър премиер на империята.

Показателна в това отношение е шифрограмата на Майски в Москва от 27 ноември 1937 г., в която той характеризира двете основни групи на влияние в тогавашното британско правителство. Първата - условно групата на Чембърлейн, според дипломата, „поставя като своя непосредствена задача сговора с Германия и Италия, ако е необходимо, с цената на британските интереси в Централна, Югоизточна и Източна Европа, както и за сметка на жертви в Испания и дори в колониалната сфера“. Втората група, условно на Антъни Идън, „поставя на преден план британската политика на съюз с Франция и сътрудничество със СССР“.

Контекстът на ситуацията е, че по онова време Париж е готов да сключи споразумение с Москва и активно убеждава Чехословакия и Полша да влязат във военен съюз със СССР и ако това изобщо не е възможно, то поне да пуснат съветските войски през своя територия в случай на германска агресия. Правителството на Чембърлейн се изнервя не от самото сключване на съюза с „болшевишка Русия“, а от независимостта и дейността на Франция като такава. Майски пише в Москва, че групата на Чембърлейн „се стреми да превърне Франция в прост придатък на лондонския Форин-офис“, а при този сценарий Лондон би предпочел точно обратното, само за да попречи на Франция да заеме водеща позиция в континентална Европа, като състави антигермански пакт.

В крайна сметка всичко това завършва зле, тъй като временно победилата групировка на Чембърлейн успява да прокара „политиката на умиротворение“, която и води до разкъсването на Чехословакия. Министърът на външните работи Идън, доколкото може в рамките на своите възможности, се опитва да саботира политиката на премиера Чембърлейн. Майски съобщава, че именно по инициатива на Идън френските министри са поканени в Лондон в противовес на пътуването на лорд Халифакс до Берлин. „Ско Шотан и Делбос (Камил Шотан - премиер на Франция през 1937 г., сключил първото споразумение със СССР, като фактически възстановява дипломатическите отношения. Пиер Делбос - външен министър в правителството на Шотан) се държат в Лондон правилно , политическата линия на Чембърлейн може да претърпи значителни корекции, но дали те ще се държат по този начин? Съмнявам се“.

В това съобщение се вижда и стилът на посланик Майски. Седейки в Лондон, той не е можел да оцени или дори да предположи как ще се държат французите, особено след като тогава в Париж правителствата се сменят три пъти годишно. Шотан става премиер три пъти и също работи в правителствата на Леон Блум. Въпреки това, Майски „се съмнява“.

Показателна в това отношение е шифрограмата от 16 ноември, посветена на отчета за „доста дългия разговор с Чърчил“, който е проведен от Майски на прием в чест на младия белгийски крал Леополд III. Чърчил „отново и с изключителен плам подчерта, че Германия е основната опасност за Англия и Европа като цяло“. Майски пише: „Основната задача сега, според Чърчил, е всички ние да стоим на стража над мира. В противен случай сме загинали“. „Слабостта на Русия в настоящите условия би била фатална за каузата на мира и сигурността на Британската империя“. Значителна част от разговора е посветена на обсъждането на резултата от пътуването на лорд Халифакс до Берлин, което според Чърчил не е довело до нищо. Но според него „Халифакс е честен човек и никога няма да ходи на такива „нечестиви“ операции, като предаването на Чехословакия и развързване на ръцете на Германия на Изток“.

Както показват последвалите събития, Чърчил или греши или при всички обстоятелства е искал да направи положително впечатление на Майски (и чрез него на Сталин). В допълнение към това, Майски описва много подробно детайлите и обстоятелствата на разговора си с Чърчил. Той казва, че всичко се е случило в така наречената зала за поклонения на Бъкингамския дворец, където британският и белгийският крал са се събрали със свитите си. Присъствал е и Рибентроп, който се опитвал да завърже разговор с Чърчил, но последният се измъква. Тогава Чърчил, според донесението на Майски, демонстративно прекосява цялата зала, за да се приближи до Майски. По време на разговора британският крал се приближава до тях за кратко, за да разговаря с Чърчил. Но след като крал Джордж се връща при гостите си, Чърчил продължава разговора си с Майски. Съветският пълномощен представител заключава, че „цялото поведение на Чърчил е умишлено подчертано и той явно афишира дружелюбието си към мен“.

Чърчил действително харесва Майски, а поведението му на строго регламентираните рамки на кралския прием изглежда като демонстративно подчертаване на добрите отношения със съветския посланик, а значи показва и особената позиция на Чърчил по въпроса за отношенията със СССР. Позицията, която Чърчил не крие, за разлика от други представители на групировката на Идън, които по идеологически съображения и, както пише в друга шифрограма самият Майски, „заради страха от общественото мнение“, се стараят да не говорят публично за възможен съюз със СССР.

Майски трябва да работи в много трудни условия на несигурност. През този период Съветският съюз няма приятели или съюзници и трябва да маневрира между много групи с десетки различаващи се интереси. В тази връзка Майски и Чърчил наистина са идеално пригодени един за друг: Чърчил е упорит в антигерманската си политика и е готов да прави прагматични компромиси, докато съветският пратеник просто трябва да разчита в Лондон на човек, който беше склонен към подобни ситуационни съюзи. Цялата предвоенна външна политика на СССР в европейската посока е търсене на такъв ситуационен съюз, основан не на гола идеология, а на сухо изчисление, видно от публикуваните телеграми на Иван Майски.

При това, конкретно в Лондон, ситуацията се усложнява от наличието на открито прогерманско лоби, сред което има не само членове на кралското семейство, но и цяла група в правителството, описвана от Майски като „младите консерватори“ – (консерватори – в смисъл на членове на торите, а не в съвременното идеологическо значение на този термин). В телеграма от 25 ноември (доста дълга) Майски описва подробно ситуацията в британския елит след странното пътуване на лорд Халифакс до Берлин. Официално Халифакс получава покана за определено ловно изложение, но посланикът в Берлин Хендерсън предварително уточнява дали Хитлер е готов да се срещне с Халифакс и получава положителен отговор. Стана известно, че от Хитлер е получен частен документ - меморандум по теми, които би искал да обсъди с Халифакс.

На срещата Хитлер провежда доста умела търговия. Той знае къде да натисне: Той „затваря“ въпроса за връщането на Германия на колониите в Африка, Китай и Тихия океан, които са ѝ отнети след Първата световна война - това е най-болезнената тема за Великобритания, всеки въпрос за преразглеждане на колониалната система предизвиква паника в Лондон. В замяна на това Хитлер иска от британците „да не поставят прът в колелата на неговите „двустранни“ отношения с Австрия и Чехословакия“.

Чембърлейн се замисля. Според Майски, още преди пътуването, Чембърлейн смята, че „исканията на Хитлер отиват, може би, прекалено далеч“. По-нататък Майски пише, че „разговорът с Хитлер донякъде разочарова Халифакс и Чембърлейн“. Идън обаче е много щастлив, че Чембърлейн е разочарован от резултатите от пътуването на Халифакс и дори по този повод черпи с шампанско в кръга си.

Източниците на информация за Майски са Ян Масарик, тогава посланик на Чехословакия в Лондон, а по-късно министър на външните работи в правителството в изгнание, който се самоубива в Прага през 1948 г., и съпругата на Антъни Едън, която според описанието на Майски „винаги е добър барометър на успеха или провалите на съпруга си“. Това, което Майски не е знаел със сигурност, е , че Идън, страдащ от хронични заболявания, придружени от остри болки, приема разрешените тогава амфетамини, а поведението на ръководителя на Министерството на външните работи се характеризира с резки промени в настроението. Оттук и екзалтираната реакция на „провала на мисията Халифакс“ с пиене на шампанско. Но като цяло съветският пратеник прави абсолютно правилния извод в края на телеграмата: „Въпреки разочарованието на Чембърлейн от резултатите от пътуването на Халифакс, човек все още трябва да очаква той да продължи да се опитва да постигне споразумение с Хитлер и Мусолини“.

Тук трябва да се подчертае, че публикуваните копия на документите се отнасят само за двете седмици на ноември 1937 г., тоест периода, когато Лондон и правителството на Чембърлейн тъкмо започват да проучват почвата за постигане на споразумение с Хитлер. Но според телеграмите на Майски, за съветското правителство вече е било очевидно, че Чембърлейн ще направи отстъпки на Берлин в Централна Европа и дори може да окаже натиск върху френското правителство да откаже подкрепа на Чехословакия. В крайна сметка именно така и се случва.

Мотив за това поведение на правителството на Чембърлейн през ноември 1937 година е запазването на колониалната система – основата на британското благополучие. В тази ситуация Съветският съюз, с известна подкрепа от Франция, все още се опитва да събере поне някакъв отбранителен блок в Централна и Източна Европа, натъквайки се на откритата съпротива от Полша и студено отношение от британците.

Пълномощният представител Майски е трябвало не само да продължи борбата за създаване на такъв антинацистки блок (въпреки че самият той пише, че Чембърлейн, заради споразумението с Хитлер, е готов „да не се смущава от сантиментални съображения относно Чехословакия и Испания“), но и да поддържа добри отношения с Чърчил, като с практически единствената фигура в Лондон по онова време, способна да мисли широко. Като цяло той успява. Но отказът на Лондон, а след това и на Париж, да създадат система за колективна сигурност в Европа е неизбежен именно защото правителствата на Чембърлейн и Даладие не са в състояние да мислят няколко хода напред.

Представите на Чембърлейн, че обменя безопасността на британските колонии за Австрия и Чехословакия (знаменитото „Аз ви донесох мир!“ след Мюнхенското споразумение), развързва ръцете на Хитлер. Материалите на Майски единствено потвърждават , че още в началото на зимата на 1937 г. политиката на Лондон е очевидно насочена към сговор с Хитлер, въпреки вътрешните разногласия на няколко групи в британското правителство и непримиримата опозиция в лицето на Чърчил. Оценките и характеристиките, дадени от Иван Михайлович Майски, са потвърдени в съвсем близко бъдеще.

***

Съдбата на съветския пратеник след войната се развива много трагично. През 1953 г. Майски е арестуван по обвинение, че „работи за британско разузнаване“ и е подложен на тежки разпити. След смъртта на Сталин той е освободен, реабилитиран и възстановен в партията. Не се връща на дипломатическа служба поради здравословни причини, занимава се с наука. Майски публикува две книги с мемоари, които се превръщат в най-ценен източник в историята на предвоенния период, въпреки че са написани с оглед на съветската цензура и ясни съображения за поверителност. Публикуването на новите материали може да извади на бял свят нови подробности за „тайните, в която се е родила войната“.

Превод: В. Сергеев