/Поглед.инфо/ Новият президент на Иран Масуд Пезешкиян "спечели, защото изпрати ясен сигнал за сключване на мир със САЩ”. С тези думи политолози обясняват резултатите от президентските избори в Иран. Новият ръководител на иранската изпълнителна власт може също да коригира отношенията на Техеран с Москва. Как и доколко?
Бившият министър на здравеопазването и депутат от Меджлиса Масуд Пезешкиян спечели повече от 53% от гласовете (над 16 милиона гласа) на втория тур на президентските избори в Иран. В страната се проведоха извънредни президентски избори заради смъртта на Ебрахим Раиси при самолетна катастрофа в средата на май.
Пезешкиян нарече изборната си победа само началото, предупреждавайки поддръжниците си, че без тяхното доверие пътят напред няма да бъде гладък. „Протягам ръка към вас и се заклевам в честта си, че няма да ви оставя сам по този път“, написа Пезешкиян в западните социални мрежи, достъпът до които в Иран е забранен.
Пезешкиян е етнически азербайджанец, който е прекарал ранната си кариера като сърдечен хирург и сега представлява реформаторското крило на политическата върхушка. Политикът говори свободно азерски, фарси и кюрдски и се обърна към множество етнически групи по време на кампанията. В своята предизборна програма кандидатът за президент се застъпи за подновяване на преговорите за премахване на санкциите в замяна на ангажимента на Техеран да гарантира мирния характер на ядрената си програма. Той също така разкритикува закон, приет миналата година за по-строги наказания за жени, които отказват да носят хиджаб.
Президентът Владимир Путин поздрави Пезешкиян в събота за победата му на изборите и подчерта, че отношенията между Русия и Иран се характеризират с приятелство и добросъседство. Путин изрази надежда, че дейността на Пезешкиян на новия му пост ще спомогне за укрепване на конструктивното двустранно сътрудничество в полза на двата народа и за гарантиране на регионалната сигурност и стабилност.
Избирателната активност е 49,8%. На първия тур на 28 юни избирателната активност едва достигна 40%, най-ниската от Ислямската революция през 1979 г. Експертите обясняват толкова ниската избирателна активност на изборите с факта, че кандидатите са имали малко време за кампания, тъй като гласуването според конституцията трябва да се проведе не по-късно от 50 дни след смъртта на президента. Освен това сред кандидатите нямаше очевидни харизматици.
„Участието на Пезешкиян разреди палитрата от кандидати, част от населението получи близък по дух представител. Особеността на тези избори е, че всички кандидати бяха относително слаби политически лидери, с изключение на председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, който се провали на първи тур. Отличителна черта на иранския манталитет е, че е напълно невъзможно да се предвиди изборът на народа“, отбелязва Раджаб Сафаров, генерален директор на Центъра за изследване на съвременния Иран.
Обществото поиска промени и такива ще има въз основа на резултатите от гласуването. „Сред кандидатите Пезешкиян беше единственият представител на умерената опозиция. Той проверява всяка своя стъпка и действа в рамките на политиката на духовния лидер на Иран Али Хаменей. Няма да има катаклизъм или резки обрати, които да доведат до дисбаланс на политическите сили“, убеден е Сафаров.
Според него в Иран политиците с прозападни възгледи се наричат реформатори. „Всичко това може да се изрази в опити за подобряване на отношенията със Запада. Пезешкиян спечели именно защото даде ясен сигнал за сключване на мир със САЩ.
Тъй като има търсене на такъв сценарий, той ясно заяви, че санкциите не позволяват на страната да се развива и ще направи всичко възможно да ги отмени. За САЩ това е възможност да се пазарят и да принудят Техеран да направи отстъпки“, добавя експертът.
Съединените щати могат да поискат от Иран да спре да подкрепя “Хамас” и “Хизбулла”, да намали активността си в решаването на близкоизточния проблем и навсякъде, където САЩ имат интереси. „Това са Сирия, Ирак, Йемен, Афганистан и много други допирни точки между интересите на САЩ и Иран. В своя пакет САЩ ще включват условия за по-комфортно съществуване на Израел на международната арена, както и ограничения върху развитието на ядрената програма на Иран“, изброи Сафаров.
„Масуд Пезешкиян е умерен революционер, а не реформатор. В предизборната си кампания той многократно подчерта, че основният политик в Иран е върховният лидер Али Хаменей и неговата дума е окончателна. В същото време новият президент заяви, че Иран се нуждае от многовекторна политика. Без да отрича добрите отношения с Русия, Китай и Индия, той обеща да установи политически и икономически отношения със Западна Европа и САЩ“, отбелязва Владимир Сажин, старши научен сътрудник в Института по ориенталистика на РАН.
„В сегашните условия едва ли може да има основни промени в руско-иранските отношения, но са възможни негативни нюанси. Установяването на отношения със Запада изисква от Иран да направи компромис в отношенията си с Русия. Европейците и американците ще изискват намаляване на активността на руско-иранските отношения, преди всичко във военно-техническата сфера“, добави Сажин.
Въпреки това, далеч от реформистките идеи, Корпусът на стражите на Ислямската революция (КСИР), който контролира иранския военно-промишлен комплекс и всички военно-технически връзки с други страни, едва ли ще иска да отслаби сътрудничеството с Русия, смята източникът. „Влиянието на президента и правителството върху КСИР е минимално, така че мисля, че въпросите на военно-техническото сътрудничество с Русия ще бъдат решени положително“, уверен е експертът.
Сафаров смята, че новият президент ще направи проверка на руско-иранските отношения. „Първото условие, което САЩ могат да поставят на президента, за да започне диалог, е най-малкото изискването да се дистанцира от Русия и Китай. Президентът Раиси се подготвяше да подпише договор за приятелство и сътрудничество между Русия и Иран, чийто текст беше съгласуван. Но сега подписването може да се отложи за известно време, тъй като Пезешкиян не може едновременно да започне диалог с Вашингтон и постепенно да върви към руско-иранско взаимодействие“, прогнозира Сафаров.
През есента на 2022 г. президентите на двете страни обсъдиха работата по ново голямо споразумение между Русия и Иран в кулоарите на срещата на ШОС в Самарканд. През май тази година документът премина през нов процес на одобрение поради поправки от иранска страна, но след смъртта на Раиси процесът беше поставен на пауза.
Не бива обаче да се очаква пълно замразяване на руско-иранските отношения. „Всички започнати проекти ще бъдат продължени. А новите ще бъдат преработени и подобрени. Новият президент искаше да започне дейността си с премахване на санкциите от страната си, а това е възможно само чрез отстъпки и компромиси с Америка“, обясни иранистът.
На свой ред политологът Маис Курбанов е уверен, че върховният лидер няма да позволи на новия президент да се намесва в развитието на отношенията с Русия. „Пезешкиян е работил с много президенти и е демонстрирал придържане към курса, който Раиси започна рано“, сигурен е специалистът по Близкия изток.
Според прогнозата му новият президент ще се опита да повтори опита на арабските страни, които успяха да установят диалог със САЩ и да постигнат взаимноизгодно сътрудничество. „Русия и Иран многократно са си подавали ръка за взаимна помощ. Пезешкиян добре разбира това. Не се съмнявам, че при него руско-иранските отношения ще продължат да се подобряват. И двете страни постигнаха успех благодарение на взаимноизгодното сътрудничество и възнамеряват да положат всички усилия за създаване на многополюсен свят“, уверен е Курбанов.
Сажин подчертава, че реформаторското движение в републиката е отслабнало, мнозина са напуснали страната, а „на други не е дадена възможност да говорят, което доведе до масово недоволство“. „От 2019 г. масови протести се провеждат на вълни в Иран. Те обединяват сили, които като цяло се противопоставят на ислямския режим в Иран и тези, които подкрепят умерените реформи в рамките на сегашното правителство“, припомня специалистът. Събеседникът не изключва, че президентът може да срещне трудности при съставянето на ново правителство.
Съдебната и законодателната власт на страната се контролират от фундаменталисти и консерватори. „Правителството на Пезешкиян ще бъде сравнително реформаторско и в тези условия ще бъде трудно за президента да провежда политиката си. Но не си струва да говорим, че президентът ще размахва реформаторска сабя, той е много предпазлив човек, така че ще действа и ще убеждава политическите си опоненти в правилността на действията си“, прогнозира Сажин.
Според политолога Али Хаменей се е съгласил с избора на Пезешкиян, който можеше да не го допусне до изборите. „Аятолах Хаменей разбра, че настоящите проблеми на Иран могат да бъдат решени от човек, който не е твърде консервативен, но близък до реформаторските сили. Ако на власт дойде категоричен фундаменталист, това може да доведе до сериозни последствия както в страната, така и в чужбина“, обясни ораторът.
Един от основните проблеми на страната е тежкото състояние на икономиката и финансите. Ситуацията не се подобри дори след като по инициатива на президента на САЩ Джо Байдън Иран отново започна да продава петрола си. „Не само влиянието на западните санкции оказва влияние, но, както казват самите ирански икономисти, лошото управление и корупцията“, добави Сажин.
Превод: В. Сергеев