/Поглед.инфо/ Още в началото на 2021 г. се определи общ негативен тон на отношенията между Русия и Европейския съюз. Февруарското посещение в Москва на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел завърши с остро, далеч от дипломатическия тон, противопоставяне между него и Сергей Лавров.

Европейците бяха възмутени от присъдата на Навални и от „липсата на демокрация“ в Русия. От наша страна имаше упреци за намеса във вътрешните работи и нежелание по какъвто и да е начин да се вземат предвид руските интереси. Всъщност диалогът между Руската федерация и ЕС беше прекъснат, без да е започнал реално.

Дългоочакваното завършване на "Северен поток 2", което се проточи повече от две години, може да се счита за "лъжица мед в бъчва с катран". Въпреки това, се оказаневъзможно газопроводът да бъде пуснат в експлоатация, въпреки колосалното търсене на повече или по-малко евтин газ в Европа.

Краят на годината беше увенчана с руския проектодоговор с НАТО, който предизвика повече от хладна реакция в Европа. Никаква светлина от дъното на тунела не се вижда дори отблизо. Дори липсата на антируска атака от страна на ЕС по какъвто и да е въпрос, може да мине за положително събитие през 2022 г.

Няколко неприятни събития се случиха и на ниво отношения с отделните държави. Може би най-фрапиращото беше почти пълната раздяла с Чехия. Шпионският скандал и опитите да се обвини Русия за взривовете на складовия полигон през 2014 г. вече доведоха до точка на почти замръзване в отношенията. Именно заради поведението на Чехия Русия излезе със самото понятие за „списък на неприятелските страни“. А идването на власт на правителството, където основната роля играят откровени русофоби, временно слага край на руско-чешките политически връзки.

В съседна Словакия всичко не беше толкова тежко, но все пак неприятно. Желанието на премиера Игор Матович да закупи руската ваксина Sputnik V срещна съпротива от най-„евроатлантическата“ част на правителството и доведе до неговата оставка. Резултатът беше отказът на словашките власти от по-нататъшно използване на Sputnik. Друг е въпросът, че тази история подкопа позициите на правителството и засили по-благоприятно отнасящата се към Русия опозиция. Възможно е през 2022 г. страната да я очакват предсрочни парламентарни избори.

Резултатът от изборите в Холандия, където премиерът Марк Рюте запази властта, също не добави оптимизъм. Отношенията с тази страна също почти достигнаха дъното поради упоритите опити на холандците да прехвърлят вината за катастрофата на Боинга над Донбас върху Русия. Най-неприятното тук е, че с напускането на Ангела Меркел, Рюте, който е на власт от 11 години, всъщност се превърна в най-опитния и авторитетен политик в ЕС, който оказва много значително влияние върху линията на Съюза. Няма поводи за оптимизъм през 2022 г. и в случая с Холандия.

Нещата не се развиха толкова зле с Германия, където приключи ерата на Меркел. Но идването на коалиция „Светофар” с оглед на присъствието в нея на антируските „Зелени” и Свободни демократи не ни предвещава нищо добро. Най-многото, което може да направи новият канцлер Олаф Шолц, е да сдържа най-радикалните предложения на "младшите" партньори.

Възможността за спиране на „Северен поток 2“ заради „лошото“ поведение на Русия, вместо да го изоставят, както решиха германците в крайна сметка, не е най-лошият вариант. Но все пак става дума само за поддържане на отношенията. Нищо повече.

Неприятно събитие за Русия беше напускането на австрийския канцлер Себастиан Курц. Не се говори за пълно „зануляване“ на руско-австрийските отношения, но явно има тенденция към тяхното влошаване. Догодина в страната предстоят президентски избори, като не е изключен и вариантът за парламентарни.

Политиците, решени да се доближат до Русия, постепенно се изтласкват от пътя. Така че Австрия през 2022 г. може съвсем да заговори заедно с Германия с един глас, което ще означава изчезването на повече или по-малко разбиращ нипартньор във Виена.

През 2021 г. лоши сигнали дойдоха и от Дания. Тя не пусна руски фенове по време на Европейското първенство по футбол. След години на колебание северняците все пак дадоха зелена светлина за полагането на "Северен поток 2", но дадоха да се разбере, че са готови да преразгледат решението си или заради случая Навални, или заради Украйна. В резултат датското направление също може да се превърне в определени проблеми през 2022 г. – особено след като руско-датските отношения не са далеч от точката на замръзване.

Противоречиви новини дойдоха през 2021 г. от България. От една страна, с това приключи 12-годишната ера на премиера Бойко Борисов, който неведнъж бе забелязан в антируски действия. Лоялният ни Румен Радев запази президентския пост. Но в правителството Борисов беше заменен от Кирил Петков, лидер на партия „Продължаваме промяната“, който ясно определи евроатлантическия вектор като основен. Така през 2022 г. България явно ще има два центъра на властта – още повече, че ще надделее по-мощният, антируският, представляван от кабинета на министрите.

Норвегия стана единствената страна, където правителството се смени с по-удобно за Русия. Поелият властта кабинет на Йонас Гар Стьоре вече даде да се разбере, че се противопоставя на разполагането на подсилени контингенти на НАТО на руско-норвежката граница. Въпреки това през 2022 г. Йенс Столтенберг ще напусне работата си в Северноатлантическия алианс и ще се върне в местната политика. И той може да въведе по-„атлантически поток“ в действията на своите сътрудници. Така че прекомерният оптимизъм относно специалното партньорство с Норвегия може би може да бъде оставен настрана.

През 2022 г. ще се проведат избори в редица други страни. Разбира се, най-интересен е резултатът от президентските избори във Франция. Единствено консервативният кандидат Валери Пекрес има реални шансове да изпревари Еманюел Макрон.

Не е много ясно дали подобен вариант би бил изгоден за Русия - тя не направи реверанси в нашата посока. Французите очакват и парламентарни избори, но те традиционно служат по-скоро като "продължение" на президентските. Вероятността Франция след техните резултати да промени подхода си към Русия не е много голяма.

Но много за Русия зависи от парламентарните избори в Унгария. Дългогодишният премиер Виктор Орбан, който почти стана наш основен партньор в ЕС, сега се противопоставя на голяма прозападна коалиция. Поддръжниците на Орбан вероятно ще загубят конституционното си мнозинство. Въпросът да се запазят нещата прости е основната интрига. Ако може да се запазят, особените руско-унгарски отношения едва ли ще се маргинализират. При различен сценарий те могат да се сблъскат с почти същата деградация, както в случая с Чешката република.

След парламентарните избори в Швеция трябва да се появи ново правителство. Тази доста влиятелна в ЕС богата страна определено не е от приятелите на Русия, но беше повече или по-малко възможно да се поддържа някакъв диалог с настоящия левоцентристки кабинет.

Пристигането на десноцентристите е способно да "свали" отношенията ни до нивото на Холандия или дори значително по-ниско. Като се има предвид, че шведските води на Северен поток-2 не могат да бъдат заобиколени, има, уви, достатъчно поле за антируски маневри.

Наведнъж и парламентарни, и президентски избори през 2022 г. очакват Словения. Русия има добри отношения с напускащия президент Борут Пахор, което не може да се каже за премиера Янез Янша. И ако правителството на страната се формира от различни политически сили, има шанс тази страна да се превърне в повече или по-малко „разбиращ“ партньор. Разбира се, тежестта на словенците в ЕС не може да се нарече голяма - но тя не е нула, а и в момента всеки уважителен диалог с европейците вече може да се счита за положително събитие.

През 2022 г. се очакват и парламентарни избори в Сърбия и Латвия, но тук изходът им за Русия е почти предрешен. Кошмарно е да си представим, че сърбите ще гласуват масово за партия, която е за раздяла с Русия. Същото (но само като щастлив сън) може да се каже и за Латвия. Може само да си представим идването на власт на правителство, което се застъпва за истински диалог с Русия и изоставя 30-годишната русофобия.

Като цяло за Русия годината ще бъде изключително трудна в европейското направление.

През първите шест месеца Франция, погълната от предизборната кампания, ще поеме председателството на ЕС. Тук има шанс да се остави всичко както си е. Но през вторите шест месеца Чехия ще бъде "начело" на ЕС, от чието правителство в руска посока може да се очаква всичко, освен директното избухване на война. Затова ще трябва да се подготвим за неприятни моменти както на национално, така и на европейско ниво.

Въпросите за намеса в руските дела, ситуацията около Украйна, страстите към "Северен поток 2", ценностната несъвместимост, общите въпроси на сигурността - това са най-общият кръг от въпроси, по които ще върви диалогът между Русия и Европейския съюз. Освен това на някои места по-вероятно ще прилича на крещене и силно желание да поставите противоположната страна на място. Отношенията Русия-ЕС през 2022 г. са отношения на двама противници. А отношенията с отделните държави са разговор с много трудни, с редки изключения, партньори.

Превод: ЕС