/Поглед.инфо/ "Това е краят на Хафтар." Именно с тези думи турската преса оценява голямото поражение на либийския маршал. Изстрели на заснета руска техника, включително на система за противовъздушна отбрана „Панцир-C1“, бяха разпространени в медиите. Дали лицето, подкрепено от Москва, окончателно загуби позицията си в Либия?

Правителството на Националното съгласие (ПНС) на Либия, разположено в Триполи, обяви голяма победа над Либийската национална армия (ЛНА) на генерал Хафтар. Триполи, с активната подкрепа на Турция, след почти двумесечни сражения, окупираха летище „Ал Бати“.

Завоюването на въздушната база на 120 километра западно от Триполи бе обявено в традиционните за арабския свят формулировки за патос. „Нашите смели военни са установили контрол над въздушната база „Ал Бати“, се казва в съобщението на пресслужбата на военната операция „Вулканът на гнева“. Мухамад Кануну, представител на военните на ПНС, заяви, че военната техника и боеприпасите на войските на маршал Халифа Хафтар са унищожени, а седем души са "убити или ранени". Информацията беше потвърдена от командира на операциите на силите на ПНС генерал Абдел Базит Мерван. В седалището на Хафтар, след размисъл, казаха, че „по-добре е честно да признаеш поражение, отколкото да водиш нечестна борба“.

Първите на базата Ал Бати бяха турски журналисти и блогъри доброволци. Те публикуваха многобройни снимки с оборудването, отнето от ЛНА. Има стари съветски самолети, подходящи само за скрап, и хеликоптери с приблизително същото състояние, и множество боеприпаси, и китайски БПЛА, и камиони, произведени в Египет и ОАЕ.

Но основният трофей на Триполи е руската система за ПВО „Панцир-С1“, доставена на Хафтар от ОАЕ. Беше тежко повредена, изгорена, не можеше да се движи, но демонстративно беше изведена с камион по улиците на Триполи. „Панцир-С1“ за ден и половина се превърна в мощен пропаганден инструмент.

В турската преса се появиха публикации, които едва ли не казваха „край на Хафтар“ и че уж „спонсорите на Хафтар“ (което означава Русия) сега ще търсят негова замяна, намеквайки за Сейф Кадафи. Арабските симпатизанти на Триполи говорят в приблизително същия дух. Какво беше всичко и можем ли да говорим за повратна точка в гражданската война в Либия?

Непредсказуеми племена

В началото на пролетта на тази година сложна фронтова линия се формира в западната част на Либия, а боевете в южните покрайнини на Триполи се израждаха в незначителни сблъсъци от местно значение. Турските дронове внесоха известно разнообразие в този хаос, както и постоянните задкулисни опити и на двете враждуващи страни да привлекат независими берберски формации на своя страна (което е изключително спешно да стигнем някъде на фронта извън естествения им обхват). Предвид обявяването на Хафтар за "върховен владетел на Либия" тази "борба за умовете" рязко ескалира.

В началото на май ЛНА стартира операция „Ято Птици“ - нова офанзива, но не само на столицата, но по цялата брегова линия на фронта. На 9 май хората на Хафтар бомбардираха международното летище „Митига“ и няколко централни района на Триполи, удряйки турското и италианското посолство, което предизвика голям скандал. В отговор на следващия ден турските БПЛА бомбардираха селата Райбан и Зинтан, разположени на запад и югозапад от Триполи на значително разстояние от либийската столица.

От това започна падането на базата на „Ал Бати“. Ето и конфигурацията на фронта и манталитета на редица местни племена. Летище „Ал Бати“ е построено от британците и американците в голата пустиня по време на Втората световна война и не пострада при свалянето на Муамар Кадафи, НАТО не го е бомбардирал (затова и древните МиГ-25, които сега бяха бомбардирани от Триполи, бяха запазени там - те не летят).

Разположен на около 30 километра югоизточно от базата на „Ал Бати“, берберският град Зинтан при Кадафи беше опора или на западния либерализъм, или на абстрактния антикадафизъм. Тогава 50-хилядният град процъфтяваше и се смяташе за туристическа дестинация. Но местната милиция (така наречените бригади на Зинтан под командването на Осама Джувайли) по някакви лични причини (по някаква причина те упорито се наричаха "либерали" на Запад, въпреки че това е просто племенна милиция) активно подкрепяше свалянето на Муамар Кадафи. Правителствените сили бяха привлечени в кървави битки с тези отряди, а НАТО активно подкрепяше последните. Отрядите се оказаха много войнствени и оттогава заеха важно място в либийската военно-племенна система.

Впоследствие именно в Зинтан Сейф Кадафи бе арестуван - и беше държан в местен затвор, докато той избяга оттам при неясни обстоятелства. Тогава той отново се озова в затвор в Зинтан, откъдето официално бе освободен по амнистия през лятото на 2017 година. До този момент бригадите на Зинтан успяха да променят политическата си ориентация няколко пъти и в крайна сметка се присъединиха към маршал Хафтар въз основа на обща неприязън към ислямизма. Така се образува „западният фронт“ - официално контролиран от ЛНА, пустинен обект с основната крепост под формата на база „Ал Бати“. За противниците на Хафтар, тя представляваше вечно главоболие, тъй като частично покрива границата с Тунис и заплашва с излизането на ЛНА на брега.

Освен това изискваше значително отклоняване на жива сила, която ПНС нямаше в излишък. Самата база „Ал Бати“ използва дронове и ефективно се бори с турците (само през последната седмица те сваляха няколко „Байрактара“ и една „Анка“).

По-рано през април силите от Триполи се опитаха два пъти да атакуват „Ал Бати“, но отстъпиха с тежки загуби. Турските дронове изравниха силите, но новите опити за щурмуване на въздушната база също се провалиха.

И на 10 май турските БПЛА удариха директно по град Зинтан. Този набег нямаше военно стратегическо значение, но психологическият ефект беше изчислен точно. Бригадите на Зинтан незабавно изоставиха секторите на фронта, които им бяха поверени (включително базата) и се втурнаха към родния си град, където започнаха да палят турски знамена и да се закълнат във вярност на маршал Хафтар. За всеки случай турците отново бомбардираха „Ал Бати“ но войските на ПНС навлязоха в базата почти без бой. Всички готови за бой звена части на ЛНА сами отидоха в „Зинтан“.

Не е възможно да се установи сегашната политическа ориентация на Зинтан. Казват дори, че уж Джувайли вече е преговарял с Триполи за предаването на базата. Това винаги е така, когато се работи с такива племена. Никога не знаеш какво ще им хрумне.

Заплахата на Хафтар

Сега основният успех на войските на ПНС се счита преди всичко физическото унищожаване на "Западния фронт", което ще позволи на Триполи да прехвърли сили. По принцип в ПНС нямаше такава база не само на запад в страната, но и като цяло на цялата територия, която беше под нейния контрол. Всичко това наистина може да промени баланса на силите. Предполага се, че ПНС може да започне да планира контранастъпление към Тархун - основната крепост на ЛНА в покрайнините на Триполи. И сега това наистина е в състояние да се превърне в сериозен проблем за маршал Хафтар.

След окупацията от ПНС на „Ал Бати“ и разпадането на "Западния фронт" ситуацията все още е такава. Хафтар загуби предимството, спечелено през последния месец, и загуби подкрепа на запада, но засега запази ключови въздушни позиции за сметка на други летища. Офанзивата върху Триполи - самата операция „Ято Птици“ - се забави. Всичко това не означава незабавно поражение на ЛНА, но неговите външни съюзници (говорим предимно за Египет и ОАЕ) ще трябва да се напрегнат, за да възстановят бойната ефективност на ЛНА. Освен това Хафтар претърпя сериозен морален и психологически удар. По-рано нищо подобно не му се беше случвало.

Това всичко, разбира се, не е трагедия, тъй като е осветено в Турция и в Катар, но с възстановяването на потенциала на ЛНА, войната заплашва да се проточи отново за години. Освен това потенциалът за компромиси е изчерпан отдавна и има много малко надежда за политическо уреждане.

Превод: В. Сергеев