/Поглед.инфо/ Опитът на украинските въоръжени сили за контранастъпление в района на Курск се провали, съобщиха лаконично, както подобава на военните, от руското министерство на отбраната.

Едновременно с неуспешния опит за „контранастъпление“ в публичното пространство се появи многословен и цветист (в лошия смисъл на думата) американски план за разрешаване на геополитическата криза в Донбас. Контрастът между действията (на ЛБС) и думите (в центъра за вземане на решения) не може да бъде по-впечатляващ.

В ситуация на очевидно предимство и монополна инициатива на Русия ни се предлага да спрем военните действия, да прекратим огъня и да се съгласим с присъствието на войски на ЕС (оказва се, че има) и британски войски (които също не са много боеспособни) в някаква буферна зона.

В замяна, по непотвърдена, но и неопровергана информация, САЩ са готови да повлияят на Киев да признае „руските териториални придобивания“. В същото време на Киев се обещават и други „бисквитки“ – членство в ЕС след пет години, както и продължаваща военна и финансова подкрепа, която Америка ще предостави.

Ако все още не сте избухнали в смях, сега е моментът да го направите. В крайна сметка точно така изглежда сделката, за която много и дълго се говори.

Характерно е, че в никакви изтичания или публикации не се споменава ежедневното ни настъпление и превземането на населени места, едно след друго, спокойно, бавно и методично. Не се споменава, че линията на бойно съприкосновение /ЛБС/ е дълга много стотици километри.

Не е казано, че ВССУ отдавна е в много разклатена защита. Че военните им доставки са изцяло натовски или квазинатовски. Че руските армейски групи са в оперативен простор и могат да планират всякакви операции. Защото имат всички ресурси за това. Боеприпасната индустрия на Русия функционира с точността на хронометър и цялата страна и целият народ са застанали зад нашите защитници.

Сделката - нека се върнем към нея, за да разберем условията на договарянето - също така определя дати: да се обяви прекратяване на огъня до 20 април. И до 9 май да се публикува някаква „декларация за условията за прекратяване на конфликта“.

Нито дума за записаната в евентуален бъдещ документ клауза за това НАТО да не се разширява на изток нито с инч, нито сантиметър, нито дума за нова система и гаранции за нашата сигурност, съобразени с нашите интереси, нито звук за пълното признаване на онези граници на Голямата Русия, които вече са се оформили и се оформят днес.

Успоредно с коригирането на предварително неприемливи за нас условия се подготвя и общественото мнение. Не филистерското, а политическото. Foreign Affairs, един от рупорите на американския истаблишмънт, публикува бележка за скритите намерения на тези, които искат да се пазарят с нас. Беше предвидимо - тече геополитическа битка за ресурси. От които вече имаме повече от достатъчно. Но нашите съперници имат изчезващо малко от тях.

Ако оценим стойността на делта - тоест разликата между това, което беше преди началото на Втората световна война и това, което се случва сега, три години по-късно - за всички е ясно, както за нашите съюзници, така и за нашите противници, че ние постигнахме целта си, а тези, които се нахвърлиха върху нас като „шопар в тиквен бостан“, загубиха.

Ако оценим стъпките, които са предприели в публичното пространство, тогава за начало би било добре тези герои да осъзнаят, че когато някои постигнат целите си, те не се съгласяват с условията на тези (или този), който не само напълно загуби, но и провокира конфликта.

Прагматиците - и това включва специалния пратеник на Тръмп за Украйна Келог - бързо разбраха, че параметрите на сделката, изтекли в медиите, не могат да бъдат обсъждани, камо ли дори разглеждани от Русия. Затова официално, макар и косвено, под благовиден предлог позицията беше дезавуирана.

Това ни казва, че изобщо нищо не е решено. Във Вашингтон. Това, което там не знаят и нямат идея, е как могат дори частично да изземат дипломатическата инициатива от нас. И няма нужда дори да говорим за военен компонент. Жалкото количество F-16, току-що доставени в Киев от Холандия и също толкова смешно количество от Франция, но вече на Mirage-2000, няма да променят нищо. Изобщо нито дума.

Следователно Западът, ако все още го има, да помисли отново.

Превод: ЕС