/Поглед.инфо/ Втората карабахска война предизвика взрив на ентусиазъм сред украинските национал-патриоти: те казват, че има военно решение на проблема с неконтролираните територии. Това означава, че Донбас може да бъде върнат на Украйна по същия начин.
Горещите глави в Украйна не обичат да мислят.
Конфликтът около автономен регион Нагорни Карабах възникна в края на съществуването на СССР (населението поиска прехвърляне на автономната област към Армения). С разпадането на Съветския съюз НКАО се провъзгласи за независима държава, конфликтът прерасна във война, в която Азербайджан беше победен. Арменците не само установиха контрол върху практически цялата територия на бившия НКАО, но по времето на споразумението за прекратяване на огъня те бяха окупирали седем региона на Азербайджан (два от тях частично).
Република Нагорни Карабах не е призната от никоя държава, включително от Армения, а властите на НКР обявяват окупираните азербайджански земи за „зона за сигурност“. По принцип формулата „мир в замяна на територия“ (когато победителят връща част от окупираното при сключването на мира и губещият признава промените в границите) е известна и работи от древни времена. Това беше основата на проекта за план за уреждане, който Минската група на ОССЕ, създадена през 1992 г., изготвя от 2006 г. и е съпредседател на Русия, Франция и САЩ.
Основните точки на всички предложени проекти бяха приблизително еднакви:
1. Връщане на територии около Нагорни Карабах под контрола на Азербайджан;
2. Предоставяне на временен статут на Нагорни Карабах, гарантиращ неговата сигурност и самоуправление (фактическа независимост);
3. Отваряне на коридор между Армения и Нагорни Карабах;
4. Определяне в бъдеще на окончателния правен статут на Нагорни Карабах въз основа на правно обвързващо волеизявление (правото на Нагорни Карабах на самоопределение и отделяне от Азербайджан беше признато, макар и в историческа перспектива);
5. Осигуряване на правата на вътрешно разселените лица и бежанците да се върнат в местата на предишнота си пребиваване;
6. Международни гаранции за сигурност, включително миротворческа операция (привличане на миротворци).
Тогавашните лидери на Армения и Азербайджан се присъединиха към този план, но в крайна сметка нито един от вариантите му не беше изпълнен.
И избухна нова война. Резултатът от него беше реалното изпълнение на първоначалния план с „допълнението“, че град Шуши, който беше част от НКАО (както и Хадрут, части от областите Аскеран и Мартуни), премина към Азербайджан и въпросите за политическото решение на проблема с Карабах бяха извадени от скобите на настоящото споразумение.
Войната обаче не донесе окончателно решение. Азербайджанските (и турските) сили бяха принудени да спрат настъплението и да се съгласят, че Нагорни Карабах ще остане извън азербайджанската юрисдикция, а руските миротворци ще я защитават от Азербайджан (и Турция). Онези територии, в които преди конфликта преобладаващото мнозинство от населението са етнически азербайджанци, както и южната част на бившия автономен регион Нагорни Карабах, се завръщат в Азербайджан.
Какво ще означава това за Донбас, ако (или кога) преговорите за мирно уреждане там най-накрая замрат?
В Карабах план, който съществуваше преди настоящото обостряне, беше взет за основа на мирно уреждане. Военната победа не позволи на Азербайджан да постигне радикалната си ревизия, още повече да представи на света факта на установяване на пълен контрол над Нагорни Карабах и изселването на арменското население от него (такъв сценарий за Донбас се счита за единствения приемлив в Киев).
За Донбас има документ, признат от цялата световна общност, който установява основните принципи за разрешаване на конфликта - Минските споразумения, които Киев отказва да изпълни. И сериозен урок от войната в Карабах е, че популистките изявления, насочени към местната публика и опитите за повторение на плана, признат от световната общност, струват скъпо на Армения.
Разбира се, Киев изхожда от предположението, че „целият цивилизован свят“ (Западът) ще бъде на страната на Украйна. Само подкрепата на Запада ли помогна на Армения с нейното прозападно лидерство? Всъщност западните страни, включително САЩ и Франция, са станали странични наблюдатели. Русия се оказа единствената сила, способна да спре кръвопролитието. Това се подчертава от чисто руския характер на миротворческите сили.
Горното трябва да накара украинските радикали да се замислят, но рисковете от въоръжена провокация от Киев са налице и може би дори се увеличават. И вече има възгласи като „Шуши е украинската Горловка“.
Логиката тук е очевидна: Горловка се намира на самата демаркационна линия и е наполовина заобиколена от украински войски, което го прави изкушаващ да се опита да завладее града с внезапен удар.
Киевските стратези разбират, че няма да успеят в „пълна победа“, подобно на Азербайджан, но те вярват, че завземането на един голям град ще укрепи сегашната украинска сила. Това няма да промени коренно ситуацията в Донбас, но ще отложи окончателното уреждане с много години.
Само в този случай има историческа аналогия. През 2008 г. грузинското ръководство счете за много успешно, че столицата на непризнатата Южна Осетия, Цхинвали, се намираше на самата граница с Грузия, доминиращите височини близо до нея бяха в ръцете на грузинските сили, а руските войски, които щяха да помогнат на осетинците, трябваше да се промъкнат през тесния тунел Роки и след това да се придвижат напред на 150 км. на планински серпентини.
Известно е как завърши това. Грузинската армия беше победена, Грузия загуби и онези области от Южна Осетия и Абхазия, които бяха под нейния контрол преди войната на 08.08.08 г., а независимостта на републиките беше призната от Русия и сега грузинските претенции към тях са чисто риторични, което е добре разбрано в Тбилиси.
Така че не е известно дали новата разделителна линия ще премине на запад или на изток от Горловка, ако Киев се реши на военна авантюра.
Превод: В. Сергеев