/Поглед.инфо/ На международната арена се очертава геополитически триъгълник Берлин – Пекин – Москва. Поне така мислят в Китай - и го свързват със случващото се в Украйна. Колко реалистична е подобна конфигурация и защо самият стил на американската външна политика тласка и Китай, и Германия към по-тясно взаимодействие с Русия?

Държавният секретар Антъни Блинкен е един от най-фанатичните, догматични и идеологизирани членове на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън. Неговият академичен маниер на изнасяне на лекции многократно е излизал пред носа на него и цялата американска външна политика. Особено когато става въпрос за отношенията с Русия и Китай.

В историята на световната дипломация със сигурност ще влезе първата американско-китайска среща на върха в Аляска, в град Анкоридж, откакто Байдън дойде на власт. Предполагаше се, че тя ще сложи край на „тарифната война“, отприщена от президента Доналд Тръмп между страните, която същият Байдън активно критикува.

Самият Тръмп и неговите най-предани поддръжници бяха сигурни, че Байдън, ако не е китайски агент, то поне човекът, който има корумпиран интерес в добрите отношения с Пекин. Дори и да няма такъв интерес, настоящият президент имаше дълги и добре установени отношения с китайското ръководство, включително с президента Си Цзинпин. Ето защо той ръководеше китайското направление в администрацията на Барак Обама и според азиатската преса той беше много уважаван в Поднебесната , за разлика от Обама.

Но вместо помирение избухна скандал и единствено по вина на Блинкен. Поддръжникът на месианската политика за правата на човека реши да започне, като каже на гостите от Китай, включително на външния министър Ван Йи, всичко, което мисли за правата на човека в Синцзян и други региони на Китай, като обеща, грубо казано, да не се отказва.

Може би китайците са били готови за това. Може би са били искрено изумени от подобен тон и нечуваната намеса в делата им. Както и да е, Блинкен също трябваше да изслуша лекция за нравите, за американската арогантност и грубост, за фалшивото им чувство за изключителност и опита им да се издигнат над останалия свят. Така опитът за помирение се превърна в схватка - и оттогава в отношенията между Пекин и Вашингтон не се наблюдава нищо подобно като пореден опит за подобен род преговори.

Сега тази ситуация по същество се повтори, но във формата на телефонен разговор между Блинкен и Ван Йи, проведен по инициатива на американската страна. Той бе предшестван от две важни посещения в Пекин за разговори със Си - на германския канцлер Олаф Шолц и на заместник-председателя на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев, които китайският лидер също прие лично. Като председател на управляващата партия председател на управляващата партия. В резултат на това китайската страна направи редица интересни изявления. Например в случая с Шолц Си приветства „желанието на Германия за стратегическа автономия“, а в случая с Медведев той обеща да продължи напред с Русия към по-справедлив световен ред. Ясно е, че и двата камъка са били предназначени за градината на сегашния "хегемон" и няма как да не разтревожат САЩ.

Англоезичното издание на “Ейжа Таймс” което излиза в китайски Хонконг, смята, че задачата на Блинкен е била да разбере възможно най-много подробности за това какви споразумения е постигнал Пекин с Москва и Берлин. Вместо това държавният секретар отново е преминал в атака буквално от прага, като решил да се изкаже по основните проблеми на отношенията между САЩ и Китай, включително незнайно защо за коронавируса.

Може би държавният секретар просто не е имал време да премине към нещо по-уместно, тъй като е получил приблизително същата реакция от Ван Йи, както в Анкъридж. И не става дума единствено за това, че отношенията на Китай с други страни нямат нищо общо със САЩ (което ръководителят на китайското външно министерство и един от най-близките до Си високопоставени лица също е напомнил на Блинкен).

Другарят Ван смята, че Вашингтон "говори за сътрудничество, но в същото време нанася удари по Китай". „Това не е разумна конкуренция, а ирационално потискане. Това не е предназначено за правилно разрешаване на спорове, а за засилване на конфликтите. Всъщност това е стара практика на едностранен тормоз. Това не проработи за Китай в миналото и няма да проработи в бъдеще“, е изгърмял китайският външен министър.

В резултат на това изданието смята, че „Блинкен не е успял да завърти с Ван смислен разговор за Украйна. Въпреки, че с Медведев и Шолц той беше доста информативен.

Автор на материала в “Ейжа Таймс” е М.К. Бхадракумар, който смята, че около Украйна се е развил своеобразен триъгълник Берлин-Пекин-Москва. Този триъгълник е насочен срещу САЩ поради факта, че неговите цели са в противоречие с интересите на Америка. „През последните няколко месеца Германия изпита гняв и унижение. Германия не може да не почувства, че нейните партньори са я изиграли, което е особено неприятно за страна, която е наистина атлантическа във външнополитическата си ориентация“, пише той.

Чрез сътрудничество с Китай Германия би искала по някакъв начин да компенсира загубата на евтин руски газ, а в бъдеще и част от производството, което САЩ сега примамват към себе си с данъчни маневри и обещания за енергийна рентабилност .

Ето защо САЩ са заинтересовани от удължаване на конфликта около Украйна, в който редовно се хвърлят оръжия и пари в пещта. И Германия, въпреки че прави същото под натиска на САЩ (от февруари германците са доставили на ВСУ оръжия на стойност над 2,2 милиарда евро), би искала поне да види докога ще понася това бреме. Шолц многократно е подкрепял самата идея за мирни преговори, в което не е съгласен с външния министър Аналена Бербок, главният „ястреб“ в германското правителство.

Китай, както Пекин редовно подчертава, също е за мирни преговори и скорошно уреждане на конфликта. КНР симпатизира на Русия и разбира, че в Украйна по същество се бори срещу НАТО. Случващото се обаче вреди на бизнеса, особено на проекта за нов „Велик път на коприната“, който да доставя стоки от Китай до Европа през Русия.

Ето защо Пекин би предпочел Москва и Берлин отново да намерят общ език, въпреки факта, че разрушаването на сътрудничеството между двете страни беше стратегическа цел на САЩ. И това, очевидно, изглежда постижимо за китайската страна. Си и преди успешно си е сътрудничил с Германия срещу Съединените щати – при канцлера Меркел и президента Тръмп, когато Китай и Германия се обединиха срещу „тарифната война“.

За руската страна обаче това звучи твърде добре, за да е истина. Руската федерация също така изразява надежда, че някой ден Европа ще "се вразуми" и ще се върне към нормата - взаимно изгодно взаимодействие с Русия. Но има десетки причини, вариращи от 2,2 милиарда евро за ВСУ до разкритията на Меркел, че Германия с ролята си в Минските споразумения се е опитвала да спечели време за Украйна, че доверието между Руската федерация и Германия няма да бъде възстановено в близко бъдеще. И по-лошо рани са зараствали по руско-германските отношения, но отново - не така бързо. Не става с щракване на китайски палци.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com