/Поглед.инфо/ Пред Джо Байдън стоят много предизвикателства в отбранителен план, въпреки че те не са в списъка му с приоритети. Подобно на много от предшествениците си, той ще бъде принуден от външните и вътрешни обстоятелства да се заеме с въоръжените сили, съобщава Bloomberg. Според наблюдателя на агенцията Байдън ще трябва да се справи не само с международни заплахи като КНДР и Иран, като същевременно продължава да си съперничи с Китай и Русия, но и да премахва напрежението в армията с обществото.

Важните международни събития често принуждават американските лидери да се съсредоточат върху въпросите на отбраната дори в случаите, когато те не биха искали да го направят, пише Bloomberg. Според наблюдателя на агенцията новоизбраният президент Джо Байдън едва ли ще бъде изключение от това правило, дори ако той обеща да се занимае преди всичко с борбата срещу пандемията на коронавируса и възстановяването на американската икономика: според журналиста новият държавен глава - както и неговият министър на отбраната Лойд Остин ако той бъде одобрен от Сената и получи също специално „освобождаване“ от Конгреса от действащия закон в САЩ, забраняващ на пенсионираните офицери да заемат поста шеф на Пентагона по-малко от седем години след напускането на въоръжените сили, ще трябва да се изправите пред редица военни предизвикателства.

Първото от тези предизвикателства ще бъде предоставено от Северна Корея, смята авторът на статията. Както подчертава колумнистът на Bloomberg, лидерът на КНДР Ким Чен-ун, който скоро след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп насочи вниманието към севернокорейския ядрен арсенал, като проведе серия от ракетни тестове, може да повтори същото с Байдън.

Първият знак, че Пхенян може да планира да се „вмъкне в дневния ред на Байдън със сила“, беше военен парад, организиран този месец, така че да съвпадне със следващия конгрес на партията, на който беше обявено, че САЩ са „най-големият враг“ на КНДР и че Вашингтон ще продължи своя „враждебен курс“ към страната, пише журналистът.

Както авторът припомня, президентът Тръмп щедро дари Ким с търсеното внимание и в крайна сметка премина от заплахи и санкции към срещи на върха и ръкостискания - но през цялото това време севернокорейският лидер продължи да изгражда своя ядрен потенциал и да развива ракетни технологии; Байдън от своя страна разкритикува "организираните срещи на върха" на Тръмп и обеща да започне пълноценна организирана кампания, в сътрудничество със съюзниците за постигане на ядрено разоръжаване в Северна Корея.

Към края на ерата на Тръмп отношенията на Вашингтон с Техеран също се влошиха: докато критиците на напускащия президент изразиха опасения, че той ще започне открита война с Иран, иранските власти отправиха няколко заплахи, /които все още не са изпълнени/, за да дадат симетричен отговор на убийството от американците през миналата година на високопоставения генерал Касем Сюлеймани, казва Блумбърг.

Както отбелязва колумнистът на изданието, въпреки факта, че Байдън вече е обявил намерението си да върне САЩ към "ядрената сделка" с Техеран, което Тръмп отказа, за да работи след това върху разширяването на обхвата на споразумението, няма да е лесно, тъй като иранците са постепенно се отказват от спазването на ограниченията, предвидени в това споразумение. Освен това Вашингтон е решен да възпре Израел да възстанови участието си в споразумението, пише журналистът.

Стратегията за национална отбрана на САЩ, приета от Тръмп през 2017 г., провъзгласи „съперничеството с великите сили“ Китай и Русия като приоритетно направление на отбранителната политика на страната вместо споменатата по-рано борба с международния тероризъм - и Байдън едва ли ще промени курса в това отношение, посочва авторът на материала.

Според журналиста от Bloomberg, въпреки че новата президентска администрация на САЩ ще се опита да си сътрудничи с Пекин в определени области, включително по въпроса за изменението на климата, тя също така ще продължи да предприема стъпки за противодействие на засилването на китайското военно присъствие в "оспорваното" Южнокитайско море и увеличената честота на ученията на войските на КНР в района на Тайван - което означава, че при Байдън Вашингтон няма да спре своите „операции за осигуряване на свобода на корабоплаването“, които са придружени от риск от пряк сблъсък с Поднебесната империя.

Що се отнася до Москва, най-вероятно Байдън ще трябва да обърне внимание на противоречията с нея скоро след встъпването в длъжност, тъй като наскоро американските власти разкриха, че правителствените и частните компютърни мрежи в САЩ са били подложени на мащабна кибератака, за която Вашингтон вече е обвинил Русия, твърди авторът.

Отговорът на САЩ на тази заплаха най-вероятно ще бъде приложен от американското кибер командване, но Байдън може да използва и други контрамерки, включително санкции, предполага той.

Обещанието да се сложи край на "безкрайните войни" и да се върнат американските войски у дома беше изразено от Доналд Тръмп, но именно Байдън наистина ще оцени рисковете, свързани с изтеглянето на американските войски, останали в бойните зони, посочва наблюдателят на Bloomberg.

Това важи особено за Афганистан, тъй като оттеглянето на американците оттам заплашва да се превърне в поредното завземане на властта от талибаните * и вероятно превръщането на страната в „убежище“ за терористични групи, отбелязва той. Междувременно, според Bloomberg, и.д. министърът на отбраната на Тръмп Кристофър Милър в петък обяви, че броят на американските войски в Афганистан и Ирак е намален до 2500 за всяка от страните.

Байдън успя да заяви, че не се готви да постигне сериозни съкращения във военния бюджет, а разходите за отбрана под неговата администрация "в най-добрия случай" ще останат на същото ниво: „прогресивната“ фракция в Демократическата партия на САЩ подкрепя намаляването на военните разходи за такива елементи като ядреното оръжие. за да пренасочат тези средства към изпълнението на „прогресивната програма“, докато „данъчните ястреби“ вероятно ще се опитат да затегнат коланите си, тъй като по време на пандемията властите вече са приели редица пакети за помощ на населението.

Ръководителят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ генерал Марк Мили призна миналия месец, че ръстът на разходите за отбрана е малко вероятно да достигне желаните от Пентагона 3-5% в близко бъдеще и посъветва министерството да се "върне в реалния свят" по бюджетните въпроси, - подчертава наблюдателят на агенцията.

Поради отказа да натрупва военни разходи, Вашингтон ще трябва да "направи труден избор" и не само да реши в кои държави иска да задържи контингенти и в кои не, но и да намали разходите за по-стари оръжия, производството на които продължава главно заради запазване на работни места в страната, както и за изпълнение на иновативни проекти като безпилотни превозни средства и роботи, предупреждава журналистът.

Планираното приемане от администрацията на Тръмп на 82 нови военни кораба през следващите пет години, вместо на 45, както се предполагаше по-рано, също ще бъде под въпрос, пише той.

Според колумниста на Bloomberg американската армия също ще играе важна роля в борбата срещу коронавируса при Байдън - а избраният президент вече е писал в статията си за The Atlantic, че следващият министър на отбраната ще трябва да участва в гигантска операция по разпределение на логистиката веднага след масовото получаване на. ваксини срещу COVID-19.

В същия материал Байдън изрази увереност, че предложеният от него Лойд Остин ще свърши отлична работа, тъй като "ръководи най-голямата логистична операция на сухопътните ни сили през последните шест десетилетия - постепенното изтегляне на войските от Ирак", цитира Блумбърг.

Скандалите около назначаването на Остин - и по-специално проблемът с „освобождаването“ от действащите разпоредби, необходими за встъпването му в длъжност - подчертаха още едно сериозно предизвикателство за Байдън: необходимостта да се оправят отношенията между военните и обществото, които сега ескалираха до такова състояние , която страната не е виждала след войната във Виетнам, пише колумнистът на Bloomberg.

Както журналистът припомня, миналата година висши военни служители успяха да не се поддадат на призива на Тръмп да включи редовни войски в потушаването на протестите срещу расизма, които понякога прерастваха в бунтове, но подразделенията на Националната гвардия на САЩ все пак взеха активно участие в събитията, разгърнати в "обхванатите от размирици градове ".

В същото време въпросът каква роля следва да играят военните при вътрешноамериканските вълнения изобщо не е разрешен - например, критиците на властите казват, че Пентагонът е бил твърде бавен в решението си да включи Националната гвардия в потушаването на вълненията в Капитолия на 6 януари, докато други американци могат да бъдат уплашени от мащабната демонстрация на сили за предотвратяване на бунтове при предстоящата инаугурация на Байдън, смята авторът.

И накрая, следващият ръководител на Пентагона също ще трябва да разреши редица нерешени въпроси по отношение на социалната справедливост в армията - от вече одобреното от Конгреса решение за преименуване на военни бази, кръстени на героите на Конфедеративните южни щати, до доказателствата за присъствието в редиците на военните на ултрадесни екстремисти, както и редовно идентифицирани случаи на сексуални престъпления, обобщава журналистът.

Превод: ЕС