/Поглед.инфо/ Министър-председателят на Казахстан Алихан Смаилов прикани китайските транспортни компании и логистични оператори да използват по-активно Транскаспийския международен транспортен маршрут за контейнерни превози от Китай до Европа.

„За по-нататъшно увеличаване на контейнерния трафик по маршрута Китай-Европа предлагаме по-активно използване на Транскаспийския международен транспортен маршрут /ТМТМ/. Това ще намали времето за транспортиране на стоки почти наполовина“, каза Смаилов на церемонията по откриването на 6-то Китайско международно изложение за внос в Шанхай.

По неговите думи, в момента около 85% от целия сухоземен транзитен трафик от Китай към Европа се извършва през Казахстан, а сега строителството на казахстански терминали в град Сиан и грузинското пристанище Поти е в разгара си, планира се изграждането на трети железопътен контролно-пропускателен пункт на казахстанско-китайската граница, сухи пристанища на пунктовете Бахти и Калжат, контейнерен хъб в Актау, както и разширяване на пристанищните съоръжения на Черно море по протежение на Средищния коридор.

В тази връзка министър-председателят прикани китайските транспортни компании да участват в изброените проекти, а също така прикани „транспортните и логистични оператори активно да използват наличната в Казахстан трансгранична транспортна инфраструктура“.

Транскаспийският международен транспортен маршрут (TMTM или Middle Corridor, Средищния коридор) е инфраструктурен проект за доставка на стоки от Азия до Европа, заобикаляйки Русия и Иран, преминавайки от Китай през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция до Стария свят, - или до грузинските пристанища, или до Турция по линията Баку-Тбилиси-Карс.

Преди това лидерите на Казахстан, Азербайджан и Турция говориха много за този маршрут. Те подчертават стратегическото значение на развитието на транзитно - транспортния сектор в обширния регион, тъй като процесът на диверсификация на глобалните комуникационни коридори е в ход. И подобна присъда има сериозна геополитическа обосновка.

Транзитният транспорт на стоки през Русия се усложни след началото на специалната военна операция на Русия в Украйна, когато на Запад се появи антируска резолюция с искане „да се затворят пристанищата на ЕС за руски кораби“ и „да се откаже достъп до всички пристанища на ЕС на кораби, чиито последното или следващото пристанище е в Русия."

Казахстан е в различна ситуация. Той участва пряко в три направления на Евразийския трансконтинентален коридор на китайския геоикономически проект „Един пояс, един път”: Китай – Казахстан – Русия – Европа, с излаз на Балтийско море; Китай – Казахстан – Азербайджан – Грузия – Турция – Европа, в рамките на международната програма (TMTM или Среден коридор) с излаз на Черно и Средиземно море; Китай – Казахстан – Туркменистан – Иран – Пакистан, с излаз на Персийския залив и Индийския океан.

Предлага се движението в тези направления да става по шест маршрута, като Казахстан участва в пет от тях, но въпреки това упорито насърчава TMTM - най-трудният от маршрутите, тъй като налага чести промени в модалността /претоварване/ и пресичане на много граници. Но защо точно сега Астана реши отново да напомни на Китай за това?

По всички признаци външно всичко изглежда свързано с изграждането на алтернативни маршрути, заобикалящи войната и санкциите, но в действителност се решават проблеми не само за търговията, но и за търговията с геополитически последици.

Значението на „Средищния коридор“ надхвърля икономическата рамка, а самият проект служи, на първо място, като инструмент за икономически дисбаланс в постсъветското пространство и отслабване на транспортната и логистична интеграция на страните от ОНД.

Второ, той пресъздава контурите на Тюркския каганат, чиято територия се простира от Монголия и Китай до източните граници на Европа. Предполага се, че наличието на търговски път от Изток на Запад в ръцете на един актьор ще улесни транспортирането на стоки, което намалява рисковете от нови военни конфликти, тъй като почти цялата територия на TMTM минава през тюркски държави ( изключение прави Грузия, чиято дължина от изток на запад е 542 km).

Трето, в бъдеще предложените формати на сътрудничество ще бъдат трансформирани от икономически в геополитически, което ще изисква нови решения в областта не само на търговията, но и на идеологията и външната политика.

Четвърто, промените в регионалната система са съобразени със Запада и се превръщат или могат да се превърнат в сериозен натиск от Запада не само върху Русия, но и върху Китай чрез Синцзян-Уйгурския автономен район (историческото име е „Източен Туркестан“).

Ето какво пише за това китайското издание Global Times: „Организирането на тюркските държави може да бъде провокирано от разрастването на краен национализъм, който може да засили етническите конфликти и да засегне регионалната стабилност и сигурност.“

На свой ред американското издание National Interest отбелязва: „Средният коридор или Транскаспийският международен транспортен път (TITR) привлече огромно внимание като алтернативен маршрут за европейските вериги за доставки. Но има и друга важна последица от разрастването на турското сътрудничество, а именно неговата потенциална роля в по-широкия конфликт с Китай.

Сред съседите на Китай няма нация, която да е по-заинтересована от превземането на голяма част от континентален Китай, отколкото тюркския свят, ако регионът избухне в широко разпространен конфликт в китайския регион Синдзян или Източен Туркестан.

Един силен тюркски съюз би могъл също да улесни създаването на кооперативна Алтайска дъга около Китай, която да включва и Монголия и може би Япония и Южна Корея. В случай на по-широка война за Тайван, потенциална война с тюркския съюз и възможната загуба на Синцзян биха накарали всеки китайски лидер да се замисли.”

Неслучайно сега повече се говори за „средищния коридор“ в Астана, Баку и Анкара, отколкото в Пекин. И те виждат това като свой основен геополитически приоритет, опитвайки се да разработят нова политика с китайски уклон. Освен това има реални признаци, че Баку и Анкара ще се опитат да привлекат Пекин за активно участие в създаването на нова регионална система за сигурност в Закавказието, вероятно чрез платформата „3+3“ (Русия, Турция, Иран, + Азербайджан, Армения и Грузия).

Обективно основните условия за това са налице. В тази връзка хонконгското издание на South China Morning Post смята, че Азербайджан и Грузия ще се опитат „да се прикрият зад Пекин като чадър за насърчаване на тяхната инициатива“.

Но Китай досега избягва участието си в регионални конфликти и все още се опитва да се присъедини към някои мироопазващи дипломатически действия в Близкия изток. Сега те са разстроени от войната между Израел и Хамас. Според китайски експерти може да възникнат проблеми в Турция и дори в Азербайджан, които могат да бъдат засегнати от сегашното близкоизточно цунами.

И ако те се съгласят да участват съвместно със Запада в подобни проекти, тогава трябва да са подготвени и за усложнения в геополитическата обстановка. Но това принуждава Китай да действа по-внимателно, особено след като значението му е различно за различните участници в проекта.

Казахстан има северен, среден и южен маршрут. Азербайджан също е в руския проект „Север-Юг”. Те могат да скочат навреме, ако нещо се случи. Що се отнася до Китай, той има много по-голям избор, дори ако САЩ успеят да реализират проекта „С5+1“ в Централна Азия.

В отговор Москва, разбира се, може да използва своите конкурентни предимства, като развие международния транспортен коридор Север-Юг, който ще свърже Русия, Азербайджан, Иран и Индия и ще „изключи“ Турция. Но засега всички играят на тъмно.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.