/Поглед.инфо/ Бързият растеж на китайската икономика изглежда е близо до края. Поне такива прогнози се основават на фундаменталните промени, които се случват в момента в китайското общество. Говорим за намаляване на раждаемостта и увеличаване на дела на по-старото поколение. Защо това е толкова важно и какви други ужасни последици заплашват Китай?
„А сега за събитията на китайско-финландската граница ...“, „Китайците хакнаха уебсайта на Пентагона, използвайки метод на груба сила - всички опитаха различна парола“. Тези и много други руски анекдоти отразяват и отразяват страха на руснаците (и не само руснаците) от Китай, който нараства във всички отношения - включително демографски.
Доскоро се смяташе, че официално по света има почти 1,4 милиарда китайци (т.е. приблизително 20% от световното население). И се предполагаше, че в средносрочен план КНР, разчитайки на своето население и икономическата мощ, която създава, ще завладее целия свят. Е, или ще го засели.
Реалността обаче, както обикновено се случва, се оказа малко по-различна. Китай публикува резултатите от преброяването на населението, проведено през ноември - декември 2020 г. В резултат стана ясно, че Китай ще остарее, преди да забогатее. И като остарее, той няма да може да забогатее.
Не раждат
Според официалните данни населението на Китай е нараснало до 1,41 милиарда души - цифра, която вече се смята за фалшива. Някои експерти през 2019 г. казаха, че в Китай няма 1,4 милиарда, а 115 милиона по-малко хора. Всичко останало е пълнеж, направен както на общинско, така и на провинциално ниво (в КНР е имало скандали поради факта, че властите са надценявали броя на учениците в училищата, за да получат допълнително финансиране за тях).
В действителност, раждаемостта в Китай падна под 2,1 (минимумът, необходим за поддържане на нивото на населението) през 1991 година. В периода от 1994 до 2018 г. според някои източници той е бил средно 1,36 (макар официално да е надхвърлял 1,6). През 2020 г. беше 1,3 - за сравнение, в САЩ през 2020 г. беше 1,65).
„В дългосрочен план ниската раждаемост неизбежно ще доведе до много негативни последици за развитието на страната“, казва един китайски депутат. И ключовата дума тук е „неизбежно“. Някои експерти смятат, че до 2100 г. китайското население ще бъде намалено наполовина от сегашния брой и по този показател КНР ще бъде зад не само Индия, но и Нигерия.
Нито млади, нито жени
Да, дори ако Китай може да запази раждаемостта на 1,2, тогава до 2050 г. населението му ще бъде многократно по-високо от американското. Основният проблем за КНР тук обаче не е дори намаляване на населението, а увеличаване на средната възраст на това население.
Политиката „едно семейство, едно дете“, приета в края на 70-те години, драстично промени демографския състав на китайците. Така че, ако през 1990 г. делът на младите хора на възраст от 15 до 29 години в Китай е бил 31%, то през 2021 г. той е спаднал до 17%, а средната възраст е била 42 (през 1989 г., например, е била 25). И колкото по-старо е населението, толкова по-малък е приносът му към БВП на страната.
За сравнение, най-старото население сега е в североизточните провинции на страната (на границата с Русия, откъдето, според местните синофоби, тълпи китайци, които нямат достатъчно място у дома, скоро ще тръгнат да колонизират Сибир). В тези провинции сега са най-високите темпове на намаляване на населението - и не е изненадващо, че на практика няма икономически растеж в тези региони на Китай.
В обозримо бъдеще тези тенденции ще се разпространят в цялата страна. Ако преди въвеждането на политиката „едно семейство - едно дете“ през 1979 г., делът на хората над 65 години е бил само няколко процента, то до 2040 г., според някои оценки, не само ще надвишава 25% от страната население, но и то няма да намалее. През 2050 г. в КНР се очаква да има над 330 милиона души на възраст над 65 години (или 480 милиона над 60 години).
Теоретично в това няма нищо лошо от гледна точка на производството (броят на необходимата работна сила ще намалее пропорционално на растежа на технологичното оборудване на предприятията), но какво да правим с пенсионната система?
Тя функционира успешно само ако за всеки пенсионер има няколко работещи или ако този възрастен човек е издържан от децата си. В този случай обаче няма да има нито едното, нито другото. Ниската раждаемост ще доведе до факта, че един работещ китаец трябва да издържа двама родители и четири баби и дядовци (ако доживеят до дълбока старост - и ще живеят, тъй като в Китай възрастните хора са обсебени от здравословен начин на живот). Егоизмът на отгледаните от единствените любими деца в семейството вече доведе до факта, че в Шанхай е приет закон, който задължава децата да посещават родителите си в старчески домове. Така че според някои оценки държавата ще трябва да инвестира повече от 1,5 трилиона долара годишно в пенсионния фонд.
И това не е целият проблем с населението. В допълнение към намаляването и стареенето, в Китай има и общ недостиг на жени. И това отново е следствие от политиката „едно семейство - едно дете“ - в семейства, които предпочитат да раждат наследници, така че те извършват аборти, ако плодът е женски. Да, властите се опитаха да се борят с това (например, като разрешиха в селата - където нуждата от хляб е по-голяма - да имат второ дете, ако първо се роди момиче), но въпреки това сега има 30-40 милиони повече мъже в Китай в Китай, отколкото жени.
И тази разлика ще се увеличи. Един китайски университет изчисли, че от 100 момчета, родени след 2015 г., 18 няма да могат да си намерят съпруга. Това ще се отрази не само на репродуктивните показатели - нивото на престъпност (предимно на сексуална основа) ще се увеличи в страната и понятия като семейни ценности ще изчезнат.
Ще принудят и свои и чужди
Както правилно отбелязва колумнистът на „Вашингтон Пост“ Хенри Олсен, Китай има само два изхода от тази ситуация. Относително казано, вътрешен и външен.
Вътрешен - за постигане на рязко увеличение на раждаемостта. Премиерът Ли Къцян говори за необходимостта от приемане на „необходимите“ мерки на държавно ниво (което означава, вероятно, да се отменен принципът „едно семейство - две деца“). Някои политици предлагат изобщо да премахнат всички ограничения за североизточните провинции, където населението пада най-бързо.
Опитът обаче показва, че насърчаването на китайците да раждат повече няма да е лесно.
През 2016 г. властите отмениха политиката „едно семейство, едно дете“ и разрешиха на гражданите да имат две деца. Раждаемостта веднага рязко се повиши - от 45,6 деца на 1000 жени до 49,9, но през 2018 г. тази цифра спадна до 43,9. През 2020 г. броят на родените деца намаля с цели 18% в сравнение с 2019 г. Оказа се, че демографията е не само плен на заповедите на партията и правителството, но и капанът на средната класа, когато жените по различни причини поставят кариерата си на първо място, а децата на второ място. Например, анкети показват, че седем от десет майки работят, а жените като цяло създават 41% от БВП на Китай (най-големият показател в света).
Капанът на средната класа, съчетан с психологическите специфики на отглеждането на единственото дете, доведе до специфично разбиране на семейните ценности при това дете след израстването му. Броят на браковете в Китай намалява от 2013 г. (от 2013 до 2019 г. е спаднал с цели 41%), а процентите на разводите растат от 2006 г. насам. На 11 ноември страната празнува Деня на необвързаните, който се позиционира почти като анти-ден на влюбените.
Следователно е малко вероятно да е възможно да се строят китайците подред, да се оженят и да се получат по две деца от всяко семейство за две години. Остава вторият начин - външният. Китай трябва да поеме контрола над максималния брой държави и региони през годините, останали преди експлозията на демографската бомба, за да поддържа икономиката си на повърхността за тяхна сметка. За да се изтеглят ресурси от там (за издръжка на пенсионерите), да се изведе производството (за да се получи евтина работна ръка) или, ако е необходимо, да се доведат трудови мигранти на територията на КНР.
Възможно е именно това разбиране на тази необходимост да обяснява рязкото нарастване на външнополитическата активност на Китай през последните години - активност, която се дължи на засиления американски натиск. В Китай осъзнават, че една държава трябва да стане силна и богата, преди да остарее. Но дали ще стигнат навреме?