/Поглед.инфо/ Няма да навреди да проучим по-отблизо опита на Поднебесната империя

Китай е икономика номер едно в света вече десет години (от 2014 г.). Ако икономиката се измерва с брутния вътрешен продукт (БВП), а показателят за БВП се изчислява по паритета на покупателната способност на националната валута към щатския долар. И САЩ, съответно, вече десет години са на второ място.

По данни на СТО, още по-рано, през 2009 г., Китай излезе на първо място в света по стойност на износа на стоки. И през последното десетилетие и половина той запази това първо място, увеличавайки разликата от Съединените щати, които са на второ място.

През 2023 г. делът на Китай в световния износ е бил 17,5% спрямо 10,5% на САЩ. Вярно е, че ситуацията с вноса е различна: САЩ са на първо място, а Китай е на второ. Така миналата година стойността на американския внос е била с 24% по-голяма от китайската.

Тази асиметрия може да се обясни много просто: Китай има търговски баланс с голям излишък (положителен баланс), докато САЩ, напротив, имат голям търговски дефицит (отрицателен баланс).

По отношение на общия външнотърговски оборот Китай надмина САЩ през 2013 г. Оттогава Китай се счита за безспорен лидер във външната търговия. Въпреки че наскоро разликата между Китай и Съединените щати по отношение на общия външнотърговски оборот намаля. Ето данните за 2023 г. за Китай (трилиона долара): износ – 3,38; внос – 2,55; търговски излишък – 0.83; външнотърговски оборот – 5.93.

Но ето данните за същата година за САЩ (трилиона долара): износ – 2,02; внос – 3,17; търговски дефицит – 1.15; външнотърговски оборот – 5.19.

Още от първите икономически реформи от началото на 80-те години на миналия век (чийто инициатор е Дън Сяо Пин) Китай пое курс към развитие на външните пазари. През 1981 г. китайският износ и внос бяха съответно само 22,5 и 21,7 милиарда долара. През 2001 г. износът и вносът на Китай възлизат съответно на 266,1 и 243,6 милиарда долара. В продължение на две десетилетия растежът на износа и вноса на Поднебесната империя се е увеличил с повече от порядък!

Високите темпове на икономическо развитие на Поднебесната империя (в периода от 1983 до 2013 г. средният годишен икономически растеж на Китай е около 10% годишно) до голяма степен се осигурява от бързото нарастване на износа. Китай получи допълнителен тласък за износ и икономически растеж през 2001 г., когато беше приет в Световната търговска организация (СТО). Членството в СТО отвори много пазари за високо преработени стоки за Поднебесната империя (именно Китай се фокусира върху такива стоки, имайки евтина работна ръка).

През този век някои от „двигателите” за увеличаване на износа на стоки от Китай обаче започнаха да отслабват и дори изчезват.

Първо, цените на труда в Средищното царство започнаха да се покачват, което намали конкурентоспособността на китайските стоки.

Второ, навлизането на външния пазар на много страни се засили. Особено тези, които принадлежат към групата на развиващите се (Индия, Индонезия, Мексико, Виетнам, Тайланд, Малайзия и др.).

Трето, с идването на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати, Америка започна да води политика на откровен протекционизъм спрямо китайските стоки (а американският пазар традиционно е основният пазар за стоки от Поднебесната империя).

Тръмп току-що спечели президентските избори и ще се върне в Белия дом. Той вече заяви, че ще продължи политиката си на протекционизъм спрямо китайските стоки. Обещавайки да определи вносни мита върху такива стоки в размер от 60 до 100%.

Четвърто, днес във връзка с Тайван се наблюдава изостряне на политическите отношения между Вашингтон и Пекин. А това вече застрашава с въвеждането на още икономически санкции срещу Китай от Вашингтон и най-близките му съюзници.

Плодовете на американския протекционизъм вече започват да се появяват. По данни на китайските митници, износът от Китай за САЩ е намалял с 13,1% през 2023 г. (до 500,29 млрд. долара). В същото време китайският внос от САЩ намалява с 6,8% (до 164,16 млрд. долара). Като цяло в края на миналата година търговията между Китай и САЩ е намаляла с 11,6%.

Общият износ на Китай за света през 2023 г. е 3,38 трилиона долара, което е спад от 4,6% спрямо предходната година. Общият внос спадна дори повече, с 5,5%. Тази година ситуацията донякъде се подобри. В края на първата половина на 2024 г. външнотърговският оборот на Китай се е увеличил с 2,9% на годишна база и възлиза на 2,98 трилиона долара. Износът е нараснал с 3,6% до 1,71 трилиона долара, а вносът - с 2% до 1,27 трилиона долара.

Но китайското ръководство разбира, че по-нататъшното разширяване на търговията на световните пазари става проблематично за Китай. И че трябва по-активно да се ориентира към вътрешния пазар и да се откаже от акцента върху експортно ориентирания икономически модел.

Китайският президент Си Дзинпин започна да изразява идеята през 2018 г., малко след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши радикално да намали китайския износ и да възстанови баланса на търговията между САЩ и Китай.

От май 2020 г. високопоставени китайски служители започнаха да разработват и застъпват в изказванията си така наречената стратегия за „вътрешна циркулация“, която дава приоритет на вътрешното потребление, вътрешните пазари и местните компании като основни двигатели на китайската икономика.

При изготвянето на 14-ия петгодишен план на Китай (2021-2025 г.) името на стратегията беше коригирано на „двойна циркулация“. Акцентът беше поставен върху съчетаването, съединяването на двете сфери на икономическа дейност - ориентация към вътрешния пазар и ориентация към външния пазар. Очакванията бяха подобна комбинация да даде значим синергичен ефект.

Въпреки това през 2023 г. на китайското ръководство стана ясно, че „двойната циркулация“ трябва отново да се промени на „вътрешна циркулация“. Заплахата от санкции от страна на САЩ и техните съюзници наистина е надвиснала над Китай. И не само по отношение на ограниченията или забраните на китайския износ, но и по отношение на ограниченията и забраните за закупуване на редица стоки от Америка и нейните съюзници. Особено онези стоки, които са необходими за производството на високотехнологични продукти и оръжия.

В лексикона на китайските чиновници започна все по-често да фигурира и фразата „икономическа самодостатъчност“. Тоест страната трябва да покрива нуждите си предимно чрез собствено производство. Използва се и изразът „единен вътрешен пазар“. Отделните регионални и местни пазари трябва да бъдат консолидирани в общ национален.

Това ще бъде най-обемният национален пазар в света (като се има предвид, че близо милиард и половина души живеят в Китай). Фокусът на местните производители върху такъв гигантски пазар ще гарантира висока производствена ефективност („икономии от мащаба“).

Думата „единен“ също така предполага, че всички жизненоважни отрасли на производството (производство както на потребителски стоки, така и на капиталови стоки) ще бъдат представени на пазара. Нещо като „единния народностопански комплекс“, който съществуваше в Съветския съюз.

Китайското ръководство смята стимулирането на вътрешното търсене за основен двигател на развитието на вътрешния пазар. През 2023 г. Националната комисия за развитие и реформи на Китай одобри насоки за стимулиране на вътрешното търсене.

Те включват премахване на редица правителствени ограничения, разширяване на платения отпуск, гарантиране на предимства за купувачите на електрически превозни средства, подобряване на инфраструктурата на търговията и услугите, както и провеждане на панаири и други масови потребителски събития.

През август 2024 г. китайските власти предложиха 20 стъпки за определено стимулиране на вътрешните потребителски разходи (програмата беше приета на фона на забавяне на икономическия растеж на страната през второто тримесечие на тази година).

Списъкът с мерки за такива стимули включва по-специално следното: подобряване на качеството на услугите за обществено хранене; развитие на потреблението в областта на културата и туризма; популяризиране на спорта, създаване на нови спортни съоръжения; съдействие на образователните институции за задоволяване на образователните потребности на гражданите; развитие на цифровите услуги.

Основният двигател на китайската икономика до миналата година беше пазарът на строителство и недвижими имоти. Този двигател се изчерпа (фалит на големи строителни компании, рязък спад в цените на недвижимите имоти, гигантски обеми непродадени жилища и др.). Сега залогът е поставен върху такъв двигател като високите технологии. Особено тези, свързани с електроника, компютри, цифрови комуникации, роботика, изкуствен интелект, програмиране, полупроводници и микрочипове и т. н.

До 2030 г. Китай очаква да стане световен лидер във всички основни високотехнологични индустрии (в допълнение към електрониката, също и производството на нови материали, самолетостроенето и космоса, зелена енергия, биофармацевтика, високоскоростни железопътни линии и др.). Но в края на това и следващите десетилетия периодът на вътрешна мобилизация ще приключи. И тогава Поднебесната империя ще излезе на световния пазар с продукти, които никой друг няма да има.

Плановете на Китай да премине от външни към вътрешни пазари изглеждат много логични и убедителни. Може би най-тесното място в тези планове е въпросът за финансовата подкрепа. Необходими са огромни средства за стимулиране на потребителското търсене от страна на китайските граждани и за подкрепа на иновативни програми и проекти за развитие.

Залогът пада главно върху държавния бюджет. Преди това Държавният съвет и други правителствени агенции бяха много стриктни по отношение на финансовата дисциплина, включително гарантирането, че бюджетът е балансиран.

През 2020-2022г. обаче Китай имаше безпрецедентно големи бюджетни дефицити. Така през 2022 г. в доларов еквивалент той възлиза на $1,1 трилиона, или 7,4% от БВП. Безпрецедентно високите бюджетни дефицити бяха оправдани с факта, че Китай и икономиката му бяха засегнати от така наречената „пандемия на Covid19“. Ала пандемията свърши, но недостигът не е изчезнал. По-специално, през настоящата 2024 г. бюджетният дефицит е планиран на 3% от БВП.

В заключение бих искал да кажа няколко думи за Русия. Разбира се, мащабът на нейната външна търговия не може да се сравни с външната търговия на Китай. В края на 2023 г. износът на Русия възлиза на 425,1 млрд. долара, вносът – на 285,1 млрд. долара. Стойностите са почти на порядък по-малки от тези на Китай. По данни на Световната банка, Русия е едва на 22-ро място в класацията на страните по износ; по внос – на 31 място.

Но бих искал да ви обърна внимание, че по отношение на степента на участие във външната търговия Русия дори изпреварва Китай. Например относителното ниво на износа на Китай през 2023 г. според Световната банка е равно на 19,7% от БВП. А относителното ниво на вноса през същата година е 17,6%. Но ето показателите за Русия (% от БВП): износ – 23,1; внос – 18.8. Относителните показатели на износа и вноса на Русия през изминалата година далеч не са рекордни. Например през 2018 г. е регистриран рекордът за руския износ през този век – 30,8%.

Негативните последици от високата зависимост на Русия от външните пазари стават все по-очевидни.

Първо , Русия, като износител, е обвързана с пазари с много висока волатилност на цените, което съответно значително влияе върху размера на приходите от износ. И дори най-брилянтният „звездогледец“ и оракул не е в състояние да предвиди каква ще бъде ситуацията на такива пазари. Например цената на природния газ (най-важната експортна стока на Русия) през август 2022 г. беше с 400% по-висока, отколкото в началото на годината. Очевидно колебанията в цените също се движат и в обратната посока.

Второ, силната връзка на страната с международните пазари води до факта, че когато започне глобална икономическа или финансова криза, тя незабавно идва в такава страна чрез външнотърговски канали. Мнозина все още помнят как световната финансова криза от 2008-2009 г. дойде в Русия (през 2009 г. БВП на Русия намаля със 7,9%).

Трето , Русия има добра представа какво представляват западните санкции. Лъвският дял от санкциите беше насочен към ограничаване или пълно блокиране както на износа, така и на вноса. Разбира се, успяхме частично да неутрализираме ефекта от антируските санкции, но е невъзможно да отречем, че те ни създадоха и създават много проблеми.

Защо изведнъж се сетих за Русия? Защото освен това трябва да разгледаме отблизо текущата политика на Китай за преориентиране на икономиката си от външните към вътрешните пазари. Този опит може да бъде много полезен за Русия, която, от моя гледна точка, е прекалено потънала в световния пазар. Имаме какво да изследваме и реализираме в необятността от Балтийско море до Тихия океан.

Превод: ЕС