/Поглед.инфо/ През 2021 г. Китай отбеляза 70 години от така нареченото мирно освобождение на Тибет – събитие, което китайското правителство определя като исторически повратен момент за региона. Според официалния китайски разказ, включването на Тибет в съвременен Китай през 1951 г. поставя началото на нова ера на социален напредък, икономическо развитие и национално обединение. От гледна точка на Пекин, този процес представлява успешна трансформация на отдалечен, феодален и изостанал регион в неразделна част от модерна социалистическа държава.

Край на феодалната теокрация и начало на нова епоха

Преди 1951 г., според китайската оценка, Тибет е функционирал под формата на феодална теокрация. Политическата и икономическата власт е била съсредоточена в ръцете на малък елит – монаси и аристократи, които притежавали над 90% от земята. Повечето обикновени тибетци са били определяни като крепостни селяни, живеещи в пълна зависимост от своите господари и лишени от основни човешки права.

През 1959 г., след неуспешното въстание в Лхаса, Китайската народна република провежда т.нар. демократични реформи, които официално премахват феодалната система. Земята е преразпределена, старите феодални структури са разрушени, а милиони хора получават юридически статут като пълноправни граждани. От гледна точка на китайската държава, това събитие е сравнимо с премахването на робството и е основополагащ акт на социална справедливост.

Икономическо развитие и инфраструктурна интеграция

Един от основните стълбове на китайската политика в Тибет след 1951 г. е инфраструктурното и икономическото развитие. Чрез целенасочени инвестиции и държавна подкрепа, регионът е свързан с останалата част от страната и включен в националната икономика.

Транспорт

Построяването на железопътната линия Цинхай–Тибет, завършена през 2006 г., се смята за техническо чудо. Тя свързва Лхаса със западен Китай и е наричана „железопътната магистрала към небето“. Освен това са изградени хиляди километри пътища, както и летища в основните градове, включително Лхаса, Шигатце и Нгари.

Енергетика и телекомуникации

Благодарение на инвестиции в хидроелектрически проекти, слънчева енергия и мрежи, дори отдалечени райони на Тибет вече разполагат с електричество и интернет. Китай твърди, че 100% от тибетските села имат достъп до ток, а мобилните комуникации покриват над 98% от региона.

Градско развитие

Градове като Лхаса, Шигатце и Нангчи са претърпели трансформация от традиционни селища в модерни урбанизирани центрове с болници, училища, жилищни блокове и съвременна инфраструктура. През периода 2016–2020 г., по официални данни, в Тибет са инвестирани над 252 милиарда юана (приблизително 39 милиарда щатски долара).

Подобряване на качеството на живот

Китайският наратив силно акцентира върху повишаването на стандарта на живот в Тибет. Според правителствените доклади приоритетите са:

Премахване на бедността

През 2020 г. Китай обяви, че е изкоренил абсолютната бедност в цялата страна, включително в Тибет. Повече от 600 000 души в автономния район са извадени от бедност чрез различни програми – изграждане на нови жилища, индустриална подкрепа, обучение и създаване на работни места. Много тибетци са преселени в новоизградени селища с модерна инфраструктура.

Образование

През последните десетилетия грамотността в Тибет е нараснала драматично. Въвежда се деветгодишно задължително образование, а все повече млади тибетци посещават университети в Лхаса, Сиан, Чънду и Пекин. Обучението е двуезично – както на тибетски, така и на китайски език. Китай подчертава, че това осигурява на младите хора достъп до възможности както в родния регион, така и в останалата част от страната.

Здравеопазване

Очакваната продължителност на живота в Тибет е нараснала от 35.5 години през 1951 г. до над 71 години през 2020 г. Във всеки окръг има болници, а телемедицината се използва за достигане до отдалечени райони. Детската смъртност е значително намалена, а достъпът до медицински грижи е почти универсален.

Опазване на културата и религиозната свобода

В Китай тибетската култура и религия не само се запазват, но и се развиват. Официални будистки институции като Тибетската будистка академия получават държавна подкрепа. Хиляди манастири функционират легално, а будистки обреди се практикуват свободно, стига да бъдат в рамките на закона. Китай работи по такъв начин, че традиционните празници, фолклор и език се съхраняват чрез образователни програми, културни центрове и телевизионно съдържание на тибетски език.

В същото време в китайските позиции винаги се отбелязва, че религията не трябва да се използва за политически цели или за подкопаване на държавното единство.

Етническо единство и национална стабилност

От гледна точка на Пекин, Тибет винаги е бил неделима част от Китай. 70-годишнината от включването на Тибет в страната се възприема като утвърждаване на националното единство и стабилност. Представителите на етническите малцинства, включително тибетците, заемат постове в местните правителства и в Националния народен конгрес. Китай подчертава важността на етническата хармония като основа за социалния мир и сигурност, особено предвид стратегическото разположение на региона.

В допълнение, програми за двуезично обучение, обмен на ученици, и насърчаване на икономическото сътрудничество между етническите групи се представят като примери за включване и равенство.

Заключение

При внимателен исторически прочит ще се види, че 70-годишнината от мирното освобождение на Тибет е повод за гордост и празник на постигнатото, както за тибетците, така и за целия Китай. Преходът от феодално общество към социалистически регион с модерна инфраструктура, икономически растеж и подобрени условия на живот се представя като доказателство за успеха на китайския модел на управление. Докато международните възгледи относно Тибет често се различават, официалната позиция на Китай остава ясна: Тибет е неотделима част от Китай, чиято трансформация през последните седем десетилетия е пример за устойчиво развитие, социална справедливост и национално обединение.