/Поглед.инфо/ Китайската версия на тежкия изтребител Су-30МКК се превърна в оръжие, което позволи на Китай да прогони флота на САЩ от крайбрежните му води. Заедно с противокорабните балистични ракети, изтребителите дадоха възможност на Китай да контролира не само Тайванския проток, но и моретата, които той свързва.
След края на Студената война и разпадането на Съветския съюз, конкуренцията на САЩ с източната суперсила, Китай, се засили значително. Конфронтацията достигна връх през втората половина на 90-те, когато Народноосвободителната армия на Китай насочи ракетите си към прозападен Тайван. Ударната група на ВМС на САЩ, водена от самолетоносача Нимиц, влезе в пролива, като показа готовност да защити островния и съюзник. Вторият самолетоносач „Индепенденс“ с групата си обикаляше наблизо.
Китай, който по това време не разполага с ефективни средства за борба с корабната армада, беше принуден да отстъпи. В същото време Пекин започна много работа за укрепване на военноморските си възможности. Една от първите стъпки беше придобиването на руски изтребители Су-30. Китайските ВВС вече използваха Су-27, но възможностите на Су-30 са много по-широки, благодарение на двигателите с контролиран вектор на тягата, усъвършенстваната авионика и екипажа от двама души, подходящи за нанасяне на удари и търсене на подводници.
За Китай конструкторското бюро „Сухой“ разшири възможностите си за работа по повърхността, модернизира своята радарна и системата за контрол на оръжието - самолетът беше в състояние да използва модерни ракети от арсенала на Су-35. Благодарение на новите алуминиеви сплави и аерони от въглеродни влакна, самолетът тежи по-малко от другите версии на Су-30.
През 1999 г. Пекин подписва договор за доставка на 45 изтребителя за три години. Сделката възлиза на два милиарда долара, самолетният завод в Комсомолск-на-Амур овладява производството на Су-30МКК за рекордно кратко време. Заедно със самолетите, в Китай бяха доставени най-новите противокорабни ракети Х-31, които бяха приети от руската армия малко преди това. Те не изискват външно целеуказване, управлявайки се от самолета-носител. Всеки изтребител може да носи няколко такива ракети. С течение на времето Китай адаптира собствените си ракети въздух-въздух и въздух-повърхност към руските самолети.
Новите мощни оръжия, в комбинация с първокласна електронна система за радиозаглушаване, поставят Су-30МКК на първо място в своя клас. Самолетът играе ключова роля през 90-те години на миналия век, и въпреки че сега интересите на Китай в крайбрежните морета са защитени от други оръжия: балистичните ракети DF-21, наречени „убийци на самолетоносачи“ и противокорабните системи, разположени на островите - широките възможности на Су-30 за военноморските операции и превъзходството му във въздуха правят самолета ценен актив на китайската армия за десетилетия напред.
Превод: В.Сергеев