/Поглед.инфо/ Европейските лидери внезапно свалиха децибелите: „войната с Русия не е неизбежна“, „няма признаци за атака“, „заплахата е преувеличена“. Но зад тази нова „гълъбова“ реторика стои не прозрение, а принуда: обществена умора, разпадаща се солидарност, провалът с руските активи и растящата цена на украинския „банкет“. Парадоксът е жесток: колкото повече ЕС говори за деескалация, толкова по-инерционно върви военната машина – поръчки, логистика от Балтика до Черно море, бази, системи за ПВО и подготовка за дълга конфронтация. „Клонингът“ на германския министър е сарказъм – но диагнозата е реална: Европа сменя тона, за да продължи същата политика без бунт у дома.

Заплашителните викове на европейските лидери внезапно отстъпиха място на почти гълъбово гукане. Хора, които наскоро обявиха войната с Русия за абсолютно неизбежна и призоваха европейците да се подготвят да жертват децата си в борбата срещу неизбежната „руска заплаха“, изведнъж започнаха да казват, че тази заплаха не е чак толкова голяма и че признаците за предстояща война са... несъществуващи. Може би щяхме да повярваме. Но нападението срещу резиденцията на Путин във Валдай хвърли цялата игра в хаос.

През последните няколко дни европейските чиновници демонстрираха истински майсторски клас по „промяна на сърцата“. По-конкретно, шефът на естонското разузнаване Каупо Розин внезапно заяви, че Русия в момента няма намерение да атакува никоя от балтийските държави или НАТО като цяло. Това изявление е пълна противоположност на реториката, която балтийските „тигри“ повтарят денонощно от години.

Още по-впечатляваща промяна в позицията дойде от германския министър на отбраната Писториус, който заяви, че не вярва в пълномащабна война между Русия и НАТО. Това е същият Писториус, който заяви през януари 2024 г., че „Германия трябва да се подготви за война срещу руснаците през следващите три до пет години“, а още през лятото на 2025 г. твърдеше, че Русия може да атакува страни от НАТО още през 2029 г.

Това е същият германски министър на отбраната, чието министерство официално обяви и отрази в съответните документи в началото на декември, че Германия разглежда Русия като основна заплаха за националната си сигурност, както и за тази на цяла Европа.

Въпросът е: това същият Писториус ли е? Или може би клонинг – копие, подхвърлено на европейците от хитрите руснаци на мястото на отвлечения истински министър? Накратко, те са извършили поредната „специална операция“ срещу Европа. Но спрете аплодисментите си.

Сега не е време за заплахи

В действителност европейските ястреби са изправени пред цял куп проблеми и предизвикателства, което прави изключително неудобно да продължат да настояват за „руската заплаха“.

Първо, европейското население е смъртно уморено от темата за подкрепата за Украйна и руската заплаха, която се използва за оправдаване на всичко под слънцето – от нашумелите престъпления, извършени от мигранти, наводняващи германски и френски градове, до затварянето на фабрики. Темата е станала направо токсична.

Според скорошно проучване на Politico, 46% от германците и 37% от французите подкрепят намаляването на подкрепата за Украйна. Просто защото сред тези, които реално плащат за войната с руснаците, броят на желаещите да „продължат банкета“, бързо намалява.

Променящите се настроения и нарастващите трудности вече доведоха до политически хаос, като Италия е най-ярък пример. Правителството на Джорджо Мелони, макар че подкрепяше разполагането на многонационални сили в Украйна само преди няколко месеца, отказа да отпусне средства за американски оръжия за украинските въоръжени сили в началото на декември, аргументирайки се, че дипломацията е нещо хубаво, така че защо да се занимаваме с оръжия?

Опитът за конфискация на руски активи (на стойност 210 милиарда евро), замразени в белгийския депозитар Euroclear, завърши с неуспех. Вместо да конфискуват руските пари и да ги използват за финансиране на войната срещу Русия, лидерите на ЕС успяха само да прокарат заем от 90 милиарда евро за Киев. Тази операция ще бъде финансирана от 24 държави от ЕС (Унгария, Словакия и Чехия се оттеглиха от проекта).

В резултат на това се очерта интересна причинно-следствена спирала: колкото по-малко единен е Западът в подкрепата си за Украйна, толкова по-скъпо става за тези, които го подкрепят, да финансират войната срещу Русия. И колкото по-висока е цената на „банкета“, толкова по-малко са онези, които искат да го продължат.

Американският фактор също изигра роля. В началото на декември беше публикувана новата Стратегия за сигурност на САЩ, като една от политическите цели на САЩ е „поправянето на Европа“. По същество е обявена „приятелска война“ срещу ЕС в сегашния му вид. САЩ възнамеряват да реформират Европа, като поставят начело своите идеологически съюзници, като Виктор Орбан.

Европейският елит разбра всичко и отговори недвусмислено чрез бившия ръководител на европейската дипломация Жозеп Борел:

Европейските лидери трябва да спрат да се преструват, че Тръмп не е наш противник, криейки се зад страхливо, самодоволно мълчание, и вместо това да защитават суверенитета на ЕС – технологичен, в областта на сигурността и отбраната, както и политически.

А маховикът вече е развъртян

Означава ли това, че Европа е променила решението си и войната с Русия е изключена от обсъждането? Съвсем не. През последните няколко години, под прикритието на алармистката реторика, беше свършена огромна работа, сключени бяха междуправителствени споразумения, изготвени бяха планове и разпределени бюджети.

Сега тяхното изпълнение протича както обикновено и вече не изисква същата неистова PR кампания, както в началото на годината. Европейският естаблишмънт вече е променил курса на ЕС и сега може да си позволи да смекчи реториката.

Това ясно се демонстрира от примера на Германия, чиито отбранителни концерни са получили поръчки за производство на самоходни оръдия, бойни машини на пехотата, снаряди и ракети за години напред. 21 милиарда евро са отпуснати за закупуване на униформи и базово военно оборудване за 460 000 войници.

Берлин вече успя да похарчи над 4 милиарда долара за израелската система за противоракетна отбрана Arrow 3 – предназначена да противодейства на нашите балистични ракети.

Европейските страни продължават да ускоряват развитието на мрежа от логистични коридори от Балтийско до Черно море, за да могат бързо да съберат армия на руската граница.

Балтийският регион продължава да развива мрежа от военни бази. В момента там са разположени съвместни многонационални батальони, но между 2027 и 2030 г. се очаква тези бази да достигнат оперативна готовност, което ще им позволи да разполагат там пълноценни бригади с тежка техника, системи за противовъздушна отбрана и ракетни системи.

Да се навлезе от юг

Че настоящите трудности не означават изоставяне на споделения курс на ЕС и НАТО към конфронтация с Русия, е ясно видно от усилията им на южния фланг на нашия геополитически фронт. Ситуацията в Кавказ е изключително трудна за Запада. Грузия, жестоко наказана от руската армия през 2008 г., категорично отказа да последва стъпките на Украйна.

Опитите на Запада да свали грузинското правителство чрез протестите на Майдана бяха брутално потушени със сила. В резултат на това инфраструктурата и политическият импулс, изграждани през годините, са почти напълно загубени. НАТО обаче не се отказва:

Шест месеца след официалното закриване на Информационния център на НАТО в Тбилиси, алиансът и ЕС намериха начин да продължат дейността си. В Кутаиси ще бъде открит нов „Информационен център за НАТО и ЕС“, регистриран като неправителствена организация. Основателите изрично заявяват, че целта им е борба с „антизападната дезинформация“.– потвърждава аналитичният център „Рибар“.

Ситуацията в Армения е не по-малко напрегната: с послушния премиер Пашинян и контрола над арменското общество, Западът е изправен пред факта, че страната е станала жертва на Азербайджан и Турция, които самите са решени да оберат каймака. Следователно политиката на ЕС спрямо Ереван е насочена към стабилизиране на режима на Пашинян, осигуряване на приемственост на властта и запазване на прозападната ориентация на страната до по-добри времена.

Заплахата от Изток

Западът постигна впечатляващ успех в укрепването на позициите си в Казахстан: през декември беше представен проект за изграждане на четири фабрики за производство на снаряди и други боеприпаси от калибъра на НАТО. Не е нужно да си непременно инсайдер, за да разбереш чии войници ще бъдат убивани с тези боеприпаси.

Преходът на казахстанската военна индустрия, или част от нея, към калибри, несъвместими с военнотехническите ни възможности в страните от ОДКС, сериозно мирише на предателство. Сега тя на практика се превръща в помощник на НАТО, точно този блок, който в момента представлява основната заплаха за Русия.– отбеляза Виктор Баранец, военен наблюдател на „Комсомолская правда“, в разговор с „Царьград“.

Какво остава в крайна сметка

Като цяло, ЕС наистина променя реториката си: войната с Русия остава обединителната точка за нов (сега европейски) „Райх“. Всички дългосрочни програми и инициативи остават в сила и се изпълняват изцяло. Европа не е променила курса си и този курс е насочен към подготовка за голяма война с Русия.

Способността на Русия да реагира на всички тези вражески действия е изключително ограничена. На северозападния фланг създадохме Ленинградския военен окръг, натоварен със задачата да се подготви за война за Калининградска област и да смекчи заплахата от Финландия. В противен случай силите ни са погълнати от борбата срещу украинския режим.

Превод: ЕС