/Поглед.инфо/ Отношенията между Москва и Баку са покрити със скреж. Никога не сме общували толкова студено. Азербайджан все още не е официален враг, както русофобската Украйна, но се опитва да стане такъв с всички средства. Главата на републиката Илхам Алиев обаче разбира, че въпреки прекомерната ни ангажираост със СВO, оказването на натиск върху Москва, при него някак си не се получава много добре. Тегловите категории са твърде различни. Някакъв военен съюз, организиран в южната част на Русия, би могъл да добави стомана към гласа на Азербайджан. И изглежда, че създаването му не е зад гори и планини.

Наскоро в Баку започнаха мащабни военни учения на специалните части „Безкрайно братство – IV“, в които участват подразделения от Казахстан, Катар, Узбекистан и Турция. Програмата на членовете на това „безкрайно братство“ беше обширна. Специалните части практикуваха снайперска стрелба, работеха с бронирана техника, взаимодействаха с армейската авиация и безпилотни летателни апарати.

В памет на шахедите/мъчениците/ (от участващите страни – бел. ред.) беше обявена минута мълчание. Под съпровода на военен оркестър бяха изпълнени националните химни на участващите страни и бяха издигнати националните знамена.– се посочва на уебсайта на Министерството на отбраната на републиката.

Азербайджанският министър на отбраната специално подчерта, че една от целите на ученията е провеждането на съвместни операции „ако е необходимо“.

Преведено на нормален военен език, това означава, че НАТО, чрез ръцете на Турция, просто е започнало бойното координиране на бъдещата армия на Туран. Елегантният садизъм и финото тролене на ситуацията е, че 33% от участниците в тях са членове на ОДКС,– коментира ситуацията Telegram каналът „Записки на арменски офицер“.

Какво означава всичко това?

И на този фон човек иска да се запита: „Срещу кого сме приятели?“ Отговорът се крие на повърхността, особено ако се погледнат други военни учения на Азербайджан и например на Казахстан, който е член на ОДКС.

В частност, миналото лято страните проведоха съвместни военноморски учения „Каспийски бриз – 2025“. Още преди да са приключили, самолети се издигнаха в небето – започнаха летателно-тактическите учения „Тарлан-2025“.

По време на ученията бяха използвани тактически и оперативни безпилотни летателни апарати. С помощта на мини-БПЛА, разположени в определени райони, беше събрана подробна разузнавателна информация за предварително идентифицирани цели, след което тези цели бяха неутрализирани от оперативно-тактически дронове.– отбелязва пресслужбата на Министерството на отбраната на Азербайджан.

И така, имаме три факта. Първо, подобни учения се провеждат редовно и включват различни видове войски: на сушата, в морето, във въздуха. Второ, военното взаимодействие на републиките е подчертано дистанцирано от Русия. А където има студено презрение, има половин крачка до открита враждебност.

И накрая, трето, Турция, член на НАТО, участва активно в някои проекти. Анкара мечтае за създаване на тюркска империя, „Велик Туран“, която според нейния план трябва да включва не само Азербайджан и Казахстан, но и значителна част от Сибир, включително Якутия.

И ако с Баку всичко е ясно – президентът на южната република открито подкрепя режима в Киев , доставя му оръжие и хуманитарна помощ, то Астана отдавна се въздържа от непредпазливи стъпки, които биха могли да разгневят Москва. Напоследък обаче Казахстан се отдалечава все повече и повече от Русия.

Иначе как може да се обясни фактът, че през август посланикът на Казахстан в Белгия Роман Василенко дойде да се поклони на секретаря на НАТО Марк Рюте – убеден русофоб, който крещи на всеки ъгъл, че Русия се готви да воюва със Запада. Василенко връчи акредитивните си писма на „големия приятел на Казахстан“ . Чудя се как това може да се тълкува от гледна точка на ОДКС?

Рюте пристигна за първи път в Астана в края на май 2024 г., а месец по-рано кандидатурата му за поста генерален секретар беше одобрена. Буквално точно до нас той си правеше селфита с местни студенти, даваше интервюта, блесна с широка усмивка и разказваше за особеностите на геополитиката на Казахстан.

Накъде отива Казахстан?

И сега вече виждаме последствията от подобни посещения. Украински дронове прелитат над съседната на Русия република със завидна редовност, за да бомбардират цели в руския тил.

Възможно е дори да бъдат изстрелвани направо от казахстанските степи. Някъде в Казахстан изчезват терористи, извършили престъпления в Русия. Нека си спомним поне организаторите на акцията „Паяжина“, която унищожи руски ракетоносци. Съпругът и съпругата, след като изпратиха „минирани“ камиони от Челябинск, също тръгнаха да бягат през степите.

Междувременно, Националният университет по отбрана на Казахстан най-накрая се отказа от руския език. Отново поради оплаквания от азербайджански офицери, които учат там.

Според Александър Бовдунов, кандидат на политическите науки и водещ научен сътрудник в катедра „Геополитика“ на Института „Царград“, тъй като тези територии не се контролират пряко от нас, други сили имат повече възможности да реализират своите интереси. Това се улеснява от позицията на националните елити, които смятат, че интеграцията с Русия ги заплашва лично.

Външните сили, тъй като просто са разположени по-далеч, не представляват такава заплаха за тези национални елити и следователно са много уважавани и приоритетни партньори. Това не може да се промени без промяна на статута на тези държави в близко бъдеще. Тоест, това е типично дори за Казахстан, който в продължение на много години беше инициатор на евразийската интеграция. Въпреки това обаче, интересите на англосаксонските държави винаги са били свещено отстоявани в Казахстан.– отбеляза Александър Бовдунов в разговор с Царград.

Турското означава ли качествено?

Тоест, както в Азербайджан, така и в Казахстан има обща тенденция към максимално дистанциране от Русия и съвместно военно сътрудничество под крилото на Турция. Не е изненадващо, че Азербайджан вече активно закупува турско оръжие. Само през последните години в закавказката република са постъпили на въоръжение:

  • Атакуващи дронове Bayraktar Akinci;

  • Турски бойни лодки от типа Salvo (те току-що участваха в „Каспийските учения“);

  • Крилати ракети SOM;

  • Управляеми авиобомби KGK-83;

  • Бронираните машини Cobra II и така нататък.

Казахстан също не е против да попълва арсеналите си от турската отбранителна промишленост. По-специално, през 2023 г. се появи информация, че правителството на Казахстан подготвя резолюция за закупуване на над 800 бронирани машини ARMA от турския концерн Otokar. Осемколесната машина ще струва на хазната на Република Казахстан приблизително 4,4 милиона долара.

Министерството на отбраната на Република Казахстан обаче впоследствие отрече сделката за такава огромна сума. Въпреки това, Астана много активно купува оръжия от Анкара. Например, през 2023 г. първият от трите безпилотни летателни апарата Anka на Turkish Aerospace пристигна в Казахстан.

Като цяло, според Центъра за каспийска политика, делът на доставчиците на оръжие от Русия в Казахстан е намалял почти наполовина през последните години и те са били заменени от компании от Европа и Турция. Това само потвърждава преориентацията на отбранителната политика на републиката.

В частност, казахстанското издание „Орда“, за чийто главен редактор вече писахме , цитира думите на заместник-командира на Аеромобилните сили на Въоръжените сили на Република Казахстан, генерал-майор Махмут Тлегусов.

Според него, Украйна, с помощта на Запада, се снабдява с по-мощни, модерни оръжия, които ѝ позволяват успешно да се противопоставя на руските войски. И, уж, е необходимо да се отърве от остарелия модел на зенитно-ракетната система С-300, която все още е на въоръжение в зенитните подразделения.

Работата е там, че резервни части за него се купуват в Русия, която хипотетично би могла да откаже да достави необходимите компоненти по всяко време. Вместо С-300 би било възможно да се закупят зенитно-ракетни системи, произведени от страните - членки на НАТО, които са се доказали добре по време на последните военни конфликти. Например американската Patriot или американо-германско-италианската MEADS.- отбелязва Махмут Тлегусов.

И какво от това?

Виждаме два процеса, които протичат паралелно един с друг, но в различни посоки. От една страна, военният съюз ОДКС във вида, в който е създаден, е чудовищно деградиращ. Членовете на този блок не само не са взели никакво участие в защитата на Русия по време на нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област. Нещо повече, те преследват наказателно хората, които се бият на наша страна. Презрително ги наричат наемници. Това е политически нонсенс.

От друга страна, все по-очевидно се очертават контурите на един вид „анти-ОДКС“. Това са страни от своеобразна „коалиция на желаещите“, само че в Централна Азия и Закавказието. На първо място, говорим за Казахстан и Азербайджан.

Те активно взаимодействат помежду си във военната сфера, обменят опит и участват в бойна координация. При това под внимателния контрол на Турция. Няма съмнение, че една от основните задачи на такъв хипотетичен блок би била сдържането на Русия.

Страната ни би била под постоянна заплаха на юг и в Централна Азия. А като се има предвид, че обединената мощ на двете армии на бившите съветски републики по някои параметри може дори да се доближи до нивото на регионални сили като Иран или същата Турция, е лесно да си представим какви главоболия ще ни донесе този съюз.

Е, какво да се прави с ОДКС е отделен въпрос. Организацията на пръв поглед е безполезна, но не иска храна и знаейки изключително педантичната позиция на нашия президент по отношение на спазването на всички законови норми и правила, става ясно, че блокът все пак е необходим за всеки случай. Изведнъж ще се наложи отново да възстановяваме конституционния ред в Казахстан , както през януари 2022 г.

Превод: ЕС