/Поглед.инфо/ Президентът на Хаити Жовенел Моиз беше убит през нощта на 6-7 юли в резиденцията си. Заповядващ мъжки глас по мегафон предупреждава няколко пъти президентската охрана, че Агенцията за борба срещу наркотиците на САЩ провежда специална операция и всички трябва незабавно да напуснат резиденцията. След няколко секунди се чуват първите изстрели.

Извършени са жестоки действия срещу президента, изстрелват целия пълнител на автомата по главата и гърдите му. Няколко куршума удрят съпругата на Моиз. Нападателите действат решително, следвайки предварително разработен план. Свидетели твърдят, че ултиматумът е бил на английски „с американски акцент“, въпреки че посланикът на Хаити в САЩ Бочит Едмонд на няколко пъти усърдно подчерта, че „това са били чуждестранни наемници, които говорят испански“.

Ако вярвате на широко разпространените в мрежата видеоклипове, американец е ръководил атаката срещу резиденцията на Моиз, а екипът му е бил в черни униформи с със знаците на Агенцията за борба срещу наркотиците. Защитата на президента в този ден се осъществява от ограничен брой служители по сигурността.

Неволните свидетели на терористичен акт предпочитат да мълчат: всяка истина за събитията е изпълнена с последствия. По време на гонитбата полицията убива четирима от участниците в покушението, сред които, според “Вашингтон Пост” има чужденци.

Според непотвърдени доклади са арестувани осем души, включително американски гражданин от хаитянски произход. Властите не дават информация за националността на другите нападатели. Държавният департамент показа нехарактерна сдържаност, настоявайки, че е невъзможно да се споделя информация, докато "хаитяните не приключат разследването си". Леон Чарлз, директор на национална полиция на Хаити, заяви на една от първите си пресконференции, че поне четирима от убитите нападатели на президента са чужди граждани. От кои държави? Шефът на полицията се въздържа от отговор (казват, че разпитите продължават). Властите на съседната Доминиканска република обаче съобщиха версията, че наемниците са имигранти от Колумбия и Венецуела. Твърди се, че са вербувани от хаитянски наркодилъри.

В британския “Гардиън” се появиха данни упълномощения по въпросите на изборите на Хаити Матиас Пиер: бандата, чиито членове са убили президента Моиз, включва 28 бойци, двама от които са американци от хаитянски произход, а останалите са били колумбийци. Журналистите на британския вестник благоразумно се въздържаха от задълбочаване на темата за въоръжените колумбийци, действащи в Хаити.

Властите на Хаити също не бързат да разкриват информация за американците, организирали убийството на Моиз, тъй като това ще доведе до Агенцията за борба срещу наркотиците на САЩ. Контрабандата на наркотици е основен фактор в икономиката и политиката на Хаити. Между колумбийските наркокартели и хаитянския елит (военни, разузнавачи, политици) има силно партньорство около кокаин. Десетки тонове "звезден прах", 13 до 15 процента от целия консумиран кокаин в САЩ, преминават през Хаити. Тази верига за доставки работи нон-стоп, генерирайки до милиард долара приходи годишно.

Малко вероятно е администрацията на САЩ да е в състояние да предприеме сериозни мерки за прочистване на „авгиевите обори” на наркотрафика в страните от Западното полукълбо. Гарантираното снабдяване с халюциногени в Съединените щати е важен елемент за поддържане на стабилността в американските престъпни структури. Спадът на доходите от търговията с наркотици е удар върху финансовата и икономическа база в сянка. В същото време хората не могат да бъдат заблудени от имитацията на борба срещу трафика на наркотици. На територията на Съединените щати наркобосовете се чувстват спокойни и ако някой бъде изпратен в затвора, то това са обикновени новодошли в бизнеса, навлезли в неправилната територия.

Американците не харесаха желанието на президента Моиз да се закрепи във властта чрез „коригиране“ на конституцията, както и намекванията му възможността за широкообхватни разкрития за трафик на наркотици, насочени срещу САЩ. Бившият президент на Хаити Мишел Мартели, организирал издигането на Моиз, се консултираше за всичко с американския посланик, знаеш мястото си и никога не заплашва Вашингтон. А Жовенел Моиз премина „червената граница“, начертана от Агенцията за борба с наркотрафика на САЩ за президентите на Хаити в свръхчувствителната за САЩ сфера.

В Хаити и в съседна Доминиканска република функционират практически всички американски разузнавателни служби, включително военното разузнаване. Има пълен контрол върху населението, над пристигащите чужденци, особено от страни като Колумбия, Перу, Хондурас, Бразилия. Следователно американските разузнавателни служби не са можели да не забележат появата в Порт-о-Пренс на цял отряд колумбийци. В Колумбия американците са завзели всичко всичко, особено наркотрафика. Колумбийците могат да отидат на „мисия“ в Хаити само със съгласието на Агенцията за борба с наркотрафика на САЩ.

Очевидно американците са разработили "венецуелски заговор" , за да обвинят "диктатора Мадуро" в жестокото убийство на президента Моиз. В Доминиканската република представители на силите за сигурност, в тясна връзка с Агенцията за борба с наркотрафика на САЩ, многократно обвиняват венецуелските власти в „подкрепа на трафика на наркотици“. Обвиненията по правило не са съпътствани с доказателства за участието на боливарианския режим в наркотрафика. Въпреки това партенките за “наркокартелните” сили за сигурност, действащи във Венецуела, постоянно се хвърлят в информационното пространство. Партенките са създадени в съответствие със стандарта, като се разчита на "разузнавателни доклади" със съмнителна надеждност и измислени дезертьори, които искат да печелят пари от клевета. Агенцията за борба с наркотрафика на САЩ специално сипе обвинения срещу президента Мадуро, неговите роднини и военни и политически лидери.

Американските разузнавателни агенции многократно са се опитвали да сложат край на Николас Мадуро, но опитите все се провалят. Убийството на хаитянския президент Жовенел Моиз е сериозно предупреждение за латиноамериканските лидери: в борбата за запазване на световното господство САЩ са готови да предприемат най-крайни мерки.

Превод: В. Сергеев