/Поглед.инфо/ Американският политолог Франсис Фукуяма публикува противоречива статия през 1989 г. Определяйки парадигматична промяна в световната история, Фукуяма обяви триумфа на западните демократични и капиталистически общества. Според Фукуяма това не е просто краят на Студената война, а краят на историята като такава.

Въпреки че историческите събития със сигурност ще продължават да се случват, Фукуяма вярва, че основният исторически конфликт е разрешен до края на Студената война, както и че идеологическата еволюция на човечеството е завършена.

С появата на западната либерална политическа и икономическа система като ненадмината и триумфиращият западен модел като единствен вариант за бъдещето на човечеството, историята по хегелския термин, заяви Франсис Фукуяма, завърши с края на самите идеологии.

Тезата на Франсис Фукуяма обаче ще бъде поставена под въпрос скоро след края на Студената война, когато еднополюсната международна система бързо замени многополюсната.

Изхождайки от тезата за „нов световен ред“, бившата еднополюсна система си представяше глобална система, основана на хегемонията на Съединените щати.

Хегемонията се оказа побойник

По време на Студената война биполярният баланс на силите създаде система за контрол и баланс в международната система, при която страните поне се опитваха да легитимират своите действия.

В този кратък еднополюсен период след Студената война обаче, Съединените американски щати окупираха Афганистан и Ирак под фалшиви претексти и поводи, както и без да искат съгласието на други международни играчи.

Докато администрациите на Съединените щати се смятаха за единствената жандармерия в новия международен ред, международните институции и международното право, от които се възползваха по-малките държави, бяха отслабени до голяма степен.

Тъй като не е в състояние да разреши международни кризи, ООН загуби целия си международен престиж, превръщайки се в просто инструмент на хегемонията на САЩ.

Чрез окупациите на Афганистан и Ирак, Близкият изток бе завлечен в период на политическа нестабилност в разгара на войни, граждански войни, бежански вълни, кланета на цивилно население и икономически кризи.

Американски войници от 101-ва въздушнодесантна дивизия слизат на терен по време на бойна мисия от хеликоптер Chinook 47, в източен Афганистан, 5 март 2002 г. (Снимка: Getty Images)

Междувременно еднополюсната международна система приключи, отстъпвайки място на нова многополюсна международна система, където Китай като икономическа суперсила и Русия като военна суперсила завладяха световната сцена.

В този нов световен ред Турция също зае своето място на регионална сила.

Ислямът и османците

Бившият държавен секретар на Съединените американски щати Хенри Кисинджър определи два исторически повратни момента в историята на мюсюлманите: разпространението на исляма и появата на Османската империя.

Неотдавнашният възход на Турция в международната система прилича на този на Османската империя в смисъл, че Западът престана да бъде център на международната система.

Въпреки своите политически и икономически проблеми, Република Турция изникна триумфално във всички регионални конфликти, в които беше замесена.

В скорошната си статия Фукуяма признава успеха на Турция, като се позовава особено на нейните постижения в борбата с безпилотни самолети в Сирия, Либия и Нагорни Карабах.

След като описва как турските безпилотни летателни апарати трансформират естеството на съвременната война, Фукумая твърди:

„Дроновете са направили много за насърчаването на издигането на Турция като регионална сила през 2020 г."

"Страната вече решително е оформила резултатите от три конфликта и обещава да направи повече от същото", твърди още Фукуяма.

Тезата на Фукуяма за „края на историята“ всъщност се отнася до ново начало. Вярно е, че сме в исторически поврат.

Както обяви президентът Реджеп Тайип Ердоган на заключителния конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АК парти), Турция в тази нова епоха прегръща съдбата си да стане велика държава.

Превод: СМ