Решението на САЩ да изтегли войските си от Афганистан може да предизвика нова хуманитарна криза. Както утвърждава Svenska Dagbladet обаче, в Европейския съюз няма нов план какво да се прави с мигрантите.
Както продължава изданието, днес общата стратегия на страните от ЕС относно бежанците се основава на идеято да се приемат възможно най -малко хора. Планира се пакет от финансова помощ за Афганистан и неговите съседи, предимно Пакистан и Иран. Целта е да се гарантира, че бежанците ще си остават близо до домовете си.
Споразумението за миграция с Турция ще бъде актуализирано и разширено, но в споразумението, което се обсъжда от 2016 г., не се говори за афганистански бежанци. Австрийският федерален канцлер Себастиан Курц наскоро заяви, че би било по -добре всички тези хора да останат в райони близо до дома си или поне в Турция, вместо да се втурват към Европа. Тези думи разгневиха турския външен министър, който каза, че "Турция не е граничар на Европа, нито бежански лагер".
Както твърди автора на материала, това ясно показва какво се случва „когато ненадеждни авторитарни държави поемат върху себе си решението на миграционния проблем на ЕС“. Те знаят много добре колко чувствителен е този въпрос, затова са готови да манипулират границите, за да прокарват своите интереси.
В заключение на публикацията, макар че като цяло държавите в Европейския съюз са станали по -строги по отношение на молбите за убежище, но подходите на страните все още са поразително различни. Например Италия през 2020 г. е на първо място като одобри 93% от всички искания на бежанците от Афганистан. А в България само 1% са получили одобрение. С други думи, някои имат желание да приемат бежанци, докато други не, и това рискува да се превърне в пречка за разработването на обща европейска стратегия, ако възникне криза.
„Относителното спокойствие през последните години даде възможност на Европа да обмисли общ план за миграционната политика и как той ще съответства на хуманитарните ценности на Европейския съюз. Стратегията, в основата на която лежи стремежът да се откупим от отговорността, ще работи само ако ЕС тръгне да играе по свирката на авторитарните лидери, чиито изисквания стават все по-многочислени.
Независимата защита на границите, готовността на всяка страна от ЕС да направи компромис и да допринесе за общата кауза - това е, към което трябва да се стремим. Сега проблемът е да се докаже тази готовност. В противен случай Европа отново ще бъде изненадана със свалени панталони“, констатира авторът на статията.
Превод: ЕС
