/Поглед.инфо/ Защо турците можеха да си позволят С-400? Защото Щатите си позволяват кюрди и двете страни изглежда смятат този обмен за сравнително равен.
Това не е първият път от началото на сирийската война, когато турците под различни предлози започват операции „срещу терористите“ в Сирия близо до собствените си граници. Разликата между тези операции и например руските, е, че разбирането за „терористи” варира в различните страни. Тези, срещу които се борят турците, САЩ използват като основен помощник в борбата срещу Асад и част от истинските терористи. И това е в основата на конфликта между Вашингтон и Анкара през последните години.
Затова сега представителите на Турция и САЩ отново се срещнаха, за да създадат „буферна зона“, след като Ердоган и външното министерство на Турция обявиха намерението си да започнат нова сирийска кампания. Заслужава да се отбележи, че това не е първата инициатива през последните години, но конфликтът около доставките на руско оръжие донякъде намали турския плам. Но историята се върна в руслото си доста бързо, което означава, че отново можем да си спомним, че основният турски враг през това десетилетие все още са кюрдите.
Желанието за нова малка победна кампания се подхранва от вътрешнополитическата ситуация. Истанбул се изплъзна от ръцете на действащия президент и независимо как променя конституцията, за да укрепи собствените си позиции, опозицията в различните ѝ форми не престава да предизвиква безпокойство. „Продължаващите победи“ над кюрдите в тази ситуация са от критично значение за Ердоган. Дори тези победи да са само на заглавията на вестниците.
Междувременно си струва да признаем, че източната част на Сирия всъщност напълно се е изплъзнала от контрола на Дамаск, коалицията и всеки друг изобщо. Това е земя, на която заповеди дават Щатите, които успешно изпълняват своите планове, подкрепяни от безкрайната кюрдска благодарност: именно поради тази война в Сирия и дейното участие на Щатите в нея, кюрдите почти получиха реална държава, макар и много призрачна.
Превод: В.Сергеев