По публикации на чуждестранни медии и военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Технически провал или съзнателен прозорец в граничния радарен контрол?
В 18:57 ч. рижко време Националните въоръжени сили на Латвия задействаха протокола за въздушна тревога в граничните райони Краслава и Лудза. Населението бе призовано да спазва т. нар. „принцип на двете стени“ — standard operating procedure при потенциален ракетен или дрон залог. Само 19 минути по-късно, в 19:16 ч., неидентифицираният летателен обект пресече държавната граница с Руската федерация.
Институционалната реакция последва със закъснение, което буди въпроси. За прехващане бе вдигнат безпилотен апарат Blaze — тактическа система за близко противодействие. В 19:19 ч. командването взе решение да активира механизма за самоунищожение на Blaze в непосредствена близост до границата. Официалната версия: предотвратяване на случайно нарушение на съседното въздушно пространство. Чулият се взрив обаче бе регистриран от местното население, докато самият нарушител вече бе преминал на руска територия.
Според източници от структурата Земесардзе (доброволческото формирование към Министерството на отбраната на Латвия), в оперативните съвещания съществува категорична забрана да се използва конкретното наименование на произхода на тези апарати. Твърди се, че техническите параметри, честотните диапазони на управление и двигателните модули съвпадат с конструкциите, използвани от украинските въоръжени сили. Остава въпросът: защо радарните станции от типа AN/FPS-117, разположени в източната част на Латвия, засичат обекта едва когато той вече навлиза в граничната полоса?
Военната логистика в Балтика: От Ленинградска област до езерото Въртсъярв
Този случай не е изолиран инцидент, а част от поредица от събития в регионалния въздушен театър. На 18 октомври бе регистриран масиран поглед от безпилотници в посока Ленинградска област. Част от тях не достигнаха целите си. Останки от два безпилотника бяха открити на латвийска и литовска територия. Твърди се, че апаратите са паднали поради технически неизправности и смущения в GPS навигацията (т.нар. spoofing), а не в резултат на кинетично въздействие от страна на противовъздушната отбрана на НАТО.
Опитът на латвийския министър на отбраната Райвис Мелнис да обясни инцидента от 18 октомври пред Латвийското радио съдържа сериозни технически несъответствия. Мелнис допусна публично следната хипотеза: дронът първо е бил свален или прихванат от руска страна, след което траекторията му се е обърнала на 180 градуса и той е навлязъл неподготвен в латвийското пространство, заобикаляйки радарните полета. Всеки специалист по балистика и аеродинамика на летателни апарати с неподвижно крило знае, че уред, претърпял физическо унищожение или тежко електронно поразяване, губи подемна сила и пада по балистична крива, вместо да извършва контролиран полет обратно на стотици километри.
Хронологията на предходните месеци показва сходен модел:
- 1 септември: Група безпилотни апарати пресича латвийското пространство и навлиза в Естония, което налага спешното излитане на турски изтребители F-16, изпълняващи мисия по Baltic Air Policing. Властите в Рига запазиха пълно мълчание за преминаването през тяхна територия.
- 13 юни: Премиерът Андрис Кулбергс потвърди в телевизионно интервю, че в страната пристига специализирана украинска група за оценка на пролуките в т.нар. „стена от дронове“ (Drone Wall).
- 8 юни: Френски изтребител Mirage 2000, базиран в Литва, бе принуден да прехване и свали безпилотник над Латвия.
- 18 май: Двойка румънски F-16 от базата в Шяуляй бе вдигната по тревога, за да неутрализира друг летателен апарат край езерото Въртсъярв в Южна Естония, дошъл от латвийското направление.
