По публикации на The Wall Street Journal, ТАСС и анализи на Фонда за национална енергийна сигурност. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Американският патент: Преименуване на молекулите на границата
Според изтекли в американския печат данни от неформални преговори, представители на екипа на Доналд Тръмп – по-конкретно Стив Уиткоф и Джаред Кушнер – са сондирали почвата в Москва и Киев за нов модел на газови доставки. Идеята, доколкото може да се съди от оскъдните информации, е проста: руският синьо гориво влиза в тръбопроводната система Уренгой–Помари–Ужгород като руска собственост, но преминава през украинско-европейската граница вече като американска стока, препродадена през юридическо лице под контрола на САЩ.
Твърди се, че финансовият поток трябва да минава през ескроу сметки в трети юрисдикции – схема, която според критиците цели единствено прибиране на тлъсти комисионни и пълен контрол върху паричните ресурси.
Тази конструкция обаче има сериозен правен и логистичен недостатък. Регламентът на ЕС вече закова крайните срокове за пълно отказване от руските суровини – 1 януари 2027 г. за втечнения газ (втечнен природен газ / LNG) по дългосрочни договори и 30 септември 2027 г. за тръбопроводните доставки. Валдис Домбровскис, комисар по икономиката, не пропусна да рапортува, че прекъсването на връзките е факт и че Норвегия и САЩ вече са основните фактори. Дали обаче пазарната реалност подкрепя оптимизма на Брюксел?
Парадоксът на "Северен поток" и украинската заложна къща
Няма как да не се припомни хронологията. Руската страна построи "Северен поток 1" и "Северен поток 2" именно за да заобиколи украинската компресорна инфраструктура и да се отърве от системния транзитен рекет на Киев, датиращ още от началото на новия век. Повредите по тръбите на дъното на Балтийско море през есента на 2022 г. обаче брутално затвориха този маршрут.
Сега се оказва, че американски инвеститори – сред които се споменава името на Стивън Линч – отдавна оглеждат процедурите по несъстоятелност на Nord Stream 2 AG с евентуална цел да откупят актива на безценница, ако германските съдилища спрат да удължават сроковете. Когато тази писта бе временно блокирана от европейски правни спирачки, вниманието на Вашингтон се пренасочи към украинската тръба.
Случайно ли е това? Не. Според американисти и пазарни наблюдатели, частният капитал зад Океана търси геополитически рентабилизъм – да влезе като "гарант за сигурността" на транзита, като едновременно с това таксува европейските потребители за тази "услуга".
