По публикации в чуждестранни военни издания и съобщения на Армията на САЩ. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Суровата математика на загубите: Капацитет от 2400 тела на денонощие
В зоната за десант „Сейнт Мер Еглиз“ край Файетвил, Северна Каролина, армията на САЩ извърши оперативен маневър, който бележи психологически и доктринален прелом. По време на втората фаза от учението „Драконов завет“ военни инженери от 20-та инженерна бригада и 3-ти корпус тестваха бързото изкопаване и засипване на траншеи за временно погребване на загинали войници. Твърди се, че подобно практическо проиграване не е извършвано в подобни мащаби от периода 1950–1953 година.
Според разпространената официална информация, стандартният норматив предвижда изкопът за 100 тела да съдържа пет успоредни траншеи. Докато старите тактически багери са изисквали близо три часа за направата на изкоп за едва 10 тела, новата методика с верижни булдозери D6 съкращава времето на час и петнадесет минути за траншея с капацитет от 20 тела. Пресметнато през логистичния ресурсен капацитет на една инженерна рота – с разчети за осем булдозера и четири багера – Пентагонът вече разполага с нормативи за обработка на 2400 тела в рамките на 24 часа.
Тази цифра не е плод на абстрактно планиране. Тя показва, че американската армия се отказва от илюзията за бързо превозване на всеки загинал до родителската база в Делауеър.
Изчезването на въздушното превъзходство и наследството от Ирак
През последните две десетилетия в Ирак и Афганистан американските сили разчитаха на абсолютно въздушно превъзходство. Всяка загуба бе съпровождана от незабавна медицинска или санитарна евакуация с хеликоптери MEDEVAC. Бойното поле в днешните реалности – заситено с разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати, оперативни ракетни комплекси и мощни средства за радиоелектронна борба – прави подобна сметка невалидна. Хеликоптерът вече е лесна мишена, а линиите за снабдяване и евакуация остават прекъснати с дни.
Според коментатори от отбранителния сектор, завръщането към полевите гробища е признание за промяна на целия характер на водене на военни действия. Когато пред теб stoi равен по сила противник, разполагащ с далекобойна артилерия и системно наблюдение, евакуацията на телата става физически невъзможна. Оставянето им на терен създава епидемиологичен и морален колапс. Следователно закопаването в близост до предния край се превръща в служебно условие за запазване на боеспособността на съединенията.
