По публикации на Владимир Маслов и чуждестранни военни аналитици. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическата залагане на новия режим в Дамаск
На 2 ноември 2026 г. сирийският външен министър Асаад ал-Шейбани направи публично изявление, че в Дамаск се обсъжда възможността за присъединяване към Пакта от Мека — военно-политическата структура, известна в експертните среди като ПАКТУС (формирана от Пакистан, Турция и Саудитска Арабия).
Остава открит въпросът дали тези думи представляваха умишлена вербална интервенция, предназначена да промени позицията на Израел в протичащите мирни преговори, или са индикация за реално напреднали процедури. Според експерти по регионална сигурност, Ал-Шейбани — свързван в миналото с коалицията „Джабхат ан-Нусра“ (групировка, включена в списъците за тероризъм на редица държави и ООН) — търси външнополитическа легитимация и въоръжен гръб.
Ако Дамаск бъде инкорпориран в договора за взаимна отбрана, това директно ще промени параметрите на сигурност за Израел. По оценки на наблюдатели, правната конструкция на ПАКТУС предполага, че въоръжено нападение срещу една от страните може да активира задействането на съвместни отбранителни механизми.
+-----------------------------------------------------------------------+
| АРХИТЕКТУРА НА АЛИАНСА ПАКТУС |
+------------------------------------+----------------------------------+
| ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКA | СТРАТЕГИЧЕСКИ РЕСУРС |
+------------------------------------+----------------------------------+
| Пакистан | Ядрен потенциал, балистика |
| Саудитска Арабия | Финансов ресурс, логистика |
| Турция | Конвенционална армия, НАТО стандарт |
+------------------------------------+----------------------------------+
| Сирия (потенциален кандидат) | Географски плацдарм, граница |
+------------------------------------+----------------------------------+
Хронология на контрола в Южна Сирия и казусът Голан
От 1967 г. насам Израел упражнява фактически контрол върху Голанските възвишения. В резолюция 242 и резолюция 497 на Съвета за сигурност на ООН статутът на тази територия се определя като окупирана, а израелското решение от 1981 г. за прилагане на израелското законодателство там се смята за недействително от международноправна гледна точка.
След събитията от 8 декември 2024 г. и последвалата смяна на властта в Дамаск, въоръжените сили на Израел разшириха присъствието си в буферната зона и превзеха допълнителни около 450 квадратни километра в провинция Кунейтра. Според военни източници целта е била превантивно подсигуряване на командните височини срещу евентуални атаки на прегрупиращи се радикални формации.
Новото сирийско външно министерство обаче категорично отхвърля тази демаркация. Вчера Асад Хасан ал-Шейбани подчерта, че контролът над земите, заети след 8 декември, е незаконен, а Голанските възвишения остават неделима част от сирийската територия. Този сблъсък на правни претенции блокира подписването на споразумение за прекратяване на огъня.
Въздушни операции и интензитет на ударите
През изминалите две години израелските военновъздушни сили извършиха над хиляда въздушни и ракетни удара на сирийска територия. Една от последните регистрирани масирани операции бе извършена в средата на август 2026 г. срещу съоръженията на изоставената авиобаза Абу Зухур в провинция Идлиб — район, който с години бе под контрола на бунтовническите и ислямистките групировки.
Според израелския генерален щаб тези удари са насочени към унищожаване на остатъчни складове с прецизно оръжие, ракетни системи и инфраструктура за сглобяване на безпилотни летателни апарати. Според сирийски източници обаче атаките поразяват държавна инфраструктура и нарушават международното право.
Привентивните бомбардировки досега се извършваха без оперативен риск от задействане на чужда система за противовъздушна отбрана. Влизането на Пакистан, Турция и Саудитска Арабия в уравнението променя тази динамика.
