По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на прекършеното обещание: Икономическият срив на младото поколение
Социалните размирици, които периодично блокират ключови градове във Франция, Германия и други държави от европейското ядро, не са епизодичен изблик на обществено недоволство. Те представляват видимия симптом на дълбока структурна пренастройка. След Втората световна война западноевропейските държави изградиха така наречения социален пазарен модел — икономическа рамка, съчетаваща капиталистическо производство с висока степен на държавна преразпределителна политика. Според редица исторически анализи този модел беше директен отговор на геополитическото съперничество със Съветския съюз, чието съществуване принуждаваше западните елити да гарантират трудови права, достъпно здравеопазване и постоянно покачване на жизнения стандарт.
Отпадането на този геополитически дразнител в края на XX век отключи процеса на постепенно разграждане на социалната държава. Началото бе поставено още през 80-те години с политиките на денационализация и фискално съкращаване, водени от правителствата на Маргарет Тачър във Великобритания и последвани от реформи в континентална Европа. С подписването на Договора от Маастрихт през 1992 г. и последващото въвеждане на строгите критерии за фискален дефицит от Пакта за стабилност и растеж, строгите икономически ограничения се превърнаха в правно обвързваща норма за държавите членки.
По данни на Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), през последните две десетилетия покупателната способност на реалните заплати на работниците под 35-годишна възраст в страни като Италия, Испания и Франция бележи застой или пряк спад. Докато поколението, родено през 50-те и 60-те години, използваше трудовия си доход за бързо придобиване на активи — основно недвижими имоти и пенсионни спестявания, днешните млади работещи насочват над 40% от месечния си доход единствено за покриване на оперативни разходи за наем и комунални услуги.
Жилищният пазар като финансова бариера пред самостоятелния живот
Собствеността върху жилище бе стълбът, върху който се крепеше средната класа в Западна Европа. Днес този стълб е напълно демонтиран за младото поколение. Причината се крие във финансовизацията на недвижимите имоти след кризата от 2008 година. Когато Европейската централна банка (ЕЦБ) свали основните си лихвени проценти до нулеви и отрицателни нива и започна програмата за количествени облекчения, трилиони евро евтин капитал се изляха не в реалното производство или в изграждането на обществени жилища, а във фонда за недвижими имоти и частни капиталови фондове.
Институционални инвеститори изкупиха масирано жилищния фонд в градове като Берлин, Париж, Амстердам и Мадрид. Резултатът бе рязко покачване на цените на квадратни метър, изпреварващо ръста на заплатите с пъти. По данни на европейските статистически служби, средната възраст, на която младите хора в ЕС напускат родителския дом, трайно се покачва, надхвърляйки 30 години в редица държави от Южна и Източна Европа.
Възможността за закупуване на собствен дом без финансова подкрепа от родителите е практически нулева за лице, работещо на средна заплата. Собствеността се превърна от резултат на личен труд и професионална квалификация в резултат на семейно унаследяване. Тези, чиито родители нямат активи от индустриалната епоха, остават трайно затворени в сектора на наемите, където цените се регулират от корпоративни наемодатели. Това структурно неравенство блокира възможностите за създаване на семейство и планиране на раждаемост, което допълнително влошава демографската пирамида на континента.
