Военните способности на ПАКТУС и рисковете за Тел Авив
ПАКТУС не е просто декларативен съюз. Той съчетава турската конвенционална армия, финансовите възможности на Рияд и пакистанския ядрен арсенал с доктрина за стратегическо възпиране.
Ако Сирия официално стане част от този блок, всяка последваща израелска въздушна операция срещу обекти в Дамаск или Идлиб може формално да се квалифицира като казус бели (casus belli) за целия алианс. В такъв случай държавите от ПАКТУС ще разполагат с правно основание да разположат контингенти или зенитно-ракетни комплекси (като турските S-400 или саудитските Patriot/THAAD) директно на сирийска територия.
Няма публично потвърждение, че Пакистан или Саудитска Арабия са готови да поемат подобен пряк военен ангажимент на самата израелска граница. Според коментатори в Рияд, саудитското участие в ПАКТУС е предимно с насоченост срещу иранското влияние и за защита на корабоплаването в Червено море, а не за пряк сблъсък с Израел.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ЕВОЛЮЦИЯ НА СТАТУС-КВОТО В ЮЖНА СИРИЯ |
+-------------------+---------------------------------------------------+
| ПЕРИОД | СТАБИЛНОСТ И КОНТРОЛ |
+-------------------+---------------------------------------------------+
| 1967 - 2024 г. | Линия на разграничение „Пурпурна линия“. ООН UNDOF|
| Декември 2024 г. | Падане на правителството в Дамаск. Навлизане на ЦАХАЛ|
| Август 2026 г. | Удар по авиобаза Абу Зухур (провинция Идлиб) |
| Ноември 2026 г. | Заявление за присъединяване към ПАКТУС |
+-------------------+---------------------------------------------------+
Геополитически сметки и липсата на механизъм за контрол
Евентуално разширяване на ПАКТУС към Сирия поставя въпроси и пред Анкара. Турция е член на НАТО, но същевременно изгражда отделни регионални пактове в Близкия изток. Дали НАТО би допуснал своя членка да бъде въвлечена в конфликт с Израел поради клауза за взаимна отбрана в друг алианс? Анализатори посочват, че чл. 5 от Северноатлантическия договор не се задейства, ако страна от НАТО участва във военни действия извън определената географска зона.
В същото време Тел Авив разполага с лостове за дипломатически натиск чрез Вашингтон. От американска страна все още няма официална реакция относно евентуалното влизане на Дамаск в пакта от Мека.
Дали става дума за блъф на новия режим в Сирия, който търси начин да спре ежедневните израелски полети над главата си, или за бързо прегрупиране на сунитските държави в региона? Данните остават противоречиви.
