По публикации на Ройтерс, анализи на FINAM, оценки на Руския икономически университет "Плеханов" и данни на турското Министерство на енергетиката. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Черноморският сондаж на Анкара: Маневра за сваляне на цената
Анкара официално навлезе в технически и икономически преговори с южнокорейската държавна корпорация Korea Electric Power Corp (KEPCO) за изграждането на втората турска атомна централа на брега на Черно море край Синоп. Новината, разпространена от Ройтерс и съвпадаща с тридневното държавно посещение на Реджеп Таип Ердоган в Сеул, моментално бе разчетена от пазарните наблюдатели като класически опит за натиск върху руския монополист "Росатом".
Турция планира изграждането на още две АЕЦ — едната в Синоп, а другата в европейската част на страната, Тракия. Всяка от тях трябва да разполага с по четири енергоблока. Корейците влизат в играта с техния реактор APR1000, опитвайки се да пробият на пазар, който до момента се владее изцяло от руската технология ВВЕР-1200 в АЕЦ "Аккую".
Ердоган не прави нищо случайно. В търговската си практика Анкара винаги въвежда втори и трети играч на масата за преговори, за да изстиска максимални финансови отстъпки, гаранции за изкупуване на електроенергията и трансфер на технологии. Според оценки на FINAM, провеждането на предварително проучване за осъществимост от страна на KEPCO все още не означава подписване на договор, а представлява инструмент за създаване на конкурентно напрежение.
Финансовият капан: Защо моделът "Build-Own-Operate" остава без алтернатива
Големият препъникамък пред южнокорейската оферта не е инженерната част, а финансирането. При строителството на АЕЦ "Аккую" в провинция Мерсин (четири блока ВВЕР-1200 с обща мощност 4800 MW), "Росатом" приложи уникалния за световната практика модел BOO (Build-Own-Operate). При тази схема руската държавна корпорация сама осигури пълното финансиране, притежава централата и я експлоатира, като пое целия инвестиционен риск.
По подобен начин Москва кредитира проекти в чужбина чрез държавни експортни заеми — 20 милиарда долара за АЕЦ "Ел Дабаа" в Египет и 12,65 милиарда долара за АЕЦ "Рупур" в Бангладеш.
Южна Корея просто няма такъв държавен ресурс. При изграждането на АЕЦ "Барака" в Обединените арабски емирства KEPCO сподели финансовите рискове с домакините и разчиташе на търговски синдикирани заеми. В резултат на това крайната цена на проекта се разду от първоначалните 20 милиарда долара на над 32 милиарда.
Още по-показателен е трусът, който преживява южнокорейската ядрена индустрия в Европа през 2026 г. Дъщерната компания KHNP, която спечели търга за изграждане на два блока с реактори APR1000 в чешката АЕЦ "Дуковани" на стойност 17,5 милиарда долара, изпадна в сериозна криза. Поради остри спорове относно прогнозираното оскъпяване на строителството с водещия си изпълнител Daewoo E&C, южнокорейската страна беше принудена да прекрати договора и да насрочи нов търг чак за юли 2027 г. Това забавяне от години и ценовият натиск в Чехия показват, че Сеул трупа закъснения и трудно удържа финансовите си рамки в чужбина.
