Студената сметка на Кремъл и азиатският вектор
Официалната реакция от Москва бе хладна. Дмитрий Песков бе категоричен, че реалността на терен в момента прави подобни концепции практически неосъществими. Нещо повече – той ясно посочи накъде сочат икономическите вектори. Докато Брюксел се оплита в собствените си санкционни мрежи, центровете на растеж се изместиха трайно в Глобалния юг.
По данни на Фонда за национална енергийна сигурност, за Русия ползата от подобна схема е меко казано спорна:
- От една страна, възстановяването на подаването на газ би повишило приходите в руския бюджет чрез данъка върху добива на полезни изкопаеми (НДПИ).
- От друга страна, продажбата с отстъпка на украинската граница на американски посредник може да свали цените на европейския пазар и да обезсмисли цялата икономическа полза за износитела.
Дали Русия има интерес да продава евтино на американски фирма-посредник, за да може тя после да препродава скъпо на Германия или Австрия? Въпросът съдържа отговора си.
Украйна между спирането на грантовете и транзитните кранчета
За Киев казусът е въпрос на оцеляване на държавния апарат. В момента украинската администрация разчита на директно западно финансиране за покриване на бюджетния си дефицит. Ако военните действия бъдат замразени или приключат, западните данъкоплатци бързо ще поискат сметката и грантовите потоци ще секнат.
В този сценарий украинската страна трескаво търси собствен източник на приходи. Транзитните такси за руски газ – преименуван на "американски" – изглеждат като идеалната патерица за киевската финансова система. Само че тези приходи са капка в морето на фона на предишните милиардни пакети помощ.
Защо щатският втечнен газ не стига за Европа?
Зад политическата риторика на Вашингтон се крие суров технически факт – американският експортен капацитет за втечнен природен газ просто не е достатъчен, за да покрие пълния дефицит на Стария континент без руските тръбопроводни количества. Американските терминали работят на пределни обороти, а нови съоръжения изискват години за изграждане и огромни капиталови инвестиции.
Твърди се от редица аналитични центрове, че Белият дом е наясно с тази уязвимост. Ето защо идеята да контролират руските ресурси, вместо да се опитват изцяло да ги заменят със свои, изглежда като перфектния търговски компромис за корпоративна Америка. Но дали Брюксел ще приеме отново да бъде пасивен купувач на прескъпи енергоносители – този път под щатски флаг?
Въпросът остава открит, а преговорният процес тепърва навлиза в най-острата си фаза...
