/Поглед.инфо/ Приключвайки надзора над киевските си възпитаници и постарал се да очарова Александър Лукашенко, държавният секретар на САЩ Майк Помпео отлетя за Централна Азия - към Казахстан и Узбекистан.

В Казахстан той се срещна с настоящия президент Касим-Жомарт Токаев, и с външния министър Мухтар Тлеуберди, с репресираните казахи в Синдзян и разбира се, с Елбаси.

Съдейки по официалните доклади, Помпео е търсил начини за установяване на отношения с Казахстан под носа на Русия, което, трябва да се кажа, е някак странно, защото в разговорите с ръководството на Акорда държавният секретар на САЩ призна, че САЩ и Казахстан имат “отлични икономически отношения” и дори даде примери за “отличното”.

Пръстенът на посещенията на Помпео около Русия прилича повече на разузнаване преди битка. Държавният департамент на САЩ обмисля превръщането на Казахстан в място, откъдето Западът да може да се противопоставя на Китай и Русия в близко бъдеще.

Основната цел на посещението на държавния секретар на САЩ в Казахстан е опит за увеличаване на напрежението между Китай и Казахстан чрез постоянното изразяване на загриженост относно ситуацията в Синдзян-Уйгурския автономен регион (СУАР): американците упорито говорят за нарушаване на правата на казахите и мюсюлманите, които са затворени в „лагерите за превъзпитание“ в Синдзян. „Съединените щати настоятелно призовават всички страни да се присъединят към нас в усилията си незабавно да сложат край на тези репресии“, призова Помпео и похвали Казахстан за отказа да екстрадира избягалите обратно в Китай.

Следва да добавим, че посещението в Казахстан беше предшествано от изказване на Помпео, който нарече Комунистическата партия на Китай „централната заплаха на нашето време“.

Във Вашингтон са известни антикитайските настроения сред казахските национални патриоти, особено засилени напоследък. През септември се проведоха протести в Нурсултан, Алма-Ата, Караганда, Шимкент, Актобе и Жанаозен, участниците в които поискаха да спрат разширяването на влиянието Китай. Китай обаче е най-големият икономически партньор на Казахстан и проблемът със Синдзян е преди всичко проблем на уйгурските ислямски радикали и уйгурския сепаратизъм, а САЩ изглежда са готови да допринесат за изострянето на тези заплахи.

През 2019 г. президентът на Казахстан Токаев, докато беше на посещение в Пекин, заяви, че събитията в СУАР са вътрешна работа на Китай. Властите на Казахстан остават на тази позиция. Вашингтон обаче изхожда от факта, че прехвърлянето на властта в Република Казахстан все още не е приключило и физическото напускане на опитния и умен Елбаси, който тази година трябва да навърши 80 години, може да отвори перспективите за САЩ да имат не по-малко влияние върху Казахстан, отколкото в Украйна.

Неслучайно Помпео упрекна Токаев, че очаква от него амбициозни реформи, насочени към развитие на икономиката и демокрацията: видите ли, че Казахстан е „лидер в Централна Азия, на който САЩ разчитат като надежден партньор“.

Конфликтният потенциал в републиката нараства и Вашингтон винаги е готов да даде тласък . Ще успеят ли обаче американците да придърпат елита на Казахстан на своя страна?

Докато Елбаси и Комитетът за национална сигурност сдържат местните привърженици на "евроатлантическата демократизация", американците пускат първия вариант - опитват се да изместят Москва по инвестиции в Казахстан. Очевидно това е имал предвид Помпео, докато говори за установяване на икономически връзки. „Ние напълно подкрепяме свободата на Казахстан да избере с коя страна да води бизнес, но съм сигурен, че страните получават най-голяма печалба, когато си сътрудничат с американски компании“, каза той.

Търговският оборот между Казахстан и САЩ нараства и възлиза на около 2 милиарда долара, американските инвестиции достигат рекордните 45 милиарда долара. Към това можем да добавим и „съблазнителните“ разговори, които Помпео проведе в Нурсултан: че Страната на Великата степ му напомня за родния Канзас; че Държавният департамент непрекъснато търси варианти "да избегне разпространението на антируски санкции срещу юридическите и физически лица в Казахстан".

Като положи всички яйца в необходимите кошници, Помпео се премести в Ташкент, за да се срещне във формата „С5 + 1“, изобретен от американците. Това посещение също беше пълно с „китайски теми“. Тук обектите на омагьосване от Помпео бяха президентът Шавкат Мирзийоев и външният министър Абдулазиз Камилов, на които беше обещана подкрепа за присъединяването към СТО, милион долара за подкрепа на реформите във финансовия сектор и „запълване на новата ера на стратегическо партньорство с практическо и конкретно съдържание“.

Естествено, Ташкент, с неговата ориентация към Пекин, не е подходящ за конфронтация с Китай, но може да бъде противовес в игрите на Вашингтон с Казахстан. Конкуренцията за лидерство в Централна Азия е в центъра на вниманието на САЩ; основните неща тук са отношенията на столиците на Централна Азия с Москва и ролята на Нурсултан и Ташкент в преговорите с представителите на враждуващите страни в Афганистан.

При тези условия превантивната паралелна визита на премиера на Русия Михаил Мишустин в Алма-Ата за участие в Евразийския междуправителствен съвет и преговорите с премиера на Казахстан Аскар Мамин, както и посещението на Сергей Лавров в Бишкек изглеждат много навременни.

Превод: В. Сергеев

Източник: Фонд Стратегической Культуры

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели