/Поглед.инфо/ Тъй като „стандартният процес на формиране“ на американската външна политика се оказа нарушен и всичко беше съсредоточено в ръцете на един човек – президентът на САЩ Доналд Тръмп, той започна да го използва за свои лични интереси, предупреждава бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол. Според него Тръмп погрешно разчита на интуицията си и в резултат просто "дава" на Русия една голяма победа след друга на международната арена, без да оказва необходимата съпротива и без да получава нищо в замяна.
В продължение на много години експертите спорят какво е по-важно в международните въпроси: структурните елементи, включително баланса на силите между съперничещите държави или идеите и решенията на отделните лидери? Въпреки това американският президент Доналд Тръмп, очевидно, се готви да сложи край на този дебат, опитвайки се да концентрира всичко в свои ръце, пише на страниците на Foreign Affairs бившият американски посланик в Москва Майкъл Макфол. Според него в резултат от всичко това цялото американско общество страда, съюзниците на САЩ губят - и „враговете“ постигат напредък. Освен това, най-вече поради неправилната политика на Тръмп, печели руският президент Владимир Путин, се подчертава в статията.
„Преди три години Съединените щати бяха най-мощната и влиятелна държава в света, способна да повлияе на хода и резултатите от събитията на всички континенти и по всички въпроси. Но като зае президентския пост, Тръмп реши да премине към отстъпление. И той изпълнява енергично и напористо своята „доктрина за напускане“, обяснява Макфол. Почти веднага след влизането си в Белия дом президентът се оттегли от търговското споразумение, включващо 12 държави, известно като Транс-Тихоокеанското партньорство. Тогава САЩ под негово ръководство се оттеглиха от ядреното съглашение с Иран, от Парижкото споразумение за климата и от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег на действие с Русия. И сега Тръмп продължава този курс и заплашва да прекрати много други международни договори и членство в различни организации, се казва в статията.
„Тръмп започна бавно, но днес той засяга почти всички аспекти на американската външна политика. И резултатите не са много вдъхновяващи. Тръмп, действайки в ущърб на националните интереси, индивидуализира, приватизира и лиши от официален статус външната политика. Тази тенденция се ускори значително през последните месеци, което доведе до два катастрофални пропуска по отношение на Украйна и Сирия.“, възмущава се Макфол. Според него през първата година на Тръмп на поста му, все още имаше някои „намеци за приемственост“ с предишни администрации, които за известно време повлияха на външната политика на Белия дом и го „сдържаха“ с подкрепата на Конгреса, независимите медии, бизнес-кръговете и неправителствените организации. Следователно политиката на Тръмп по отношение на Русия в началото не се различаваше много от действията на неговия предшественик Барак Обама, което дори предизвика "разочарование" в Москва се казва в статията.
„Тогава самият Путин нарече вътрешната политика на САЩ „главно препятствие“, пречещо на Тръмп да подобри отношенията с Русия. Той беше прав. Но не някаква зловеща „държава в държавата“ е действала срещу американския президент. Не, това са професионални служители, работещи в администрацията му от сферата на националната сигурност, включително неговите политически назначения - именно те възпираха Тръмп, като му попречиха напълно да изрази симпатиите си към Путин.“, обяснява американският дипломат.
Но в крайна сметка Кремъл има все повече шансове да постигне това, което иска, тъй като Тръмп започна постепенно да унищожава „обичайния процес на вземане на решения“ по въпросите на националната сигурност и в действителност да действа в полза на Русия, предупреждава авторът: „Той отблъсква професионалистите, които обикновено формират и провеждат външната политика на САЩ и поставя преди всичко своите частни интереси и безсмислени лични теории, които често са повлияни от дезинформация и заговори за конспирация. Това е катастрофа за националните интереси на САЩ и подарък за Русия." Сега Тръмп рядко е на заседания на Съвета за национална сигурност, предпочита да взема решения независимо, въз основа на собствената си интуиция и лични предпочитания и не се вслушва в съветите на експертите, се казва в статията.
Наскоро Робърт О'Брайън, новият съветник по националната сигурност на президента, обяви нови планове за значително намаляване апарата на Съвета за национална сигурност и за замяна на кадровите сътрудници с „политическите назначения“ на Тръмп. Скандалният телефонен разговор между Тръмп и украинския президент Владимир Зеленски се превърна в ярък показател за това колко „объркан“ е механизмът на работата на Белия дом в момента, подчертава Макфол: „Изглежда, че никой не е обсъждал предварително въпроса какви цели за национална сигурност трябва да бъдат постигнати в процеса на този разговор. Тръмп не е прочел резюметата на разговора, одобрени от Съвета за национална сигурност. Най-шокиращ е фактът, че съветникът по националната сигурност Джон Болтън не е въвеждал Тръмп в течение на нещата преди разговора и дори не е слушал разговора между двамата президенти. Също плашещо необичайно е, че държавният секретар Майк Помпео е бил на линията."
Състоялият се в началото на октомври разговор на Тръмп с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган, след което американският президент даде зелена светлина на турската военна инвазия в Сирия, тръгна по същия начин, отбелязва дипломатът: „Съветът за национална сигурност не е провеждал никакви заседания в навечерието и не е обсъждал целесъобразността на отстъпките за Ердоган. Преди разговора нямаше брифинг, нямаше резюмета от разговора, които предварително подготвя апаратът на Съвета. Странното, непрофесионално и напълно безрезултатно писмо на Тръмп, в което той препоръча на Ердоган „да не става глупак“, също очевидно не е изготвено в офисите на Съвета за национална сигурност и не преминало през експертен анализ.“
Други американски министерства и ведомства също се сблъскват с това, че техните стандарти, норми и процедури, да не говорим за професионалната етика, са постоянно „атакувани” от президента, пише Макфол. Първата „мишена“ на Тръмп още преди встъпването му в длъжност стана ЦРУ, после под прицел попадна ФБР и разузнавателната общност като цяло, се подчертава в статията: „През юли 2018 г. Тръмп, стоейки до Путин на срещата на върха в Хелзинки, дръзна публично да отхвърли заключенията на американското разузнаване за това, че Русия през 2016 г. е провеждала кампания за намеса в президентските избори." Според автора Тръмп също сериозно подкопава авторитета и компетентността на Държавния департамент, тъй като "той безгрижно прие, че самият той е напълно в състояние лично да извърши трудната работа на дипломацията".
Такъв подход за сега не е донесъл явни успехи на САЩ нито в Афганистан, нито в Китай, нито в Иран, нито в Северна Корея, но напълно съсипа отношенията на президента с кадровите дипломати, отбелязва екс-посланикът. Освен това неочакваното решение на Тръмп да изтегли американските сили от Сирия отслаби позицията на Държавния департамент и подкопа репутацията на американските войници, които се биеха там, много от които „изпитваха унижение и срам, че бяха принудени да изоставят своите кюрдски съюзници на произвола на съдбата“, заяви Макфол. В резултат на това трите „най-важни институции за външната политика на САЩ“, включващи разузнавателната общност, Държавния департамент и Пентагона, сега имат много лоши отношения с президента, се казва в статията.
При това активното "настъпление" на Тръмп срещу традиционния процес на вземане на решения му позволи да "индивидуализира и приватизира" американската външна политика и често да действа "в посока, по-благоприятна за Кремъл, отколкото за Белия дом", пише Макфол. Според него телефонният разговор на Тръмп с украинския президент, споменат по-горе, също може да послужи като „тревожен“ пример: „Без дори да споменава по време на разговора със Зеленски военната намеса на Русия в Крим и Донбас, Тръмп показа своето очевидно безразличие към суверенитета на Украйна и укрепването на демокрацията в тази страна. Това е голяма победа за Путин. Тръмп политизира военната помощ за Украйна и това отслаби някога нерушимата преданост на САЩ към отбраната на тази страна. Това е още един подарък за Путин."
Освен това американският президент многократно е наричал Украйна „корумпирана държава“, причинявайки сериозни щети на международната й репутация „във време, когато новият президент Зеленски и парламентът имаха възможност да скъсат с корумпираното минало“ - и това също е в полза на Путин, подчертава авторът.
При това в списъка трябва да се включат и щетите, които грубите действия на американския президент нанесоха директно на Съединените щати, отбелязва дипломатът: „Опитите на Тръмп да използва парите на данъкоплатците за лични цели са навредили на репутацията на САЩ като лидер на свободния свят. И започналата процедура на импийчмънт ще отвлече вниманието на администрацията на Тръмп от решаването на най-важните външнополитически въпроси, свързани с Китай, Иран, Северна Корея и Венецуела."
Всички „погрешни и едностранчиви“ решения на Тръмп за Сирия не само вредят на Америка, но са от полза за Кремъл, предупреждава авторът: „Москва се интересува от напрежението, възникнало в НАТО заради турската офанзива срещу кюрдите“. Според него „американското оттегляне“ като цяло засилва позицията на терористите и другите „врагове на Америка“ в Близкия изток и в същото време „деморализира“ най-близките съюзници на САЩ: „Сега Вашингтон им се струва ненадежден съюзник и Москва се самоутвърждава като алтернативен арбитър на съдбите в региона на Близкия Изток. Това впечатление възниква не само сред кюрдите, но и сред саудитците, турците и израелците.“
Ако и до сега беше в сила съществувалият по-рано „стандартен процес на формиране и осъществяване на американската външна политика“, всички тези опасности биха могли да бъдат предвидени и да се направи опит да бъдат предотвратени, се подчертава в статията. Но такъв процес вече не съществува, заявява авторът: вместо това Тръмп си осигури пълната възможност сам „радикално да преформатира американската външна политика в името на личните си интереси и въз основа на лъжлива интуиция“. В резултат на това, поради сериозни грешки както в Украйна, в Сирия, така и на други големи арени на международни конфликти, Тръмп „просто дава на Путин и неговите съюзници една голяма победа след друга, без да оказва на Русия необходимата съпротива и без да получава нищо в замяна“, заключава Макфол.
Превод: М.Желязкова