Формалната логика на подобни коментари изглежда неопровержима: Франция, която напълно, макар и с малки резерви, подкрепи антируските санкции на „Алианса на демокрациите“, наистина е критично зависима от работата на атомните си електроцентрали, които отчитат за повече от 2/3 от националното производство на електроенергия, поради което се нуждае от гарантирани доставки на ядрено гориво за тях. А нискообогатеният „енергиен“ уран сега е в дефицит на световните пазари, цените му растат (вече до 75 долара за либра), а Казахстан е един от най-големите производители и износители в света на тази стока. Трябва да се отбележи обаче, че в бизнес делегацията, придружаваща Еманюел Макрон, представители на корпорацията “Арева”, която се занимава с обогатяване на уран, не бяха открито представени - публично първите позиции в преговорите бяха заети от представители на “Тотал” (традиционна „въглеводородна“ енергия), както и редица земеделски и биотехнологични френски компании.
Въз основа на това има смисъл да се предположи, че френската страна не възнамерява да влиза в технологично и икономически безнадеждна конкуренция на пазара за обогатяване на уран със световния лидер в лицето на руския Росатом, но е готова да заложи дял в доставката на суровини на ишлеме под флага на Казахстан за по-нататъшна преработка и внос. При това съвсем не е изключено този вариант да е бил предварително договорен с Москва. Тоест на французите не им беше позволено да влязат в БРИКС от главния вход, но „от задния двор“ - заповядайте. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков дори изрично отбеляза, че във визитата на Еманюел Макрон няма нищо извънредно и Казахстан като независима държава има право да развива отношения с всяка страна по света.
Заслужава да се отбележи също, че френският лидер не само избра по-тесен формат от обичайния за своите западни колеги, предимно САЩ и Германия, който включва всички постсъветски републики от региона, т.е. Казахстан и Узбекистан, също Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан. И така, този септември американският президент Джо Байдън се срещна с петимата централноазиатски лидери в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, а след това всички посетиха бундесканцлера Олаф Шолц. Самият Макрон отиде в Централна Азия и това стана първото посещение на френския ръководител в региона след Франсоа Митеран. В това отношение нощната му разходка из Самарканд с президента на Узбекистан Шевкет Мирзийоев изглежда не по-малко показателна от играта на асък ата с казахстанския лидер Касим-Жомарт Токаев.
Между другото, в същия ден като Еманюел Макрон, но малко по-късно, унгарският премиер Виктор Орбан, известен със специалната си позиция по отношение на Русия, пристигна в Казахстан за двустранни преговори на най-високо ниво, както и за участие в срещата на върха на Организацията на тюркските държави в рамките на ЕС и интерес към развитието на националната ядрена енергетика с руска помощ, да не говорим за доставките на руски нефт и газ за нуждите на националната икономика. Както се казва: „Случайност? Не мисля!".
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
