/Поглед.инфо/ Откакто Европейският съюз постигна споразумение за миграцията с Турция през 2016 г., портата беше затворена за сирийските бежанци в тази страна, които искат да търсят сигурно убежище в Европа. Днес около 3,7 милиона сирийци в Турция са в задънена улица.

Те не могат да получат статут на бежанци или да кандидатстват за убежище в Турция поради ограниченията на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г., според която само европейците могат да кандидатстват за убежище в страната. Те също нямат шанс за безопасно завръщане поради замразените сирийски фронтови линии и отказа на режима на Башар Асад да се отдръпне.

Като център за мигранти от много националности, Турция е дом на най-големият брой бежанци в света. Сирийците съставляват почти 4,5% от населението на Турция и тази цифра вероятно ще се увеличи поради по-високата раждаемост.

Така Турция претърпява демографска трансформация, когато сирийците, предимно сунитите, трябва да бъдат добавени към културната и социалната мозайка.

Новата демографска реалност

На този фон може да се очаква сериозен дебат в Турция за тази нова демографска реалност. Но това не се случва. Опозиционните партии обвиниха президента Реджеп Тайип Ердоган и управляващата му Партия на справедливостта и развитието (на турски: Adalet ve Kalkınma Partisi, ПСР) за сериозни геополитически грешки в Сирия и не желаят да обсъждат поправки към изключенията на Турция от Конвенцията за бежанците.

В същото време Турция е наела проксита от така наречената Сирийска национална армия, за да контролират територията в североизточна Сирия.

Предполагаемите „безопасни зони“ бяха завзети от доминираните от кюрдите Сирийски демократични сили, след като Ердоган промени курса си през 2015 г., търсейки подкрепа от ултранационалистическата МХП и военните.

Въпреки факта, че Турция и нейните привърженици имат военни следи в Сирия, Либия и Кавказ, след като тя застана на страната на Азербайджан във войната си с Армения, имиджът на Ердоган у дома беше унищожен. Критиците го сравняват с автократите от Централна Азия или диктаторите в Латинска Америка по време на Студената война.

Междувременно турското гражданско общество се бори да запази властта си, опитвайки се да се справи с всякаква дискриминация - срещу кюрди, алавити, жени, ЛГБТ хора - и произволна съдебна система, в която съдиите се произнасят с присъди, за да угодят на „двореца“, т.е. президент.

Екологичното движение на страната се бори с много проблеми. Докато икономиката е под натиск, се провеждат публични търгове за привържениците на президента, водещи потенциални предприемачи в чужбина или в апатия.

Въпреки всички недостатъци, Турция остава страна кандидатка за членство в Европейския съюз, въпреки че всички преговори са замразени от 2018 г. поради изоставянето от страна на Анкара на демокрацията, върховенството на закона и основните права. ЕС обаче остава най -големият търговски партньор на Турция и основен източник на инвестиции.

По този начин Европейският съюз има възможност да засили своята политика, като използва моркова и тоягата, за да оказва влияние на Анкара.

ЕС-27 трябва да трансформира тази мека сила в по-ясен подход към правата на човека, като подчертае, че Турция, като държава-членка на Съвета на Европа, не може да разглежда решенията на Европейския съд по правата на човека а ла карт.

Спазването на изискванията е задължително. Следователно филантропът Осман Кавала и бившият лидер на ХДП Селахатин Демирташ трябва да бъдат освободени безусловно.

Нещо повече, Венецианската комисия, която предоставя правни консултации на Съвета на Европа по конституционни въпроси, през 2017 г. призна конституционните изменения на Турция като „опасна стъпка назад“, проправяйки пътя към „авторитарен и личен режим“.

Пръчка и меденки

По-настойчивите искания на ЕС за ратификация на Парижкото споразумение и връщането на Анкара към Истанбулската конвенция също ще бъдат приветствани от конструктивните сили в Турция.

Един от морковите е модернизацията на Митническия съюз, но е съмнително президентът Ердоган да се съгласи с необходимата прозрачност. Друг морков е либерализацията на визовия режим, неизпълнено обещание от ЕС от 2016 г. насам.

Като се има предвид обаче как в момента държавите -членки на ЕС се конкурират, за да покажат най -враждебно отношение към бежанците, Съюзът не може да заеме висока морална позиция, когато говори с Турция за миграцията.

Преди да критикува Турция, „Европейският съюз и Европа като цяло трябва искрено да се вгледат в себе си“, казва един от моите добре информирани турски събеседници.

В противен случай, продължава той, турските власти могат „справедливо“ да отговорят „какво ще кажете за това“. Същото важи и за исканията към Турция за отмяна на закона за борба с тероризма.

„Докато френското законодателство за национална сигурност все повече прилича на турското, този аргумент е трудно да бъде направи убедителен“, казва източник от гражданското общество.

Ердоган е нужен на Запада

ЕС обаче се стреми да удължи сделката за бежанците с Турция, като похарчи допълнително 3,5 милиона евро през следващите три години, за да получи помощта на Анкара за спиране на по -нататъшните бежански потоци към Европа.

Европейската комисия се опитва да постигне подобни споразумения с Тунис и най известното с Либия, държава, която има ужасяващи стандарти за мигранти и бежанци и крехко прекратяване на огъня по време на изборите на 24 декември.

Без основан на правата подход към Турция и повече легални миграционни пътища към Европа, такава политика рискува да се превърне в надпревара към дъното.

Готов ли е президентът Ердоган да отвори отново „портите“ за мигрантите към Европа? Той направи това за кратко в началото на 2020 г., когато те бяха на път да предоговарят миграционното споразумение на Турция с ЕС и когато настъплението на Русия в провинция Идлиб в Сирия доведе до загуби сред турските войници.

Миграционната сделка обаче изглежда е „най -малко лошата“ алтернатива както за Европейския съюз, така и за турския президент - въпреки неотдавнашното противоречие между Турция и нейните колеги от НАТО, Гърция и Франция, в Източното Средиземноморие.

В крайна сметка Ердоган се нуждае от Запада. Местните избори през 2019 г. показаха, че ПСР може да бъде победена, а социологическите проучвания показват, че тя трябва да укрепи позициите си преди следващите парламентарни и президентски избори, които ще се проведат преди 18 юни 2023 г. и евентуално през 2022 г.

Така че Ердоган изглежда готов да започне временна офанзива със Западa, за да подобри икономиката и собственото си класиране у дома. Но след като изборите бъдат спечелени, тази очарователна атака може да приключи, казват турски събеседници.

Под силен натиск - ако има настъпление на руснаците/ Асад в Идлиб, което да предизвика нов масиран приток на сирийци в Турция или ако завоеванията на талибаните в Афганистан доведет до огромен приток на бежанци - Ердоган може да отвори отново портата за търсещите убежище в Европа. В крайна сметка, от гледна точка на един обикновен турски гражданин, това може да се разглежда като по -справедливо споделяне на тежестта.

* Позицията на редакцията на Поглед.инфо не е задължително да съвпада с тази на авторката.