/Поглед.инфо/ И така, състоя се запознанството на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров със следващия му японски колега, ръководителя на Министерството на външните работи на Страната на изгряващото слънце Йошимаса Хаяши. Познанството е било задочно под формата на 40-минутен телефонен разговор.

Според водещата японска агенция “Киодо” диалогът е започнал с японски претенции. Хаяши е изразил "сериозна загриженост" относно неотдавнашното увеличаване на руската и китайската военна активност близо до Япония, каза източник от правителството. „Тези забележки дойдоха, след като Москва и Пекин изпратиха флотилия от военноморски кораби около Япония и през последните седмици проведоха съвместни патрули с бомбардировачи, демонстрирайки ясно сила срещу Токио“, съобщава “Киодо”.

Напразно обаче Хаяши се оплаква от руско-китайските маневри: ученията на руските и китайските военни близо до японския бряг са ответни мерки и не на последно място имаха за цел да демонстрират пред нашите съседи и техните отвъдморски съюзници, че готовността на Русия и Китай съвместно да защитават както своите страни, така и мира в региона. И необходимостта от такава защита е очевидна. Япония все повече се привлича във военната стратегия на САЩ за обкръжаване на Руската федерация и Китай с военни блокове и бази. Тя изгражда мощта на въоръжените си сили, планира да удвои военните си части, за първи път след поражението във Втората световна война създава ударни самолетоносачи, кибернетични и космически системи. И в същото време заплашва съседните държави - Китай, Северна Корея и Русия - с нанасяне на превантивни удари по бази и съоръжения на тяхна територия. Опасността за съседите на Япония остава и от разполагането на нейна територия на американски ракети със среден и малък обсег, способни да носят ядрени бойни глави.

В тази ситуация не японците, а министър Лавров е трябвало строго да предупреди колегата си да не се продължава с провокативните дейности и да обясни, че ако японското правителство продължи да крепи „източното НАТО“ по нашите граници, Русия и Китай биха могли бързо да реагират, потискайки нововъзникващите заплахи. Има достатъчно сили за това. Е, организират се полети на самолети и преминавания на кораби, да не се лъжем, за да се изгонят японските реваншисти, които са забравили резултатите от последната война, тласкани от Америка да предявява териториални претенции.

Съобщава се, че подобни претенции са били повдигнати и по време на телефонния разговор между двамата външни министри. Както и преди, Москва се е съгласила да "продължи диалога по въпроса за мирния договор", като уточнява обаче, че това изисква "фундаментално ново ниво на отношенията". „В отговор на призива на японската страна Лавров потвърди готовността си да продължи диалога по мирния договор в съответствие с извеждането на целия спектър от двустранни отношения на принципно ново ниво“, се казва в изявление на руското външно министерство след телефонен разговор между министрите.

В същото време не е съвсем ясно за какво "ниво" говори министър Лавров. Последните опити на бившия японски премиер Шиндзо Абе да примами Москва с икономически обещания, за да получи Курилските острови, завършиха с неуспех, те бяха критикувани и осъдени в самата Япония. Нито пък японските политици ще излязат на „фундаментално ново ниво“, ако Москва продължи да ги настоява да подпишат „мирен договор“ без предварителни условия. А японското условие е едно и то е формулирано от премиера Фумио Кишида много ясно: „Без да получи всичките четири (Южни Курилски) острова, Япония няма да подпише мирен договор“. Съгласявайки се да продължат преговорите за „мирен договор“, се оказва, че Москва е готова да продължи да слуша японски мантри за уж „изконните територии“ и за необходимостта да ги даде на Япония „заради приятелството и сътрудничеството“.

В същото време нито министър Лавров, нито президентът Путин по военно-стратегически причини не могат да пожертват дори един малък остров от архипелага Плоски, Хабомай на японски. Какъвто Хрушчов първоначално иска без да помисли да даде на Япония, но след това променя решението си. И за какви териториални отстъпки можем да говорим, когато САЩ и техните сателити, включително Япония, открито провокират война с Русия ?!

Между другото, още никой не е обяснил на нашия народ: защо ни е нужен порутения, отдавна анахроничен „мирен договор“ с Япония с цената на законно върнатите земи на Русия? И тук мисля, че японците заемат по-открита, ако не и по-честна позиция, като направо заявяват, че им е нужен договор само с една цел – да получат „северните територии“. А без Курилите изобщо не им трябва.

Авторът на тези редове е далеч от мисълта, че такива опитни и проницателни дипломати, като Сергей Лавров, не разбират безсмислието на продължаването на празни „преговори“ и не за „мирен договор“, а за задоволяване на японските неудържими амбиции и все по-агресивни претенции. Мисля, че министърът отдавна реши за себе си, че с японците не може да се сътрудничи по този въпрос, но по някакви не съвсем ясни причини е принуден да участва в тези празни приказки. Той не може да не разбира илюзорните надежди за идването на „принципно нови“ условия, когато Токио, тясно свързано с Вашингтон, ще прозре истината и в името на приятелските отношения с нашата страна ще престане да се отдава на фантазиите за възможността за "отвоюване" на Курилските острови от Русия.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели