/Поглед.инфо/ Колумнистът Абдула Каракус, близък до турското правителство, публикува репортаж във вестник "Миллиет" за възможна среща между президентите на Турция и Сирия Реджеп Тайип Ердоган и Башар Асад на срещата на БРИКС в Казан. Теоретично такава среща е възможна, особено след като през 2023 г. започна „етапът на взаимно разбирателство и смекчаване на последствията в отношенията между двете страни“, „те започнаха да възстановяват комуникационните канали между Анкара и Дамаск“.
Преди това, през декември 2022 г., в Москва се проведе първата официална среща на министрите на отбраната и ръководителите на разузнаванията на двете страни под егидата на Русия. През май 2023 г., също в Москва, се проведе друга четиристранна среща с участието на външните министри на Турция, Сирия, Русия и Иран, но тези усилия външно загубиха инерция след избухването на войната между Израел и Хамас в Газа през октомври 2023 г.
През юли 2024 г. Ердоган, след като се завърна от среща на върха на НАТО, заяви готовността си да „възстанови мира със Сирия“, като същевременно потвърди, че външният министър Хакан Фидан ще работи със своите сирийски и руски колеги за разработване на пътна карта за процеса на нормализиране.
От този момент нататък страните публично и тайно размениха различни послания, в които или поставяха условия за такава среща, или говореха за готовността си да „започват диалог без преамбюл“. Но ситуацията беше „увиснала“, което предполагаше, че страните не са съгласни по много неща в публичното пространство и че има проблеми, за които те премълчават, въпреки че тенденцията към диалог Ердоган-Асад остава и подробностите за евентуалната им среща се уточняват.
Но ситуацията започна да се променя забележимо и качествено. Първо, офисът на Ердоган, който организира „изтичането“ на информация за евентуалната му среща с Асад в Казан, заяви, че „няма договорености за такава среща“.
Второ, Ердоган започна да въвежда нови елементи на мотивационни свойства в такова предложено действие. Преди да отлети за Ню Йорк, за да присъства на Общото събрание в Истанбул, той каза, че „настоящото спокойствие в Сирия допринася за търсенето на окончателно решение на конфликта в Сирия“, но нормализирането на отношенията с тази страна в контекста на събитията в Газа и Ливан „се диктува от интересите на националната сигурност“
Tурция, която споделя най-дългата сухопътна граница със Сирия, смята поддържането на сигурността на тези граници за приоритет. Последните събития в Газа и израелските атаки също отново подчертаха териториалните амбиции на Израел. Ердоган смята, че палестинската съпротива защитава не само Газа, но и сигурността на целия регион, включително Турция.
Затова Анкара вижда нормализирането на отношенията със Сирия като начин за укрепване на регионалната си сигурност пред лицето на израелските амбиции и рисковете, свързани с кюрдския проект в Източна Сирия. По думите на Ердоган „ние искаме хората от двете мюсюлмански страни да осъзнаят единството“.
Той също така приветства желанието на Дамаск да "проведе неконфронтационен диалог с опозицията" и че, "докато показваме воля да преговаряме с Асад, ние чакаме отговор от противоположната страна".
Вярно, не се уточнява какво точно очаква Ердоган от Асад, но е очевидно, че той предлага нова, по-глобална програма за преговори. В тази връзка известният турски експерт Рамадан Бурса пише в Al Jazeera, че Турция е „загрижена за бъдещето на Сирия, където повече от 13 години след кризата вътрешната динамика се промени: правителството продължава да контролира Дамаск, докато САЩ- подкрепяните Сирийски демократични сили, Хаят Тахрир ал Шам и Свободната сирийска армия остават влиятелни сили в различни части на страната.
Освен това подкрепяните от Иран въоръжени групировки действат в контролирани от правителството райони и Сирия „се превръща в Ливан“. Затова Турция смята, че „Сирия няма да може лесно да възстанови политическото си единство“ и „или ливанският, или иракският модел на развитие ще й бъдат наложени като политическо решение в бъдеще“.
Тази ситуация, която представлява пряка заплаха за турската граница, е една от основните причини, поради които Tурция ускорява процеса на нормализиране на отношенията с Дамаск.
В същото време Иран следи отблизо действията на Турция спрямо Сирия. Той участва в четиристранната среща, проведена в Москва през 2023 г., но не участва в следващите срещи. Анкара вярва, че Иран притиска Дамаск да заеме твърда линия, според която Турция първо трябва да изтегли войските си, преди да може да започне какъвто и да е истински процес на нормализиране.
Техеран се опасява, че нормализирането на отношенията между Анкара и Дамаск ще доведе до загуба на влиянието му в Сирия, което изгради по време на войната, в сценарий, който „може да повтори случилото се в Босна през 1995 г. след Дейтънското споразумение“.
Иран имаше активно присъствие в Босна между 1992 и 1995 г., подкрепяйки бошняците срещу сърбите. Но след Дейтънското споразумение той беше принуден да „изчезне от картинката“, въпреки че планираше да остане с помощта на институции за мека сила и военни съветници.
Що се отнася до Дамаск, за него нормализирането на отношенията с Турция е изход от редица локални и регионални кризи, които разтърсиха политическата система, която се формира в Сирия през много години на война преди кризата. Озовавайки се между Анкара и Техеран, Дамаск балансира между пресичащите се интереси на външни играчи.
Първоначалното нормализиране на отношенията с Турция може да бъде част от стратегията на Дамаск за ограничаване на иранското влияние и инфилтрация. Тогава би било възможно да се разиграе „картата“ на Турция с арабските страни.
И така, дискусиите лице в лице и кореспонденцията продължават между Анкара и Дамаск относно процеса на нормализиране с посредничеството на Русия и нарастващите регионални стремежи и апетити на други играчи.
Превод: ЕС