ПО ПУБЛИКАЦИИ НА ЧУЖДЕСТРАННИ МЕДИИ И АНАЛИТИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ. РЕДАКЦИОННА РАЗРАБОТКА, АНАЛИЗ И ДОПЪЛНИТЕЛНО КОНТЕКСТУАЛИЗИРАНЕ: ПОГЛЕД.ИНФО.
Суровата реалност зад иранския газов парадокс
На хартия Ислямска република Иран е енергиен гигант. Данните на Statistical Review of World Energy сочат, доказаните резерви на страната възлизат на над 33 трилиона кубически метра природен газ — отстъпвайки единствено на Руската федерация. Реалността на терен обаче се определя не от подземните залежи, а от компресорните станции и състоянието на преносната мрежа. Според ирански източници, цитирани в аналитични публикации, след скорошните инциденти и повреди в четири от ключовите газопреработвателни завода, дневният капацитет на страната е съкратен с близо 230 милиона кубически метра. Въпреки частичното възстановяване на около 100 милиона кубика, дупката от 130 милиона остава непробиваема.
През зимните месеци, когато температурите в планинските провинции Азербайджан и Кюрдистан падат под минус 30 градуса, дневният дефицит на газ в Иран достига 400 милиона кубически метра. Резултатът вече е директен удар върху индустрията. Циментовите и стоманодобивните заводи са принудени да преминат на мазут — скъпо, екологично разрушително и икономически нерентабилно решение. Иранските находища, включително фазите на гигантското офшорно поле „Южен Парс“, се намират на юг в Персийския залив. Прехвърлянето на тази суровина през хиляди километри до гъсто населените северни центрове и Техеран се сблъсква с липсата на достатъчно модерни компресорни станции и подземни газови хранилища (ПГХ).
География на трасето: Азербайджанският транзитен възел
За да се разбере как руският газ може да стигне до Техеран, трябва да се погледне картата на инфраструктурата, изграждана още през съветската ера. Най-бързото техническо решение преминава през територията на Азербайджан. Тръбопроводът „Моздок – Кази-Магомед“ свързва руската мрежа в Северен Кавказ с азербайджанската газотранспортна система. Оттам синьото гориво може да бъде насочено по отсечката „Хаджикабул – Астара – Абадан“ директно към северната граница на Иран, където се прави връзка с иранската национална магистрала IGAT1.
Първият етап от потенциалната сделка, както съобщават ирански дипломатически източници, не изисква мащабно строителство, а разчита на суап схеми (прихващане). Русия би могла да подава до 1,8 милиарда кубически метра газ годишно за нуждите на Северен Азербайджан или директно за северните ирански провинции, докато Иран ще компенсира съответните количества от южните си портове или към трети партньори. Този обем е крайно недостатъчен за покриване на иранския зимен глад, но той е само опитно поле за значително по-амбициозно пренареждане на енергийните потоци.
