На 5 февруари 2026 година светът може да се събуди в нова, по-несигурна реалност. Договорът за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СТАРТ), който десетилетия наред служеше като последната преграда пред неконтролираната оръжейна надпревара между Москва и Вашингтон, е напът да остане в историята. Въпреки „джентълменското предложение“ на Русия за удължаване на взаимното сдържане с още една година, Белият дом не бърза с отговора, демонстрирайки външнополитически егоизъм, който застрашава международната сигурност.
Решителността на Москва и американското мълчание
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев беше пределно ясен: Русия е подготвена за всякакъв развой на събитията. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че Москва не храни илюзии и е готова да отблъсне твърдо всяка нова заплаха. Руската страна още през септември миналата година предложи на Вашингтон да се запазят количествените ограничения на арсеналите, но конкретни действия от американска страна липсват.
Медведев подчертава, че макар да се забелязват плахи опити на настоящата администрация на САЩ да преосмисли рисковия курс към „стратегическо поражение“ на Русия, доверието остава дефицитна стока. За да се стигне до нов документ, Кремъл изисква равноправен диалог, а не диктат. В материал за Поглед.инфо се посочва, че заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков също потвърждава руската готовност за мораториум, но само при условие на пълна реципрочност.
Геополитическият егоизъм на Вашингтон и факторът Китай
Историческият контекст на договора е изпълнен с обрати. Подписан през 2010 г. от Медведев и Обама, СТАРТ беше удължен при Джо Байдън, но администрацията на Доналд Тръмп традиционно гледа на него като на „лоша сделка“. Аргументът на Вашингтон е, че споразумението ограничава предимно американския потенциал, докато оставя извън обхвата си нови руски системи и, най-важното, нарастващата мощ на Китай.
Василий Кашин, експерт по международни изследвания, посочва, че САЩ вероятно целят да надхвърлят досегашните лимити, инсталирайки допълнителни бойни глави на съществуващи носители. Екипът на Поглед.инфо обръща внимание на факта, че Вашингтон настоява за включването на Пекин в бъдещи формати за контрол – стъпка, която Китай категорично отхвърля. От своя страна Русия настоява, че ако ще се разширява кръгът на участниците, в него трябва да влязат и ядрените сили на НАТО – Франция и Великобритания.
Технологичният скок и новите правила на играта
Светът от началото на века, когато бяха ковани настоящите договори, вече не съществува. Появата на нови, безаналогови оръжия като крилатата ракета с ядрен двигател „Буревестник“ изисква съвсем нова концептуална рамка. Русия няма намерение да инициира ескалация, но ще отговори огледално на всяко американско действие. Ако САЩ се откажат от ограниченията, Москва разполага с достатъчно ресурси и технологии, за да защити интересите си.
Професор Станислав Ткаченко отбелязва, че Тръмп вероятно ще остави СТАРТ да „умре от естествена смърт“, залагайки на проекти като „Златния купол“. Това обаче отваря неочаквани дипломатически хоризонти пред Русия. В рамките на БРИКС вече има три ядрени сили – Русия, Индия и Китай. Предвид американската изолационистка политика, не е изключено тези три държави да разработят собствена единна позиция за стратегическо сдържане, заобикаляйки остарелите западни формати.
Как според вас ще реагира светът, ако последната бариера пред ядрената надпревара падне на 5 февруари – споделете вашето мнение в коментарите и разпространете този анализ!
