/Поглед.инфо/ Ще има ли нова война в Донбас, ще запазят ли властта си Владимир Зеленски, Александър Лукашенко и Никол Пашинян, в какво ще се изрази острото съперничество между Америка и Китай, каква е съдбата на ядрената сделка с Иран - светът навлиза следващата година с тези проблеми. Какво друго ще се отрази на световната политика през 2022 г. - разбра РИА Новости.

Червените линии на Cи и Джо

Много ще зависи от отношенията между САЩ и Китай. Вашингтон и Пекин ще продължат да очертават червените си линии в Индо-тихоокеанския регион. Въпросът за статута на Тайван ескалира. Китайците засилиха реториката си срещу отцепилата се през 1949 г. провинция. Си Дзинпин директно заяви, че иска обединение и единен Китай. Тайпе се страхува от силов сценарий и призовава за помощ съюзниците си.

Западните партньори ще се окажат в трудна ситуация. От една страна, САЩ и ЕС признават острова за китайска територия, от друга страна се придържат към принципа „една държава, две системи“. Сега Пекин настоява за политическо и икономическо единство.

"Съюзът на САЩ, Великобритания и Австралия - AUKUS - има за цел да сдържа Китай. Тайван може да се превърне в един от ключовите проблеми, където новият съюз ще трябва да покаже себе си. Западът е раздразнен не толкова от претенциите на Пекин към Тайпе, колкото от целенасоченото укрепване на морската му мощ и превръщането му в заплаха за целия Индо-Тихоокеански регион“, обяснява Темур Умаров, синолог от Московския център Карнеги.

Павел Кошкин, старши научен сътрудник в Института за Съединените щати и Канада, е съгласен, че Китай ще създаде много проблеми на Америка през 2022 г. Но той обръща внимание на положителния тон на последните разговори чрез видеовръзка между Джо Байдън и Си Дзинпин.

И основният дразнител и тук е Тайпе. „Байдън обеща, че американците няма да се намесват във вътрешнополитическите процеси в Китай. Те обаче няма да могат да премълчат за Тайван, затова се опитват да играят „изпреварващо“ чрез AUKUS“, - казва Кошкин.

Комунисти и демократи

Въпреки това експертите са уверени, че и Пекин, и Вашингтон ще се съсредоточат върху вътрешните си проблеми.

„В Китай 20-ият пленум на ЦК на комунистическата партия е насрочен за есента. Си Дзинпин трябва да вземе решение за приемник. Но, очевидно, той ще остане за трети мандат и ще разруши системата за смяна на властта, която се разработи през Седемдесетте години на 20 век. Политическият елит е готов за това, но последствията ще се разкрият по-късно“, казва Умаров.

За Съединените щати основното вътрешнополитическо събитие са междинните избори за Конгрес, които се възприемат като референдум за доверие към демократите и лично към Байдън.

„Миналата година президентът направи много грешки. Той реагира късно на арабско-израелската конфронтация. След това беше твърде прибързаното изтегляне на войските от Афганистан. Пандемия, инфлация, безработица – всичко това срина рейтинга му. Най-вероятно демократите не ще успеят да запазят мнозинството в Конгреса", прогнозира Кошкин.

Зеленски срещу Майдан 3.0

Идната година може да бъде повратна за руско-украинските отношения, смята Андрей Фьодоров, директор на Центъра за политически изследвания. От есента към границата се натрупват войски, възможни са провокации. Всяка необмислена стъпка е изпълнена с потенциал за ескалация и нова война в Донбас.

„Украйна е в политическа безизходица. Минските споразумения не се изпълняват. Нормандският формат не работи. Западът го подкрепя на думи, но в действителност би предпочел да забрави за Киев възможно най-скоро. В Германия новият канцлер все още не е замесен в украинските „тънкости“.

Франция е заета с подготовката за президентските избори, които са само след няколко месеца. Съединените щати изтеглиха войските си от Афганистан и е малко вероятно сега да искат да воюват в Донбас. За да привлече отново вниманието, Киев може да изостри ситуацията", казва Фьодоров.

Политологът не изключва опити за сваляне на Зеленски. Последните демонстрации са само началото. Хората не излизат сами, зад това стои големият бизнес, смята той.

„Майдан 3.0 може да се случи поради „закона за олигарсите“. Гвардията на украинските предприемачи натиска Зеленски да го отмени. Но президентът все още се защитава. Съобщението за предстоящия преврат е опит за намиране на компромис. Ако олигарсите схванат този знак, следващата Майданна революция няма да се състои.” – казва Федоров.

Украинският политолог Константин Скоркин допуска възможността за предсрочни президентски избори. „Рейтингът на Зеленски пада, но засега той има по-голям шанс да спечели в сравнение с другите. Неговият центристки електорат няма да отиде при проруските или националистическите сили. Бившият председател на Върховната Рада Дмитрий Разумков, който премина в опозиция, не е много популярен и не може да спечели", каза източникът.

Азовско море е друга точка на напрежение, която ще се разиграва през 2022 г. "Украинците планират да преместят част от Военноморските си сили в тези води. Освен това САЩ и Великобритания са готови да отворят там военни бази. Това ще предизвика негативна реакция от страна на Русия", каза Фьодоров.

Референдум по беларуски

В Беларус основното е конституционният референдум, условно насрочен за февруари. По текста работи лично Александър Лукашенко. Опонентите му бяха възмутени, че документът не е обсъждан с никого. Това ще послужи като претекст за протести, смята координаторът на програмата „Външна политика на Беларус“ на Съвета по външни отношения „Мински диалог“ Денис Мелянцов. Но добавя: недоволството ще бъде краткосрочно.

"Денят на референдума е последната възможност за опозицията да повлияе на процеса, в който не участва (предимно доброволно). Но е малко вероятно местните действия да повлияят сериозно на резултатите от гласуването. Засега всичко върви по план", каза той. .

Андрей Фьодоров не изключва след референдума Лукашенко да обяви предсрочни президентски избори. "Ситуацията е в негова полза. Няма сериозни конкуренти. Опозицията е изтласкана в чужбина. Въпреки западните санкции, икономиката расте, безработицата намалява", изброява източникът. "Идеални условия за потвърждаване на легитимността."

Миграционната криза по белоруско-полската и беларуско-литовската граница няма да бъде разрешена, докато Минск и Брюксел не постигнат споразумение за поне частично премахване на санкциите, прогнозира Мелянцов.

Политологът обръща внимание на милитаризацията на Полша, Литва и Беларус: "Всъщност това е зоната на контакт между НАТО и Съюзната държава. Натрупването на войски и военна техника там е изпълнено с рискове. Така може да започне верижна реакция и да се превърне в стълкновение."

Преговори или конфронтация

Напрегнатата обстановка ще продължи и в Южен Кавказ. Арменският политолог Хайк Халатян се опасява от въоръжени инциденти между Ереван и Баку. Определянето на границите и отварянето на договорените пътища е дълга история, а не за една година.

"Русия отново може да играе конструктивна роля. Поне да не позволи на Азербайджан и Армения да се въвлекат в нова война", казва Халатян. И добавя: отблокирането на комуникациите и разграничаването на границите не означава окончателна яснота със статута на Арцах.

Експертът прогнозира и вътрешна политическа нестабилност в Армения. „Предсрочните парламентарни избори миналата година и победата на партията на Пашинян не доведоха до социално-икономически подобрения. Хората са недоволни и искат разбираеми реформи. Има риск Пашинян да не запази властта. В някои региони партията му вече е загубила мнозинство."

Кавказкият експерт Нурлан Гасимов смята, че деблокирането на комуникациите е все още далеч. "Пътищата трябва да бъдат изградени. Следващият въпрос е кой ще гарантира безопасното транспортиране на стоки по тези маршрути. Недоверието между Армения и Азербайджан е достигнало до покрива", каза той.

Минската група на ОССЕ по карабахското уреждане може да бъде заменена с формат "3 + 3", продължава събеседникът. В допълнение към страните от Южен Кавказ, тя ще включва Русия, Турция, Иран. Сега тази платформа за диалог се популяризира от Анкара, но Грузия е против сътрудничеството с Москва. Не всичко върви гладко и с Турция и Иран.

"Новите платформи за преговори нямат смисъл, докато Армения и Азербайджан не постигнат поне някакъв консенсус относно разграничаването. А Турция и Русия вече имат сериозен военно-политически потенциал в Южен Кавказ", каза Гасимов.

Грузия очаква решение по случая на Михаил Саакашвили. Политологът Арчил Сихарулидзе е уверен, че бившият президент ще получи реален срок и ще остане в затвора поне до 2024 г.

Непреклонните преговарящи

В Близкия изток фокусът е върху иранската ядрена програма. Ако не може да бъде замразена, Саудитска Арабия, Израел и Турция ще усетят негативните последици. Но не всички са съгласни, че възобновяването на сделката, нарушена при Доналд Тръмп, ще бъде възпиращ фактор за Техеран.

Ислямската република активно развива атомния проект. Има призиви за увеличаване на обогатяването на уран до 90 процента, необходимо за ядрените оръжия.

"При новия президент Ибрахим Раиси реториката на Техеран се изостри. Байдън също не е готов да прави отстъпки. Републиканците ще го обвинят в държавна измяна. Това забавя преговорния процес, който започна във Виена", обяснява Андрей Баклицки.

Политологът обаче е уверен, че дори сделката да не може да бъде предоговорена, преговорите с Иран ще продължат. Никой в света не иска да се започва ядрена война.

Превод: ЕС