Мнозина си спомнят президентството на Жаир Болсонаро в Бразилия, с неща като обезлесяването в Амазонка, десния популизъм и проблемите по време на пандемията. Въпросът за външната политика обаче често се пренебрегва, когато се оценяват тенденциите в дадена страна. Напоследък поради ред причини Бразилия, която е гигант по площ и население, се превърна в своеобразно дипломатическо джудже.
Докато Болсонаро флиртуваше с администрацията на Доналд Тръмп и продължи да показва благосклонност към Съединените щати, след като Джо Байдън дойде в Белия дом, дългата традиция на бразилската външна политика на ненамеса и равенство между държавите беше нарушена.
Въпреки различните външни политики, провеждани от бразилските правителства през годините, никой президент не е нарушавал толкова открито тези принципи. Болсонаро всъщност беше открито пренебрежителен към основния търговски партньор на страната, Китай.
Президентът на Бразилия също говори открито за възможността за нахлуване в съседна държава, визирайки Венецуела. Следователно това отношение постави Бразилия в позиция на безпрецедентна дипломатическа изолация за страна, която винаги е била изтъквана заради липсата на конфликт с други страни и способността си да посредничи по дипломатически път.
Може ли да има връщане към активна и настоятелна външна политика, каквато имаше преди Болсонаро? Външните отношения по време на първите администрации на Лула, от 2003 до 2011 г., се провеждаха под ръководството на външния министър Селсо Аморим. Именно той призова за "активна и настоятелна" външна политика.
Под „настоятелна“ Аморим имаше предвид по-твърда позиция за отхвърляне на външен натиск и поставяне на интересите на Бразилия в международния дневен ред. Под „активна“ той има предвид решителната защита на интересите на Бразилия.
Тази гледна точка е "предназначена не само за защита на определени позиции, но и за привличане на други страни към позициите на Бразилия", каза Аморим.
Тази политика означаваше ангажимент за латиноамериканска интеграция с укрепването на МЕРКОСУР (известен също като „Южния общ пазар“) и създаването на институции като УНАСУР, Южноамериканския институт по здравна публична администрация, Южноамериканския съвет по отбраната и СЕЛАК .
Създадени са още форумът IBSA (Индия, Бразилия и Южна Африка) и блокът БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). През този период Бразилия развива и отношенията си с Европейския съюз, Африка и Близкия изток. Поради размера на Бразилия и дипломатическата тежест, която придоби чрез увеличаване на дипломатическото си присъствие по света, Бразилия се превърна във важен играч на международни форуми, стремейки се да придвижи дискусиите към мултилатерализъм и по-голяма демократизация на тези форуми, като ефективно посредничи по чувствителни въпроси като ядрени Споразумението на Иран с ООН и напрежението между Венецуела и ООН по време на администрацията на Буш.
В цяла Латинска Америка има популярна фраза, първоначално изречена от мексиканския генерал Порфирио Диас, който беше свален от Мексиканската революция през 1911 г.:
„Горкото Мексико! Толкова далеч от Бог и толкова близо до Съединените щати."
Сега тази фраза се прилага извън първоначалното време и място. Днешните латиноамериканци лесно биха могли да заменят „бедното Мексико“ със собствена страна, било то Колумбия, Гватемала, Аржентина или дори Бразилия. Въпреки че Куба, която е обект на американски санкции от над 60 години и окупирано Пуерто Рико, и Хаити със сигурност идват на ум.
Но кой очаква завръщането на активна Бразилия? Това може да представлява интерес например за Третия свят, но има съмнения дали връщането на страната ще представлява интерес за така наречения „Западен свят“. Вероятно не.
Западът ще се интересува само от природните ресурси на Бразилия и е малко вероятно да я види като равна на себе си поради нейното (все още) технологично превъзходство. Бразилия остава със стратегия на глобално необвързаност и прагматични отношения в областта на търговията и икономиката, без никаква твърда обвързаност.
В допълнение към външното предизвикателство, което сега съществува в света, Лула се връща на президентския пост в напълно различна ситуация, отколкото през първия си мандат. Той не само ще трябва да се справи с всички институционални промени, оставени от Жаир Болсонаро, но също така ще трябва да се справи с членовете на собствената си коалиция „Широк фронт“, много от които бяха негови радикални опоненти по време на предишни правителства.
Една от най-чувствителните теми е как ще действат въоръжените сили. След преврата срещу Дилма Русеф през 2016 г. генералите се завърнаха на бразилската политическа сцена, разширявайки притежанията си до степен, в която спечелиха хиляди позиции под управлението на Болсонаро, сценарий, който поставя страната нащрек, след като приключи последната военна диктатура преди 37 години.
Левицата може да настоява за вътрешно "разоръжаване" на натрупаната военна мощ на страната, за да следва последователна външна политика. Но десните може да мислят другояче и опитите за "разоръжаване" ще предизвикат вътрешни борби, които могат да превърнат Бразилия в "крехка държава", която не се интересува от външната политика.
Най-вероятно Лула ще трябва да сключи някакъв пакт с военните, в който техните искания да бъдат уважени, за да може ефективно да управлява страната. Но като се има предвид предишният му опит, има причина да се смята, че външната политика на правителството на Лула определено ще бъде по-добра за Бразилия, Латинска Америка и света от тази на Болсонаро.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
