/Поглед.инфо/ Русия е "пряка заплаха за световния ред", казва председателят на Европейската комисия. Това е най-сериозното обвинение срещу Москва от много дълго време. И много опасно. В крайна сметка тази фраза може да бъде разбрана по такъв начин, че Русия се намесва в живота на цялата планета. Русия е "ракът" на Европа, заявява още полският премиер. И тази фраза не е далеч от изключително радикалните заключения по отношение на цялата руска цивилизация.

Нещо подобно ни еговорено преди около сто години, в разгара на болшевишките реформи в тогавашния СССР. Тогава руските революционери предприемат грандиозен експеримент. Те свалят царя, премахват частната собственост. Насилствено променят всички социални и икономически основи. Създават нова политическа система. Те прекъсват отношенията си с бившите съюзници на Русия. Те унищожават собствения си народ, особено своя елит. Освен това те публично обявяват, че ще направят същото и в останалия свят. С други думи, по това време, при тези обстоятелства, подобни обвинения са оправдани. Поне могат да бъдат разбрани.

Какво виждаме сега? Когато НАТО бомбардира Югославия, когато САЩ нахлуха в Ирак и Афганистан, организираха "цветни революции" по целия свят - това не беше ли "заплаха за световния ред"? Може би в името на укрепването на световния ред Кадафи беше убит и Либия беше унищожена? Оказва се, че в името на „укрепването на световния ред“ Вашингтон създаде терористи със собствените си ръце и след това ги насочи към Русия, към Сирия. В името на „укрепването на световния ред“ НАТО се разширяваше, режимите в Грузия и Украйна се напомпваха с оръжие. В името на "световния ред" те взривиха ситуацията по границите на Русия, в Армения и Казахстан.

Всичко това не е празна реторика. Като депутат при мен идват хора и питат какво означават събитията, които започнаха на 24 февруари 2022 г.? Можеше ли да се избегне специалната операция в Украйна? Защо сме в това положение? Е, благодарение на председателя на Европейската комисия, на всичко това вече може да се отговори много подробно. Първо, случилото се на 24 февруари изобщо не е начало. Това е продължение на борбата на страната ни за съществуване, за свобода и равенство, за правото на живот на политическата карта на света.

За Русия и нашия народ световният ред се срина с разпадането на СССР. Разрушаването на нашата държава. Историческа Русия се разпадна. Руският народ се оказа в различни държави. Кой и как го е разрешил е отделен въпрос. Факт е обаче, че това е, както се казва,най-голямата геополитическа катастрофа и създава политическата реалност, в която сме принудени да живеем следващите 30 години.

Русия прие тази реалност. Призна нови граници и държави. Дълги години тя се опитваше да се интегрира в това, което Западът нарича "световен ред". Изграждаше отворена икономика. Тя създаде демокрация по западни модели, често от ръцете на западни съветници. Тя търсеше своето място в световната политика и икономика. Създаден бяха връзки със съседите, изградени бяха нови интеграционни процеси.

Но много скоро стана ясно, че нашите „партньори“ не подготвят Русия за мястото, на което имаме право да разчитаме. Постоянно ни даваха да разберем, че Русия трябва само да се прекланя и да се унижава. Всички опити за равноправно интегриране на страната ни в така наречения цивилизован свят бяха отхвърлени. Дълго време търпяхме и прощавахме всички подобни унижения. Това унижение беше особено силно изразено през 90-те години на миналия век, когато дори се обсъждаше вариантът за поемане на контрола върху руския ядрен арсенал от Запада.

Всичко, което Западът искаше от Русия, беше достъп до евтини природни ресурси, главно енергийни. В действителност антисъветските (а след това и антируските) санкции никога не са били напълно отменени. В продължение на десетилетия се извършва целенасочена работа за подкопаване на руския суверенитет и нашата вътрешна политическа стабилност. Бяхме постоянно мамени, а символът на такава измама беше нарушаването на обещанието да не се разширява НАТО на изток. Заобиколи ни, заби ни в ъгъла. Червените линии бяха кръстосани.

Украйна беше избрана като основен инструмент за натиск върху Русия. Исторически и духовно най-близката страна до Русия. Страна, в която все още живеят милиони хора, които говорят и мислят на руски. Да се откъсне Украйна от Русия, да се направи от нея „Анти-Русия”, антируски аванпост – това беше основната задача на колективния Запад. За съжаление тази задача до голяма степен беше изпълнена. През 2014 г. в Киев беше организиран държавен преврат. Хора, мразещи всичко руско, дойдоха на власт. Изгориха Одеса, бомбардираха Донбас. През тези осем години те възпитаха цяло поколение, натъпкано с нацистка и бандеровска пропаганда.

Опитите ни да подобрим отношенията както със Запада, така и с най-близките ни съседи бяха торпилирани. Натискът върху страната ни нарасна. В крайна сметка към 2022 г. имаше реална заплаха от присъединяване на Украйна към НАТО. Доближаване на военната инфраструктура на Алианса до самото сърце на страната ни. Заплахата от нападение на ВСУ срещу Донбас, срещу милионите руснаци, живеещи там. Доведени бяхме до крайност. Зад нас не беше само Москва, но цялото богатство на хилядолетната руска история. Този натиск в крайна сметка действа като пружина. И пружината се разхлаби на 24 февруари 2022 г. Издържахме много дълго време, но накрая просто останахме без избор.

Днес стигаме до окончателното уреждане на сметките. Ще преразгледаме целия си подход в отношенията с външния свят – и към самите нас. Това е въпрос на уважение и в крайна сметка въпрос на нашето оцеляване. Русия не създава противоречия - тя ги премахва. Русия не започва войни - тя ги прекратява. И накрая, Русия изобщо не подкопава световния ред. Необходима е специална военна операция, за да се установи стабилен, справедлив световен ред. Редът, в който Русия ще заеме достойното си място.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели