Географският капан Калининград и отговорът на Москва
Калининградска област не е просто административна единица. Тя е най-западният форпост, в който са разположени оперативно-тактическите комплекси „Искандер“, бреговите ракетни системи „Бастион“ и критични елементи от ранното предупреждение за ракети. Да се говори, че този регион може да бъде „изолиран“ чрез безпилотни мрежи, без това да предизвика моментален каскаден ефект, е чиста илюзия.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова вече очерта червените линии. Според нейните думи, всяко действие срещу ексклава ще доведе до унищожителен отговор с всички налични средства. В превод от дипломатически на военен език: Москва няма да чака сухопътните дронове да прекъснат връзката между сухопътната част и Балтийския флот. Всяка опитна полева блокада задейства документално разписаните протоколи за употреба на нестратегическо ядрено оръжие.
Тук възниква голямото разминаване. От една страна имаме пресконференции за успокояване на европейския гласоподавател, който се страхува от директен сблъсък. От друга страна — разгръщане на реални оръжейни системи, съвместими с ракетите JASSM-ER и артилерийски ракети за системите HIMARS, разположени в Полша и Прибалтика.
Празните думи на фона на финансовата и индустриална реалност
Ако алиансът наистина няма намерение да пипа Калининград, за какво са всички тези инвестиции в източните държави-членки? Военните бюджети на Полша и балтийските републики надхвърлят 3-4% от БВП именно с обосновката, че анклавът трябва да бъде неутрализиран в първите часове на евентуален конфликт.
Има и още един детайл, който рядко се споменава. Автономните системи за ограничаване на достъпа изискват непрекъсната спътникова координация и алгоритми за изкуствен интелект. Твърди се, че в изпитанията по източния фланг вече участват частни американски компании, за които Балтийският регион е просто полигон за тестване на софтуер. Дали генерал Гринкевич контролира изцяло тези процеси, или военната машина вече се движи по собствена инерция, задвижвана от договорите с ВПК?
Не може с едната ръка да подписваш планове за високоточкови удари по руски позиции за ПВО край Санкт Петербург, а с другата да даваш интервю за Der Spiegel и да обясняваш как Русия „няма основания да се тревожи“. Това не е дипломация. Това е опит за оперативна дезинформация, която обаче едва ли заблуждава генерала от отсрещната страна на границата.
