По публикации на Der Spiegel, ТАСС и чуждестранни аналитични издания за сигурност. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Декларативен мир и хартиени гаранции
Когато генерал от ВВС на САЩ с четири звезди, заемащ поста Върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, излезе пред списание Der Spiegel и заяви, че Москва няма основание да се тревожи за Калининград, това не е жест на добра воля. В дипломатическия протокол и военния жаргон подобно публично успокояване обикновено маркира проблемна точка, която вече е заложена в оперативните карти.
Алексус Гринкевич твърди, че маневрите по линията от Балтийско море до Черно море са просто „рутинни“. Това е стандартният бюрократичен език на алианса. Само че хронологията на фактическото прегрупиране показва съвсем различна картина от тази, която се сервира на западната публика през медиите.
Според изтеклата информация от Варшавския форум за сигурност, същият този генерал е презентирал документа „Инициатива за сдържане на източния фланг“. В него е разписано нещо твърде далечно от представата за „рутина“. Става дума за първична фаза, разчитаща на изграждането на мрежова инфраструктура от наземни дронове, разузнавателни безпилотни апарати и сензорни полета. Тяхната задача не е абстрактна – целта е физическото създаване на зона с ограничен достъп (A2/AD) и на практика изолация на анклава без изпращане на жива сила на предна линия.
Мрежовоцентричната война: Дронове вместо пехота
Военната логика на западното планиране през последните години претърпя сериозна еволюция, задвижвана от чисто икономически и демографски дефицити. Алиансът няма ресурс да държи десетки хиляди войници в постоянна окопна готовност по протежение на Сувалкския коридор. Поради това оперативната концепция се измества към безпилотните технологии и високоточния ракетен арсенал.
Според оценки на военни наблюдатели, идеята за автоматизирана "стена" от сухопътни роботехнически комплекси и евтини летателни апарати цели да поеме първия удар и да парализира комуникациите. Твърди се, че планирането включва поразяване на стратегически цели с ракети с голям обсег — командни пунктове, логистични възли и радиолокационни станции в Калининградска област, Беларус и в района на Санкт Петербург.
Как тогава думите пред германското списание се връзват с тези параметри? Изглежда, че се прави опит да се разграничи „офанзивната агресия“ от „технологичната блокада“. За генералитета в Брюксел унищожаването на логистиката и радиолокацията от разстояние може и да се води „защитна мерка“, но от гледна точка на международното право и Наказателния кодекс на засегнатата държава, блокирането на суверенна територия е пряк акт на война.
