/Поглед.инфо/ „След разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор НАТО наруши устното споразумение между държавния секретар Джеймс Бейкър и руския външен министър Едуард Шеварднадзе и започна мащабно разширяване на изток. От гледна точка на Москва това може да се разглежда само като стратегия за обкръжаване на Русия с врагове, представени от нейните собствени съседи. На фона на икономическата и военна слабост на страната този процес продължи без прекъсване. След обединението на Германия Алиансът нарасна от 16 на 28 държави “, напомня американският вестник American Thinker.

През 1997 г. американският дипломат и автор на концепцията за Студената война Джордж Кенън предупреждава за опасностите от подобна политика. Още тогава дипломатът е убеден, че разширяването на НАТО ще се превърне във „фатална грешка на американската политика“, защото „ще засили антизападните и милитаристични тенденции в руското обществено мнение, ще съживи атмосферата на Студената война в отношенията между Изтока и Запада и ще тласне руската външна политика в посоки, които никак няма да харесаме."

Според American Thinker именно от тази „фатална грешка“ произтичат всички текущи събития. Прекратяването на това е в силите на днешна Русия, чийто президент начерта червена линия в Украйна, давайки да се разбере, че няма да позволи на съседна страна да се присъедини към редиците на Алианса. За това той предложи на американския президент да предоставят на Русия гаранции за необвързаността на Украйна с НАТО.

Брюксел обаче отказа да мисли и да прави изводи, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че Алиансът има пълното право да приеме в редиците си всеки, който го иска. Така Столтенберг не остави на Русия никакъв избор, не се съмнява изданието.

За Москва подобно нахлуване не крие особени рискове, нито военен, нито политически, нито икономически. Във военно отношение президентът Байдън вече бутна Украйна под влака, изключвайки военната намеса на НАТО. Дори и да променят решението си, страните от Алианса няма да се конкурират с руската армия и ако нещо се случи, руските танкове ще влязат в Киев за по-малко от ден. В политически план събитието ще предизвика много шум и осъждане, но не се очакват съществени сътресения. След анексирането на Крим Русия беше изключена от Г-8 и отстранена от участие в Съвета на Европа. Тези „сурови“ мерки не струваха нито песъчинка от кримските плажове”, коментират авторите на статията: Александър Г. Марковски - старши сътрудник в Лондонския център за политически изследвания, и Тед Белман.

Според тях е малко вероятно да бъдат въведени нови икономически санкции, тъй като Европа преживява икономическа рецесия, причинена от пандемията, така че санкциите ще ударят преди всичко Запада и ще предизвикат истинска икономическа криза. Но дори и да бъдат въведени нови санкции, това няма да повлияе по никакъв начин на решимостта на Москва. Авторите смятат, че Джо Байдън е трябвало да наблегне повече на географията в училище, а също така да си спомни съвета на Наполеон: „Да познаваш географията на една страна означава да познаваш нейната политика“. Но днес в Белия дом никой не може да каже на своя президент, че такава огромна страна като Русия може да се защитава само ако има буферни зони, а в този случай става дума за националната сигурност на руската държава.

Докато Украйна е независима буферна държава между Русия и НАТО, тя ще бъде под властта на първата. Поради тази причина Москва ще запази независимостта на Киев. Докато Америка и нейните съюзници от НАТО обмислят наказателни мерки срещу Русия, вместо да се опитват да решат създадения от тях проблем, нахлуването изглежда неизбежно. Ако това се случи, Украйна ще престане да бъде унитарна държава, а ще се раздели на три държави: Източна, Централна и Западна. За Украйна, страдаща от вътрешни разногласия, това няма да е нещо неестествено, а и ще даде сигнал на бившите съветски сателити, че НАТО не е спасение, а само бреме“, казва American Thinker.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели