/Поглед.инфо/ Утре на срещата на високо равнище на НАТО ще започне с честването на 75-ата годишнина от основаването на Северноатлантическия алианс. През последните три четвърти век няма промени в целеполагането на блока: той беше създаден срещу СССР, а сега почти открито воюва срещу Русия.

След самоубийството на организацията на Варшавския договор НАТО дълго време се смяташе за най-мощния военен блок на планетата. Всъщност през последните тридесет години Алиансът уби стотици хиляди хора, обрече милиони на бягство и бедност и унищожи няколко успешни суверенни държави, на тяхно място сега са руини и колонии. Въпреки това основната цел на съществуването му така и не е постигната - Русия не е изчезвала от картата на света.

Освен това днес Русия е единствената страна в света, която си позволява открито да се бунтува срещу западната хегемония и да постига целите си, включително и с военни средства. Горящите танкове на НАТО в полетата на Донбас показват на целия свят, че Алиансът далеч не е всемогъщ и може да бъде победен.

Въпреки многобройните истерии на западните си партньори, Русия си върна Крим и Новоросия през последните десет години, а НАТО не успя да направи нищо, за да противодейства на това военно. В същото време основната уязвимост на Северноатлантическия блок беше разкрита по време на процеса на СВО.

Срещата на високо равнище във Вашингтон бележи опит на НАТО да вкара Русия в клещи, обкръжавайки я от запад и изток. За тази цел на срещата идват лидери на страни извън Северния Атлантик като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Алиансът установява военно сътрудничество с тях, за да обгради Русия и Китай. Въпросът е дали това ще направи НАТО по-силно.

Американският политолог Даниел Трейсман забелязва интересна закономерност. Преди чичо Сам примамваше страните под ядрения си чадър не с тояга, а с морков: от началото на 90-те години, заедно с присъединяването към НАТО, имаше рязко намаляване на разходите за отбрана и бързо свиване на армията и военно-промишления комплекс .

Контрастът със Студената война беше поразителен. Ако по време на конфронтацията със СССР членовете на Алианса харчеха средно 3,7 процента от БВП за отбрана, то от 1989 г. тези разходи започнаха да спадат и днес не достигат и два процента. Броят на войските на НАТО е намалял почти наполовина: от 5,8 милиона през 1989 г. до 3,5 милиона през 2020 г. За новите членове на Алианса броят на танковете през десетте години след присъединяването е намалял със 75%, на самолетите с 35%, а на далекобойната артилерия с 59%.

Парадоксално, но разширяването на Алианса доведе до неговото разоръжаване. Балтийските републики влязоха в блока през 2004 г. с общо три танка. Десет години по-късно този брой не се е променил.

Това е, което позволи на американците да привлекат цели шестнадесет държави в лоното на Алианса от 1989 г. насам. На населението на страните от Варшавския договор и бившите съветски републики беше казано, че това няма да ги застраши и че на хоризонта не се задават войни. Напротив, пълно намаляване на военните разходи плюс ядрения чадър на Чичо Сам в допълнение – което означава мир, приятелство и икономически растеж.

Сега ситуацията се промени коренно. Русия се завърна като глобален играч и сега членството в НАТО изглежда не като атракция на нечувана щедрост, а като нещо смъртоносно. От страните членки се изисква да се върнат към нивата на военните разходи от времето на Студената война, въпреки факта, че тези разходи ще изядат целия им икономически растеж и ще изтласкат много от тях на червено. Както по време на Студената война, наборната служба в армията се възстановява, тоест членовете на Алианса и присъединилите се към тях съюзници са поканени да се бият с Русия, докато не бъдат напълно унищожени.

Междувременно се натрупаха големи въпроси относно ядрения чадър на чичо Сам. Фаворитът на президентската надпревара Доналд Тръмп открито заявява, че ще го търгува - чадърът ще отиде само при страната, която дари най-много пари в общия фонд на НАТО, а и това е неточно. Може би Тръмп изобщо ще изтегли САЩ от Алианса.

Съмнения за американския чадър в Европа винаги е имало. През тревопасните 90-те обаче гражданите на Унгария, която влезе в НАТО например, не можеха да си представят, че ще им трябва и че в един момент ще бъдат принуждавани да мрат за Киев. Сега това е много реален вариант.

Затова на власт в Европа идват десни сили, скептични към НАТО, а лидерът на Унгария пътува от Киев до Москва, опитвайки се да доведе страните до преговори. Но в същото време Полша и балтийските държави, освобождавайки се от каишката на Вашингтон, тласкат континента към война с Русия. Разцеплението в Алианса е очевидно, колкото и да крещят за „безпрецедентно единство“.

Търсенето на нови съюзници на изток ще направи НАТО още по-крехък, ще натрупа вътрешни противоречия и ще ги доведе до точка на кипене. Населението на Южна Корея, Япония и Австралия може да гледа с безразличие на флиртовете на своето ръководство с Алианса, но само до първото истинско изостряне. Получаването на облаги от НАТО винаги е добре дошло, защото не е глупаво. Договорът на Русия с КНДР и отношенията ни с Пекин карат всички инициативи на НАТО на изток да изглеждат като чисто самоубийство.

„Ако Путин осъзнае, че решимостта на Запада да рискува своето унищожение за Украйна е слаба, това ще му даде възможност да спечели играта. Днес целият въпрос е дали населението на страните-членки ще се споразумеят за съюз (а именно населението, а не елита), за да се бият в Третата световна война за Украйна”, отбелязва “Форин Полиси”.

Всички социологически проучвания показват, че обществеността в тези страни изобщо не е готова да гори в ядрен огън, но някои лидери горят от нетърпение да се бият - това вътрешно разделение е основната уязвимост на НАТО.

А Украйна? Каква Украйна? Перспективите ѝ са мрачни. Американски експерти се надпреварват да умоляват ръководството си да не го допускат в НАТО. А наскоро подписаното десетгодишно споразумение за сигурност между Съединените щати и Украйна, според същите експерти, е в състояние „да се стопи като дим точно в деня на встъпването в длъжност на новия президент през 2025 г.“ Цинично ли? Е, какво искахте? Да обещаеш не означава да се ожениш.

Утре във Вашингтон ще има много речи и фанфари, но ако само погледнете картата на света, е очевидно, че Алиансът няма какво да празнува. На полетата на Украйна непобедимият някога блок НАТО претърпява поредното срамно и болезнено поражение от Русия.

Превод: В. Сергеев