/Поглед.инфо/ Вашингтон възлагаше големи надежди на юбилейната среща на върха на НАТО, посветена на 75-ата годишнина на Северноатлантическия алианс. За него беше изключително важно да се опита да институционализира отношенията между НАТО и страните от Индо-тихоокеанския регион, за да сдържат колективно Китай.
Само в текста на декларацията от срещата Китайската народна република е спомената 14 пъти, а страни от Индо-тихоокеанския регион (ИТР) са поканени като партньори. Южна Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия, познати от срещите на върха в Мадрид и Вилнюс, говориха за неразделността на сигурността на Европа и ИТР.
В декларацията на НАТО Китай е наречен предизвикателство за интересите на Северноатлантическия договор (подобна формулировка вече беше открита година по-рано) и „решаващ фактор“, допринасящ за руските военни усилия поради „мащабна подкрепа за руската отбранително-промишлена база“, което се посочва за първи път в документи от такова ниво.
С една дума, езикът по отношение на Китай, както се очакваше, стана по-твърд, а позицията на алианса по отношение на Пекин беше изложена лаконично в параграф 27 от декларацията: „КНР продължава да създава системни проблеми за евроатлантическата сигурност“.
Противодействието на Пекин ще се осъществява в рамките на целия Северноатлантически алианс с участието на партньори от Индо-тихоокеанския регион в тази дейност. На това е посветен 30-ти параграф от декларацията, в който се говори за обсъждане на възможни области на сътрудничество на НАТО с Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея в областта на киберсигурността и противодействието на дезинформацията.
Това са две ключови области, в които Западът търси „ръката на Пекин“ от 2022 г. Първоначално обвиненията бяха отправени в завоалирана форма, но сега те са открити: „Станахме свидетели на постоянни злонамерени кибер и хибридни дейности, включително дезинформация, от страна на КНР.“
Очевидно споразумението за стартиране на съвместни проекти за сигурност с тези четири страни е станало възможно благодарение на подписването от Нова Зеландия на разширена програма за сътрудничество с НАТО, известна като Индивидуално съобразени партньорски програми (Individually Tailored Partnership Programmes, ITPP).
Австралия, Япония и Южна Корея завършиха разработването на подобни програми миналата година на срещата във Вилнюс и всички ITPP са обединени от разширяването на индустриите за сътрудничество.
Първото доказателство за партньорство очевидно ще бъдат съвместните киберучения на НАТО със страни от Индо-Тихоокеанския регион като част от Cyber Coalition 2024, които обикновено се провеждат в края на годината.
Съединените щати като цяло успяха да използват срещата на върха, за да обявят засилено сътрудничество между НАТО и страните от ПИС и само се очаква преход към по-висока форма на партньорство.
Разгърнатата мрежа
Вашингтон обаче покани страните от Индо-тихоокеанския регион на срещата не само за това. Нещо повече, неслучайно на публичен форум на Северноатлантическия алианс първият заместник-ръководител на Държавния департамент Кърт Кембъл счете за необходимо да обяви по-нататъшното участие на тези страни във всички следващи срещи на върха на организацията.
Съединените щати сега спешно се нуждаят от повече американски съюзници в Индо-тихоокеанския регион, за да сдържат Китай, включително и от страните-членки на НАТО.
Това направление се превърна в ключово за Вашингтон, включително по отношение на пренасочването на паричните потоци. Според проектобюджета за фискалната 2025 година САЩ планират да похарчат три пъти повече за сдържане на Китай, отколкото за борба с Русия - 9,9 милиарда долара срещу 2,9 милиарда долара.
Като цяло настоящата ситуация в региона принуждава САЩ да насърчават укрепването, разширяването и развитието на хоризонталните връзки между своите азиатски и европейски съюзници. И се отдалечават от предишния модел на „ос и спици“, когато всички отношения между съюзниците бяха фокусирани през Съединените щати.
Всъщност това трябва не само да направи отношенията между съюзниците по-стабилни, да консолидира американските партньори на антикитайска и антируска основа, но и да реши основната задача на Северноатлантическия алианс за Вашингтон: да създаде система от съюзи. в региона, свързан с трите страни-членки на НАТО, но не и със самия алианс.
Не всички в НАТО споделят желанието да се противопоставят на Пекин и разширяването на стратегическите хоризонти на организацията към Азия може да провокира Китай към още по-голяма опозиция. Поради това се планира въвеждането на все по-голям брой държави-членки на НАТО в региона чрез сключване на важни военни споразумения с азиатски страни, например позволяващи безпрепятственото разполагане на войски на територията на другата страна.
Така системата от съюзи в Индо-Тихоокеанския регион, над които САЩ ще могат да поддържат контрол, ще бъде свързана с част от военния потенциал на НАТО, но без пряко участие в региона на алианса като цялостна структура.
Ос 2.0
Япония помага на САЩ да сформират мрежа от съюзи в региона. Тя активно изгражда двустранни връзки с евроатлантическите съюзници на Вашингтон. Страната на изгряващото слънце има подписано споразумение за разширен военен достъп с Обединеното кралство (Reciprocal Access Agreement, RAA). Под предлог за разрешаване на общи регионални заплахи подобни преговори се водят и с Париж.
Отношенията на Япония с Германия се развиват бързо. Токио и Берлин през януари подписаха споразумение за придобиване и кръстосано обслужване (ACSA) за снабдяване с гориво и боеприпаси между Японските сили за самоотбрана и Бундесвера.
Трябва да се отбележи, че веднага след юбилейната среща на върха на НАТО във Вашингтон японският премиер Фумио Кишида направи планирано посещение в Германия. След срещата с канцлера Олаф Шолц, страните се договориха да засилят сътрудничеството в областта на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион и потвърдиха, че министрите на отбраната и външните работи на двете страни скоро ще проведат преговори по въпросите на сигурността във формат „две плюс две“ в Япония.
Отбранителните връзки се развиват и с Рим: Токио разработва съвместно с него изтребител от ново поколение. Двете страни също се споразумяха през юни за план за задълбочаване на сътрудничеството през следващите три години в дипломацията, отбраната и търговията.
В резултат на установяването на хоризонтални връзки, Япония вече планира провеждането на съвместни военни учения със силите на страните-членки на НАТО. По-специално този месец трябва да се проведат военни маневри между японските сили за самоотбрана и военновъздушните сили на Франция, Испания и Германия. Малко по-късно немска фрегата ще влезе в едно от японските пристанища.
А от 2025 г. се планира да се провеждат редовни съвместни учения с Великобритания. Лондон ще разположи самолетоносача HMS Prince of Wales в Индо-тихоокеанския регион, който ще посети Япония.
По японските стъпки
В същото време се планира не само Япония да развива сътрудничество в областта на отбраната с голям брой страни-членки на Северноатлантическия договор.
В допълнение към собствената позиция на НАТО, изразена в Стратегическата концепция за 2022 г., която гласи, че организацията ще „засили диалога и сътрудничеството с нови и съществуващи партньори в Индо-тихоокеанския регион“, съответните възгледи са изложени в основните външнополитически документи на Австралия и Южна Корея.
По-специално, както следва от текста на първата стратегия за национална отбрана в историята на Австралия, публикувана през април, Канбера планира да увеличи работата с партньори за „поддържане на глобалния световен ред“. В документа е отделено специално внимание на координацията със САЩ и НАТО. Сред приоритетните страни за сътрудничество са Германия, Франция и Великобритания.
От текста на новата външнополитическа стратегия на Южна Корея, публикувана през 2023 г., става ясно още, че Сеул възнамерява да „засили сътрудничеството с европейските страни в областта на ядрената енергия, отбраната и инфраструктурата“. Южна Корея се превръща в основен износител на оръжие за Европа и също така проведе първото си съвместно военновъздушно учение с Франция година по-рано.
Документите на Нова Зеландия също поставят голям акцент върху развитието на отношенията с Япония и Южна Корея, въпреки че страната все още разчита в голяма степен на съюза си с Австралия, САЩ, Обединеното кралство и Канада.
И накрая, в годишния доклад за отбраната на японското правителство, публикуван наскоро, Токио каза, че укрепването на неговите отбранителни способности също ще доведе до по-ефективно използване на способностите на САЩ. Посочва се, че Япония ще продължи да насърчава многостранното и многостепенно сътрудничество в отбраната.
В кулоарите на срещата на върха на НАТО се състоя още едно значимо международно събитие. Лидерите на САЩ и Южна Корея излязоха със съвместно изявление, в което обявиха подписването на документ за принципите на ядреното възпиране.
С това те завършиха формирането на засилена система за разширено възпиране, което означава готовността на Вашингтон да използва пълния набор от американски възможности, включително ядрени сили.
По този начин документът формализира възможното разполагане на американски ядрени сили на Корейския полуостров, които не се намират на територията, контролирана от Сеул от 1991 г. Съединените щати също имат възможност да демонстрират ангажимента си да сдържат Северна Корея с всички средства, с които разполага Вашингтон, включително ядрен потенциал.
Превод: ЕС